/Поглед.инфо/ Противоположните позиции на страните членки на Европейския съюз по отношение на санкциите срещу Русия отново станаха видими на неформалната среща на външните министри от общността в латвийската столица Рига, съобщава АФП.
Въпреки призивите на върховния представител по външната политика Федерика Могерини съюзът да запази единството си срещу „действията на Москва в Донбас“, защото „това е силната ни страна“, мненията на 28-те страни членки са далеч от единомислието.
Гърция, Италия, Испания, Унгария, Чехия, Люксембург, Австрия и Кипър се обявиха против автоматичното запазване на санкциите, въведени преди година след присъединяването на Крим към Русия.
Великобритания, Полша и Швеция са категорични, че ограничителните мерки срещу Кремъл трябва да останат в сила. Бившите съветски републики - Латвия, Литва и Естония, които възприемат намесата на Кремъл в Украйна като потенциална заплаха и за собствената си териториална цялост, също застанаха зад продължаването на натиска.
„България ще подкрепи нов кръг от санкции срещу Москва, ако се установи, че Руската федерация нарушава мирното споразумение, постигнато за Източна Украйна.“ Това заяви външният министър Даниел Митов в изказването си по време на неформалната среща на външните министри на ЕС "Гимних", която се провежда вчера и днес в Рига, Латвия, съобщи пресцентърът на МВнР.
Пред колегите си българският външен министър изтъкнал, че ЕС трябва да увеличи и подкрепата си по линия на политическите и икономическите реформи и демократизацията на Украйна.
„Необходимо е ЕС да обърне повече внимание към региона на Черно море и да акцентира върху енергийната сигурност, институционалната реформа, миграцията, мобилността и борбата с тероризма“, подчертал още Митов.
Позицията на Германия остава сравнително неутрална. „Берлин се фокусира върху споразумението за примирие, договорено в Минск на 12 февруари, а не върху санкциите“, отсече германският министър на външните работи Франк-Валтер Щанмайер.
Решението за продължаване или отслабване на ограниченията срещу Кремъл може да бъде взето на следващата среща на върха на ЕС на 19-20 март, а не както беше планирано – през юли, съобщи външната министърка на Швеция Маргот Валстрьом.
При всяко свое действие по отношение на Киев Брюксел взема предвид и възможността САЩ да започнат въоръжаване на украинската армия, ако договореното примирие се провали, отбелязва АФП. Американският президент Барак Обама от месеци е под силен натиск от Конгреса да снабди Киев с модерни оръжия.