/Поглед.инфо/ През изминалата година под микроскопа на западната преса наблюдавахме изсъхването и след това разрушаването на индустриалната и финансова основа на Германия. И ако чуждестранните анализатори, за да не дадат на Москва допълнителни пропагандни козове, бяха изключително внимателни при формулирането на прогнози, то всички останали, необвързани с либерално-демократичната омерта, казаха директно миналото лято: настоящата страница от германската история се обърна. Всички подобни изчисления бяха подложени на ураганна обструкция и осмивани по всякакъв възможен начин, но в крайна сметка мрачните коментатори бяха прави.

Онзи ден “Блумбърг” публикува статия с много красноречиво заглавие „Времето на Германия като индустриална суперсила е към края си“. Няколко дни по-рано същото издание публикува обширно интервю с Олаф Шолц, където той направо заяви, че страната няма перспективи – нито геополитически, нито индустриални, нито като развитие на пазара на труда. Вярно, самият г-н Канцлер изобщо не беше натъжен от този факт и отиде в американския Конгрес, където радостно се снима със сенатор Крис Кунс, който лесно може да мине за брат му.

Тоест в началото на 2024 г. само въз основа на заглавията и значенията на западните публикации може да се твърди, че американският план за деиндустриализация и лишаване на Германия от финансова и индустриална независимост е успешно изпълнен. Процесът е стартиран и немският локомотив уверено се втурва надолу по склона на историята.

Много се изписа и изговори защо Вашингтон имаше нужда от това. Много по-интересно е да се наблюдават съпътстващите процеси, защото, както знаете, природата не търпи вакум и веднага се появяват претенденти за освободения трон.

Не е тайна, че втората икономика на ЕС беше Франция, която беше доста обременена от вечния статут на резервен локомотив, но в периода на просперитет и изобилие от евтини енергийни ресурси Берлин и Париж демонстрираха неразрушимо единство и пълно взаимно разбирателство. Днес, когато прегърбеният германски гений изяжда последните си зъби, французите решиха да не се церемонят и да се реваншират.

Според оценките на Евростат Франция в момента произвежда и е най-евтината електроенергия в Европа. Ясна е динамиката на колебанията в цената на киловатчас за индустриалните потребители през последните четири години. Най-рязък ръст отбеляза Италия, където през 2019 г. потребителите плащаха два евроцента за киловат, а днес плащат двадесет и шест. В Германия през същия период цените на електроенергията се повишиха от девет на 23 цента, което беше достатъчно, за да предизвика колапс на индустрията.

Само миналата седмица “Форд” обяви закриването на производството, освобождавайки 3500 работници от завода в Саарлуис. Първоначално официалната версия гласеше, че това се дължи на прехвърляне на производството в друга площадка за производство на електрически превозни средства, но местният профсъюз бързо разбра, че поръчката е възложена на компания в Испания. След интензивни преговори представители на “Форд” се съгласиха временно да запазят хиляда работни места, но какво ще правят служителите след спирането на поточните линии на “Форд Фокус” е напълно неясно.

В същото време американският производител на гуми “Гудиър” (освен вече затворените) обмисля възможността да затвори два завода. Френските им колеги обявиха подобни планове. Производителите на слънчеви панели се движат в същата посока. “Соларват”, със седалище в Дрезден, ще премести капацитета си в друга държава, ако пазарът на електроенергия в Германия не се подобри до края на годината. Наблизо швейцарските колеги от “Мейер Бюргер” стягат куфарите си: заводът им определено ще затвори до април - и също поради недостъпните цени на електроенергията.

И това не е всичко - списъкът с индустриални бегълци се натрупа през това време.

Французите мълчаливо наблюдаваха как екипът на Олаф Шолц с апломб затваря последните три ядрени реактора, как вместо кафяви въглища, които век и половина бяха в основата на германската икономика, Берлин с радост забива вятърни мелници в нивите и как кротко германците преглътнаха експлозията на трите магистрални "Северни потоци", без дори да се опитат да възстановят изключително полезното и, както се оказа, жизненоважно сътрудничество с Москва.

През същия период Франция, благодарение на застаряващия си ядрен сектор, страдащ от системни сривове, успя да поддържа разходите за производство в приемливи граници. През последните четири години цената на киловатчас се повиши от само с девет на 14 евроцента. Тъй като бизнесът винаги се ръководи от финансовата печалба и се стреми да минимизира разходите, има вероятност някои големи компании, напускайки негостоприемните и скъпи брегове на Германия, да не отидат зад океана, затъвайки още повече в загуби, а да се насочат към близката богата на енергия Франция .

Много се говори за това как американските акули подобряват позицията си за сметка на трупа на умиращ германски кит, докато, очевидно, дори съседите не са против да грабнат по-тлъсто парче. Вярно е, че тук трябва да разберете, че Франция, разтърсена от стачки на фермери, ядрени работници и комунални работници, сама по себе си е в не много по-привлекателна позиция.

Ядрената енергетика на Франция, образно казано, е на патерици и все повече залита. Французите не са построили нито една нова атомна електроцентрала през новото хилядолетие, всички съществуващи електроцентрали са на средна възраст над четиридесет години, но тъй като няма замяна за тях, Париж вече два пъти удължава експлоатационния им живот с десет години. Но тъй като не само хората, но и материалите се уморяват, такава износваща работа логично води до масови повреди. Достатъчно е да се каже, че през 2022 г. 26 от 56 френски реактора бяха пуснати за спешен ремонт, а откритите системни дефекти в тръбопроводите на втория контур така и не бяха напълно отстранени.

Между другото, в процеса на дисекция на изстиващата германска икономика излезе наяве един много забавен факт. Според американския холдинг “Стандарт енд Пуър” към декември 2023 г. полската икономика е била в депресия от двадесет месеца. Лесно е да се изчисли, точно от лятото на 2022 г., когато Варшава първа се отказа от руските енергийни ресурси. През този период индексът на индустриалната активност спада стабилно, а инфлацията надхвърля 17%.

Но да се върнем към нашата основна тема.

МВФ публикува прогноза за развитието на суверенните икономики на планетата за 2024 г. В най-добрия случай Германия може да очаква растеж от порядъка на 0,5 процента, а Франция един процент.

Старият европейски крал почина, но новият явно не е в най-добрата си форма.

Превод: В. Сергеев