/Поглед.инфо/ Международният валутен фонд се опасява от дългова криза в ЕС и предлага обединяване на държавни задължения в общ заем чрез издаване на безрискови облигации на стойност около 15 процента от БВП на Еврозоната. Те ще бъдат контролирани от наднационална структура – Европейската агенция за управление на дълга. Кой и как ще трябва да плати?

Въпреки твърденията за неразрушимо единство, ЕС е конгломерат от държави с различни икономики, бюджети и една валута. ЕЦБ има право да емитира пари, но всяка държава може да харчи и заема пари. Пандемията, скокът на цените на енергията, прекъсването на логистиката се оказаха огромни разходи. В резултат на това общият дълг към края на 2022 г. доближи 100% от БВП. По-специално в Италия - над 150%, в Испания и Франция - над 110. А Маастрихтският договор предвижда максимум 60 на сто.

Може дори да се стигне до фалит. Ръководството на ЕС възнамерява да избегне подобен сценарий "на всяка цена". Експертите на МВФ смятат, че единната дългова система ще повиши стабилността на икономиката и ще намали задълженията на Франция, Италия, Испания, Финландия и Белгия до 26% от БВП.

Авторите на тази идея признават, че са се възползвали от опита на САЩ. В края на XVIII век дълговете на отделните щати се превръщат в общофедерални. Цели се намаление на разходите за обслужване на задълженията и тяхното преразпределение.

Не е ясно обаче кой и колко ще плати. Държавите с малки дългове могат да получат допълнителна финансова тежест. Преди това ролята на безрискови облигации се изпълняваше от немските облигации, надеждни поради развитото производство в Германия. Но сега предприятията се затварят в цяла Европа и ситуацията е много различна.

Има проблеми с банковия сектор в ЕС, няма достатъчно средства. Според МВФ централизираната отговорност ще успокои инвеститорите, но финансистите не са сигурни в това.

Експертите напомнят: самите държавни облигации са сигурен, консервативен инструмент. Приходите от тях се насочват към основните разходи: наем на офиси, заплати на служителите. Бонусите се печелят от рискови инструменти - акции. Дори в случай на неуспешни инвестиции, стабилността се осигурява от портфейл от облигации. Сега еврооблигациите са непривлекателни в това си качество.

Александър Разуваев, член на Надзорния съвет на Гилдията на финансовите анализатори и мениджърите на риска, обяснява, че не си струва да купувате дългосрочни ценни книжа в периода на повишаване на лихвите - има голяма вероятност да загубите пари. "По-безопасно е просто да депозирате, най-добре с възможността да теглите средства по всяко време. Процентът е по-нисък, но е гарантирано, че няма да загубите нищо, а облигациите струват точно толкова, колкото пазарът ще даде за тях. Това е рисковано“, казва той.

Освен това инвеститорите, особено от Азия и Изток, могат да бъдат възпрени от руския прецедент. Нито китайците, нито арабите ще искат да инвестират в Европа под заплахата от замразяване на активите. Имайки предвид натиска на САЩ върху партньорите, недоверието е напълно оправдано. „Разбира се, има възможност хората да бъдат принудени да купуват, но практиката показва, че всичко, което не е по законите на пазара, завършва с провал“, отбелязва Разуваев.

Още през ноември “Блумбърг” обърна внимание на огромния дълг и изключително несигурната позиция на ЕС. Властите бяха посъветвани да подготвят механизъм за суверенен фалит - прехвърляне на държавни задължения към частни кредитори с цел защита на данъкоплатците.

Икономисти предупреждават, че банкова криза ще бъде последвана от дългова криза. МВФ се опитва да подкрепи проблемни държави като Португалия, Гърция и Италия. Но планът може да не проработи. "Разбира се, служители на ЕС не признават схемата за ненадеждна. Но ценните книжа на САЩ се предоставят от САЩ, на Русия от Русия. А коя страна ще отговаря за облигациите на ЕС? Чии са тези дългове?", пита Разуваев.

Според експертите ЕС не мисли за дългосрочен план, а само се опитва да оцелее. В резултат на това публичните дългове ще продължат да се трупат - все пак те така или иначе ще бъдат стоварени на Европейската агенция. И ще се образува финансова пирамида.

Икономистът Леонид Хазанов смята, че Европейската агенция за управление на дълга няма да преодолее кризата. На първо място ще пострадат малките държави със слаби икономики, чиито фалити ще предизвикат лавина в целия ЕС. Германия, която е запазила поне част от реалния сектор, също ще бъде ударена. Преразпределените задължения ще влошат и без това тежката ситуация, ще ускорят закриването и прехвърлянето на предприятия в чужбина.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?