/Поглед.инфо/ Отиващата си 2023 г. е "годината на големия прелом" за Полша заради парламентарните избори. Партията "Право и справедливост" (PiS), която беше на власт от 2015 г. и до последно беше нарочена за победа от множество социологически проучвания и експертни мнения, не успя да спечели мнозинство и премина в опозиция.

Поражението на ПиС е до голяма степен нейна заслуга, а не успех на коалицията от три блока, която дойде на власт днес: Гражданска платформа - Трети път - Нова левица.

Причини за загубата

Както се оказва впоследствие, "Право и справедливост" е разчитала на това, че поляците ще гласуват за нея в знак на "благодарност" за социалните и икономическите успехи, постигнати от правителството на Матеуш Моравецки. Но това не се случи.

Както заяви ръководителят на ПиС Ярослав Качински след изборите на 15 октомври, "срещу нас се изправи голяма група хора, които се възползваха не от системата на предишното правителство, а от тази, която ние създадохме".

Каква е причината за тази "неблагодарност" на полското общество?

През октомври ПиС побеждава ГП за трети пореден път с резултат 35:31. Но в същото време тя събуди избирателите, които преди това не виждаха смисъл да правят нещо за себе си измежду дуото на "Право и справедливост" и "Гражданска платформа", Качински и Туск.

Обществото беше натрупало умора от опитите на управляващата партия в продължение на осем години да контролира всичко и всички.

"Третият път", формиран от движението "Полша 2050" начело с Шимон Холовня и Полската селска партия начело с Владислав Косиняк-Камиш, се превърнаха в алтернатива за консервативно настроените поляци. В друга ситуация те щяха да подкрепят ПиС.

Но този път те отхвърлиха "Право и справедливост" заради нейния екстремизъм в случая с почти пълната забрана на абортите, както и заради демонстративно негативната ѝ позиция спрямо инициативите и коментарите от Брюксел, която беше възприета като "антиевропейска".

Успоредно с това роля изиграха и натрапчивата пропаганда на държавните медии и използването на католицизма за политически цели.

Всичко това доведе до това, че PiS излезе начело в резултатите от изборите, но беше оставена сама, което беше използвано от опозицията.

"Право и справедливост" проведе прекалено агресивна предизборна кампания, като се съсредоточи изключително върху основния си опонент - Гражданската платформа (ГП) и нейния лидер Доналд Туск. И пренебрегна традиционния за полската политика фактор "трета сила" - "Третият път".

Обезоръжените милитаристи

"Право и справедливост" инвестира много в лансирането на тезата, че именно тя е поставила началото на "поправянето" на отбранителния капацитет на Полша.

Това трябваше да се потвърди от многобройните покупки на най-ново въоръжение, програмите за реформиране на въоръжените сили, както и от създаването и разполагането на нови части в регионите.

От началото на специалната военна операция в Украйна обаче полската армия се намира в ситуация, в която старото въоръжение е предадено на киевския режим, а пристигането на новото и преминаването към него се очаква едва след няколко години. Това даде основание на опонентите на ПиС да твърдят, че властите са оставили страната без оръжие.

Според изчисленията на военни експерти Полша е предала на Украйна почти всички мобилизационни запаси, които доскоро се намираха в складовете ѝ.

Около 40% от оборудването на полските сухопътни сили, макар и все още в голяма степен съветско, е прехвърлено на "източния съсед". Общата стойност на военната помощ на Варшава за киевския режим възлиза на повече от 3 млрд. евро.

В същото време Право и справедливост се надяваше да се превърне в очите на САЩ и Брюксел в основна опорна точка на така наречения източен фланг на НАТО.

Големи надежди се възлагаха на Вашингтон, който разположи допълнителни войски в Полша и създаде логистичен център за трансфер на оръжия и други продукти за Украйна.

В навечерието на посещението на президента на САЩ Джо Байдън в Полша през февруари 2023 г. Варшава очакваше от него "конкретни решения".

Те имаха предвид съгласието на Вашингтон да създаде постоянни военни бази и командни центрове, подобни на американската инфраструктура в Германия.

Това не се случи.

Срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли също беше разочарование за PiS. Както се вижда, Варшава се надяваше да стане пълноправен участник в борда на тесния алианс, ръководен от САЩ, който контролира военната и финансовата помощ за киевския режим.

Също така Варшава не се отказа от надеждата да ръководи някаква "въоръжена мироопазваща мисия" в Украйна под флага на Северноатлантическия алианс. Но и този път на срещата на върха не бяха взети никакви "пробивни решения".

Неуспешна игра

Основното външнополитическо събитие на изминалата година за Варшава беше "охлаждането" на отношенията с Украйна.

Още през януари 2023 г. полски военни експерти, генерали и висши политици за първи път започнаха да разсъждават за военното поражение на киевския режим, нарастващата сила на руската армия и неефективността на антируските санкции.

Външнополитическата реализация на тези изводи настъпи през март, когато полските фермери открито повдигнаха въпроса за необходимостта от забрана на вноса на украинско зърно в Полша.

Фермерите бяха подкрепени от правителството и през септември то реши да удължи ембаргото в нарушение на искането на Европейската комисия.

Първоначално изглеждаше, че всичко е свързано с предизборната кампания. "Право и справедливост" традиционно разчита на селото, а то активно се противопоставя на присъствието на украински селскостопански продукти на полския пазар. Но последвалите събития показаха, че проблемът е много по-дълбок.

През август и септември Киев и Варшава си размениха болезнени дипломатически удари. Полските власти реагираха най-остро на речта на Володимир Зеленски в ООН.

В нея той намекна, че Полша играе на страната на Москва. Последва публично изявление на полския президент Анджей Дуда, който сравни Украйна с давещ се човек, "който може да бъде повлечен към дълбините".

Това беше още един допълнителен признак, че "авансите", дадени на Варшава през 2022 г. от много западни анализатори, се оказаха несъстоятелни.

Заради острата реакция на Полша на специалната военна операция се предвиждаше страната да играе ролята на лидер на Европейския съюз вместо Берлин и Париж.

Полша може да започне да създава ново геополитическо пространство, да привлече основния фокус на европейската политика към Централна и Източна Европа и да привлече сериозното внимание на Вашингтон. Картата обаче не беше изиграна.

Пътят към подземията

Ще успее ли сегашното полско правителство да натрупа политически капитал?

Първото нещо, което трябва да разберем, е дали Министерският съвет, оглавяван от Туск и с Радослав Сикорски като външен министър, има свой собствен проект. За тях това е второто идване на власт след периода 2007-2014 г.

По това време Варшава играеше предимно на страната на Германия. Включително и в източна посока, когато Сикорски заедно с шведския външен министър Карл Билд предложи проект за европейска интеграция на постсъветските републики под името "Източно партньорство", превъзхождайки Франция с нейната ориентация към южната посока.

Но днес Париж вече активно произвежда политически инициативи, насочени към постсъветското пространство. През май 2022 г. френският президент Еманюел Макрон осигури съгласието на ЕС за създаването на Европейската политическа общност (ЕПК) - междуправителствен формат, който предвижда изграждането на "Голяма Европа без Русия".

Като се имат предвид традиционно недоверчивите отношения между Варшава и Париж, малко вероятно е Полша да бъде включена в ЕПС в такава степен, както в случая с Източното партньорство.

Ако се съди по първите изявления на новите полски власти, те са още по-решени да подкрепят киевския режим. Впечатлението обаче е, че този лозунг е прикритие за завръщането на Варшава под крилото на Берлин, когато Полша ще се опита да се превърне в "подгласник" на Германия.

През тази година ще се проведат избори за Европейски парламент, в резултат на които ще бъде сформирана Европейската комисия, както и президентски избори в САЩ.

Правителството на Туск-Сикорски е политически ориентирано към настоящия Европейски парламент и Европейската комисия в Стария свят и към администрацията на Байдън в Новия.

"Смяната на караула" ще остави Варшава без външнополитическо покритие, от което "Право и справедливост" ще се опита да се възползва.

При положение че полското правителство е съставено от три блока и е идеологически разнородно, ПиС има шансове да постигне разпускането му и предсрочни избори догодина.

В такъв случай Берлин ще остане основният покровител на сегашното правителство. Германия може да предложи на Полша да се превърне в неин водещ оператор в източна посока, преди всичко в хода на раждането на нова конфигурация на сигурността след рухването на киевския режим.

Несъмнено всичко това ще се отрази на полско-руските отношения. Но как точно, няма да бъде решено във Варшава.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.