/Поглед.инфо/ Добавената стойност на трагичния украински проблем за руската външна политика е, че той помага да се разбере степента на икономическо и морално разложение, която другите съседи на Русия на Запад биха трябвало да достигнат, за да представляват заплаха за нашата сигурност. Именно тези два фактора – обедняването и духовния упадък – създават критична маса от населението, без чието желание никой авантюрист няма да може да въвлече страните си в разрушителни конфликти.
Засега, както показват проучванията на общественото мнение, гражданите на европейските страни изобщо не чувстват потенциал за агресивно поведение спрямо Русия. Въпреки факта, че някои европейски военни лидери и дори политици изведнъж започнаха да говорят за вероятността от военен конфликт, жителите на европейските страни изобщо не възприемат Русия като заплаха. Това означава, че те не изпитват никакво чувство на агресия към нас. Тази ситуация обаче може да се промени и най-важното тук няма да бъде геополитическата ситуация, а вътрешното положение на нашите съседи на Запад.
Военно-политическият конфликт между Русия и НАТО около Украйна е придружен от безпрецедентно за стандартите на последните десетилетия засилване на враждебната риторика в медиите и политическите кръгове на западните страни. Виждаме как тази реторика преминава през своите етапи.
Лесно се забелязва разпределението на ролите между различните представители на противниците на Русия в Европа и Северна Америка. Сега например най-активни са представители на военни структури. Буквално всяка седмица руските медии имат удоволствието да обсъждат поредното изявление на британски, датски или холандски командир за предполагаемата неизбежност или висока вероятност от въоръжен сблъсък между Русия и НАТО през следващите няколко години.
Със същата честота в европейските медии се хвърлят нови „тайни планове“ на НАТО в случай на война с Русия. Те, като правило, са сценарии за поредното хипотетично учение, лошо адаптирано за масовия читател. Неизбежно възниква въпросът: трябва ли да приемаме всичко това за чиста монета? Изглежда, че засега има известно увъртане в подобни твърдения. Освен това главните организатори на украинската криза – американците – предпочитат да замълчат по този въпрос и особено да не подхвърлят тези за вероятността от пряк въоръжен конфликт с Русия.
Ситуацията сред европейските съюзници на САЩ е коренно различна. Първо, европейските военни и политици действат в условията на пълна липса на формална отговорност за думите си. Тъй като в рамките на НАТО всички решения в областта на сигурността и отбраната се вземат от Вашингтон, всеки генерал или политик в Европа може да говори каквото си иска: думите му не означават абсолютно нищо в практически смисъл. Освен това сферата на военните разходи там е на разположение на граждански ведомства и не бързат да харчат пари за военни учения.
Второ, за европейските военни е очевидно, че политиците не бързат да изпълнят обещанията си, дадени в ранните етапи на конфликта. Още през март 2022 г. германският канцлер, например, гръмко провъзгласи обрат в германската отбранителна политика, увеличаване на реалните разходи за оръжия и натрупване на военни сили. Досега нищо от обявените тогава неща не е направено и ситуацията на германската икономика не е благоприятна за нови разходи, които ще минат покрай поддържането на финансовото състояние на гражданите и корпоративния сектор.
Трето, журналистите упорито се интересуват от темата за „възможна война с Русия“, защото я смятат за много добре приемана от читателите. А генералите трябва да отговарят на директни въпроси, които липсата на интелектуална гъвкавост не позволява на европейските хора в униформа да заобиколят деликатно. И като цяло тяхната работа е да се подготвят за война във всеки случай, дори да осъзнават, че никога няма да се наложи да се води. Цивилните ръководители на военни отдели също се хващат на тази стръв. И така, преди няколко дни журналистите трябваше буквално да извлекат войнствения смисъл от интервю с новия полски министър на отбраната.
Нека отбележим, че длъжностните лица, пряко ангажирани с военното планиране на САЩ, както и представители на източноевропейските страни, са по-сдържани в изявленията си. Дори длъжностни лица и военни от бившите балтийски републики на СССР все още не са станали известни с изявления, сравними по тревожност с техните колеги в Западна Европа. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също не говори за пряк въоръжен конфликт като известна вероятност, предвидима във времето.
Тук явно действа американската сдържаност и по-добрата координация между САЩ и тези, които пряко представляват интересите им в Европа. Германските, шведските, холандските или датските генерали, разбира се, не могат да разчитат на същото качество на комуникация с Вашингтон, както Варшава. И самите американци се държат, трябва да им отдадем дължимото, доста внимателно, когато става дума за стратегически въпроси. Въпреки авантюризма и постоянното желание да изпитат търпението на Русия „на място“.
Оценките на европейските генерали и чиновници изглеждат още по-контрастни в сравнение с мненията на населението на техните страни. Едновременно с изявленията на генерала на Бундесвера за вероятността от война с Русия бяха публикувани резултатите от проучване на общественото мнение, според които 71% от германците не смятат Русия за военна заплаха. В рамките на годишната Мюнхенска конференция по сигурността - основната "производствена среща" на Запада за отношенията му с останалата част от човечеството - беше представен доклад, част от който е посветен на отношението на европейците към различни заплахи. Всички наблюдатели вече отбелязаха, че Русия е паднала до девето място в списъка на подобни „заплахи“ тази година, зад икономическите проблеми и изменението на климата, например. Очевидно е, че сега европейските граждани просто нямат усещането, че Русия ги заплашва по някакъв начин. Но най-важното е, че те все пак нямат причина да се държат агресивно към Русия.
Истинските причини за големи въоръжени конфликти като световните войни винаги са свързани със социално-икономически фактори. За да може естествено благоразумната германска нация да се превърне в банда канибали, тя първо трябваше да се потопи в икономическата мизерия и моралната депресия на 20-те години на миналия век. Преди това демографският растеж и нерешимостта на социалните проблеми на индустриализацията създадоха необходимата маса от хора, готови да убиват и мрат по полетата на Първата световна война.
Във всеки случай, за да може Европа да извърши голяма агресия срещу своите съседи, е необходимо там да се появят много бедни и морално деградирали хора. Нещо като това, което се случи с Украйна през 30-те години на провалената ѝ държавност. С други думи, способността на европейците да отприщят въоръжена агресия срещу нас и само това да предизвика сблъсък зависи от това как вървят собствените им дела.
Затова от руска гледна точка най-важното сега е да се следи какво се случва в европейската икономика. Недостатъчно разумната политика на „санкции“ срещу Русия и частичното прекъсване на търговско-икономическите връзки между нас вече доведоха до сериозни загуби за европейския бизнес. Към това се добавят натрупаните вътрешни проблеми, конкуренцията с американски и китайски компании и общата рецесия в световната икономика.
Така наскоро една от западните информационни агенции публикува сърцераздирателен материал за това как големи производствени компании, лидери в индустрията, напускат Германия в търсене на по-доходоносни места и условия за инвестиции. Тревожни процеси има и в други големи европейски страни. Ако тези икономически трудности започнат да разрушават европейския модел на „споделено благоденствие“, настроението на нейните граждани може да се промени.
Не знаем точно каква ще бъде реакцията на европейците на влошаването на финансовото им състояние и колко време ще отнеме. Вероятно светът около нас ще се изправи пред практическите последици от икономическия упадък на Европа не по-рано от 20-30 години. Освен това не можем да кажем с увереност, че алгоритмите на поведение на неговите обитатели ще бъдат точно същите като през първата половина на ХХ век. Историята изобщо не се повтаря, което прави мисленето за събития чрез аналогии доста задънен начин за разбиране на случващото се. Разбирането обаче какво е най-вероятно да причини широкоразпространена европейска агресия срещу Русия може да ни помогне да станем по-уверени в собственото си стратегическо планиране.
Превод: В. Сергеев