/Поглед.инфо/ Европа обсъжда изхода от кризата. Е, какво мога да кажа по въпроса ... Темата е богата, има какво да обсъдим. Единственият въпрос е дали ще се получи ... Всъщност си струва да се обсъди.

Нека ви напомня, че Европейският съюз (по-точно Западна Европа, в континенталната му част) е царство на ляволибералната идеология. В икономическата част това означава, че търсенето се стимулира там с помощта на бюджетни механизми, което води до ускорен (в сравнение с растежа на БВП) ръст на публичния дълг. В последно време обаче Европейската централна банка (ЕЦБ) не се свени и от емисионни кредити.

Най-ярките примери за такава политика са Италия и Гърция, но и в други страни не е по-добре. И дори ако бюджетният дефицит е в границите, определени от Брюксел, той все пак е по-голям от реалния икономически растеж. Който през последните години е по-скоро истински спад.

Единственото изключение е Германия, която има колосален външнотърговски излишък. Както с целия ЕС (добре, благодарение на ЕЦБ и бюджета на ЕС), така и със САЩ. Всъщност износът на Германия е на нивото на Китай (който я настигна преди няколко години), излишъкът е по-малък, тъй като Германия не изнася потребителски стоки за широка употреба. Но другаде е фокусът. Механизмът за стимулиране на търсенето чрез емисии (което е същността на финансовия и икономически модел от Бретън Уудс) не работи от 2008 г. насам , а кризата, свързана с карантината заради коронавируса, драстично ускори структурните процеси в икономиката.

Постоянното стимулиране на търсенето на емисии изкриви радикално структурата и мащаба на частното търсене. От началото на този процес (през 1981 г., т. нар. Политика на „Рейгъномиката“) се появяват дори напълно нови, досега несъществуващи сектори на икономиката (например масовия туризъм) и досега неизвестни обществено-политически структури („средна“ класа) , като общност от хора с типично потребителско и политическо потребление). И сега тези явления са към края си.

Това, че Уорън Бъфет се отървава от акциите си в авиокомпаниите е знаково събитие. Това означава, че има хора, които разбират, че ни очакват структурни промени, тоест секторната структура на търсенето на стоки и услуги ще се промени драстично. Включително някои от онези индустрии, които се появиха през 80-те години на миналия век, отново може да отидат в нищото. Но проблемът е, че съвременната икономическа наука не изследва структурните промени по време на кризата. Ние изследваме (Фондацията за икономически изследвания на Михаил Хазин), но ние (засега?) не можем да повлияем на масовите настроения.

И тук е най-интересният момент. Факт е, че всяко действие (включително антикризисните мерки) има смисъл да се прави, само ако има план. Срещата на ЕС показва, че няма план, по-скоро се ръководи от плана на САЩ (който Тръмп изпълнява). Ще говоря за плана на Тръмп следващия понеделник, но има няколко сериозни въпроса. На какво се надяват лидерите на ЕС?

Има няколко начина да се отговори на този въпрос.

Първо, те изобщо не мислят за бъдещето. Ден да мине, друг да дойде. Това, разбира се, не е съвсем умно, но либералите ни живеят по същия начин, нашето правителство не е имало никакви реални планове от много години. И това, „ние си седим, а парите текат“, личните доходи на участниците в процеса нарастват толкова много в процеса, че всъщност „ден година храни”.

Второ. Можете да обърнете внимание, че антикризисният бюджет на ЕС много съвпада с приблизителния излишък на външнотърговския баланс на Германия със САЩ за същия период. Естествено, възниква предположението, че Германия компенсира продажбите в САЩ с продажби в рамките на ЕС за сметка на тези субсидии (основно емисии). Тоест Германия ще реши проблемите си, а останалите - кучета ги яли.

Трето. Ръководството на ЕС категорично отказва да решава световни проблеми и разчита изцяло на САЩ. Както решат (утре или вдругиден), така да бъде. Нека се изпълни ХПТ („Хитрият план на Тръмп“) и ние ще се адаптираме към него! Е, това също е изход. Важното е да не се поема отговорност.

Е, четвърто. В някои тайни европейски научни центрове мистериозни експерти тайно разработват нови икономически методи, които предстои да бъдат въведени в действие. И - сто цветя ще цъфнат в ЕС... Не е много убедително, но ужасно оптимистично!

Всеки може да избере по-подходящ вариант за себе си. Е, или, да измисли свой. Но все пак всичко се свежда до ХПТ (за което ще говоря на 27 юли). Така че засега, така или иначе, ключовите решения все пак се вземат във Вашингтон.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели