/Поглед.инфо/ Въпреки че в полското общество съществува силна социално ориентирана, антикапиталистическа и дори носталгична чувствителност към социалистическа Полша, нито една социална лява сила след 1989 г. не успя трайно да се утвърди, тъй като левицата бе монополизирана от старото дясно крило на бившата „комунистическа“ партия, която бе на власт през годините 1944-1989 г. След 1989 г. Полската обединена работническа партия (PZPR) напълно се ориентира към про-капиталистическа, неолиберална, про-НАТО-вска, про-Евросъюзна линия и повърхностно изповядваше про-социална или дори само про-секуларна тенденция.

Единственото масово движение, което се появи след 1989 г. на „патриотичната лява“ отсечка, бе партията „Самозащита“ – краткотраен селскостопански синдикат, воден от Анджей Лепер, която публично повдигна въпроса за НАТО, участието на Полша в агресията срещу Ирак и в тайната затворническа програма на ЦРУ. Това движение в крайна сметка изчезна, като неговият основател беше намерен „самоубил се“ при смътни обстоятелства, а бившият му говорител в парламента Матеуш Пискорски по-късно бе хвърлен в затвора за три години по обвинение в шпионаж в полза на Русия и Китай и бе само условно освободен под натиска от Службата на ООН срещу злоупотреби с правосъдието.

Днес, след началото на войната в Украйна, Полша е включена в медийната и политическа кампания за лов на вещици, насочена срещу всички политически дисиденти, а също и „дисидентски“ интелектуалци, академици, журналисти (http://www.reveilcommuniste.fr/2022/06/chasse-aux-sorcieres-a-l-universite-de-varsovie.html). В този контекст, не само „официалната левица“, но и социалдемократите, обединени в Алианса на демократичната левица (SLD), подкрепят изцяло всички инициативи на НАТО за въоръжаване на Украйна и борба с „империализма на Путин“; а също, леви социалистически формирования, които по принцип са по-радикални, като партията Razem („Заедно“), изданията „Krytyka Polityczna“, „Le Monde diplomatique-Pologne“, Полската социалистическа партия - PPS, Групата за социални права и др., които преди това бяха известни с критичните си оценки към НАТО и неолибералните политики. Тези групи вече не се колебаят да „подкрепят борбата на украинския народ срещу руската инвазия“, без дори да споменават ролята на киевското правителство, подкрепяно от полумафиотските украински капиталисти-олигарси, религиозната секта „Любавич“ на олигарха Коломойски – спонсор на предизборната кампания на Зеленски, украинската и европейската нацистка крайна десница или силите на НАТО в механизма, който доведе до настоящата война.

Да се осмеляваш да задаваш подобни въпроси в Полша днес е равносилно публично да бъдеш заклеймен като „привърженик на Путин“, „агент на Путин“ или „финансиран от Путин“. До степен, в която видяхме как тази година, по време на подготовката за първомайската демонстрация, Пьотр Иконович – социалистически лидер от лявото крило на Солидарност преди 1989г., който имаше смелостта да отиде в Югославия по време на бомбардировките през 1999г., предложи празнуването на Международния ден на работниците да се проведе пред руското посолство, в знак на „солидарност с украинския народ“.

Този опит обаче се провали поради съпротивата на някои по-леви групи, които имаха смелостта да заемат по-критични позиции. Пет малки радикални и социални леви групи публикуваха декларации, които се разграничиха от салоните на варшавската левица“ и изразиха съпричастност към настроенията, разпространени в значителна степен в редиците на – макар и атомизирана, класата на полското работничество – много по-чувствителна към беззаконията на социалната система, в която живеят и към историята на украинския нацизъм в частност.

Трябва да се отбележи обаче, че в полската радикална десница – макар като цяло да подкрепя най-крайните позиции на НАТО и САЩ спрямо Украйна, се открояват публикации, които изследват с най-голяма сериозност феномена на украинския фашизъм, обясняват руската политическа система и причините, поради които Русия бе длъжна да започне „специалната операция“ през февруари 2022 г. Публикациите и уебсайтовете им са подложени на натиск, репресии, стигматизиране и забрани от страна на властта, основните медии и полската правосъдна система, по същия начин както тези на радикалната левица.

Следователно, вляво откриваме няколко организации, които се противопоставят на поддръжниците на установения ред. „Червеният фронт“ (Czerwony Front), член на дисидентската троцкистка „Международна марксистка тенденция“ (Tendance marxiste internationale-TMI), макар да осъжда руската атака и да изразява солидарност с украинския народ, в същото време подкрепя правото на украинците на самоопределение, без да му се налагат условия от Запада или от Русия. И не подкрепя нито една буржоазна държава в този или в онзи конфликт. Освен това „Фронтът“ се опитва да установи причините, довели до конфликта в Украйна и възможните последствия от него [за света]. Друга троцкистка група – „Работническа демокрация“ (Demokracia pracownicza) – смята, че за САЩ и техните западни съюзници това просто е прокси война срещу Русия, водена от украинците. Следователно САЩ подкрепят прозападната украинска власт по всякакъв възможен начин; и изхождат не от хуманитарни подбуди и от интереса на народа на Украйна – ръцете на самите западни сили са оцапани с хектолитри кръв. Тяхната цел е да разширят влиянието на „западния свят“ в Източна Европа и да поддържат разпадащата се американска хегемония в света не само срещу Русия, но и срещу Китай“. Тази организация води кампания срещу русофобията в налаганите от империализма култура и войни, въпреки че зае двусмислена позиция по време на войната в Сирия.

Комунистическите организации, които се считат за част от „сталинистката“ традиция – главно Комунистическата партия на Полша (KPP), която е изправена пред репресии и заплашена със забрана, подкрепят резолюцията на Световния съвет за мир, „изразяваща дълбоката си загриженост от нарастващото напрежение в региона на Източна Европа, по-специално в Украйна, което е резултат главно от нарастващото агресивно разширяване на НАТО в Източна Европа и разполагането на силите на Алианса от Балтийско море до България, образувайки пояс около Руската федерация. След преврата в Киев през 2014 г. и завземането на властта от спонсорираните от САЩ, НАТО и Европейския съюз профашистки реакционни сили, Атлантическият алианс планира да осъществи по-нататъшно разширяване на най-голямата военна машина в света, отговорна за войните, престъпленията и превратите”.

Полската работническа партия (Polska Partia Robotnicza-PPR), създадена наскоро от млади активисти, критикуващи KPP за липсата на активизъм и радикализъм на място, смята, че „нападението на Русия е предизвикано от Запада, който агресивно милитаризира Украйна. Путин бе всмукан във войната и по този начин направи стратегическа грешка. На тази основа не подкрепяме нахлуването на Русия. Дълги години – със съгласието и подкрепата на Запада, Украйна премина през процес на бандеризация, което позволи популяризирането на фашизма и реабилитацията на нацизма. Ето защо подкрепяме руските войски срещу това явление, което трябва да бъде напълно изкоренено. Призоваваме за прекратяване на войната и прекратяване на всяка военна помощ, тъй като това подхранва конфликта и увеличава броя на жертвите”.

Що се отнася до маоистите, те заявяват: „...като Маоистки фронт, ние считаме, че това е война между две капиталистически страни, причинена от империалистическите амбиции на НАТО и Русия, както и от политическата агресия на режима в Киев. Ние категорично осъждаме войната, призоваваме двете заинтересовани правителства да спрат военните операции и подкрепяме подхода към този конфликт, формулиран от правителствата на Беларус и Куба.

Трябва също да се подчертае смелостта на известното радикално ляво онлайн списание „Ударът“ (Strajk), което заема много критична позиции спрямо НАТО и украинското правителство и ретроспективно анализира причините за руската атака.

Превод с незначителни съкращения: д-р Радко Ханджиев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?