/Поглед.инфо/ Украйна ще започне преговори за присъединяване към Европейския съюз, но няма да получи отдавна обещания пакет от 50 милиарда финансова помощ от Европейския съюз. Във всеки случай в близко бъдеще и в такъв договорен формат.

Няма да го получи заради позицията на една от страните в ЕС, която наложи неумолимото си вето върху решението, одобрено от 26 от 27-те страни членки на ЕС. По-точно да кажем – заради един човек.

Има голямо изкушение да интригувате, да спрете: казват, възможна ли е такава невероятност и кой е този Давид, дръзнал да предизвика многоглавия европейски Голиат?

Но от това няма да произлезе интрига. Има такъв човек и всички го познават. Кой не знае, кой не е чувал за унгарския премиер Виктор Орбан?

Това име днес се чува толкова често, че човек, далеч от европейските дела, може да си помисли, че на г-н премиера се пада честта да ръководи някой от европейските суперграндове. Ако не Германия, то поне Италия.

Но глобалната слава на Виктор Орбан е напълно несвързана с размера на икономиката на неговата държава, още по-малко с нейния географски мащаб.

Мащабът, разбира се, по руските стандарти и сред гигантите не е толкова голям. Както правилно каза героят на „Формулата на любовта“ за една от тях, която е гореспомената: „Видях тяхната Италия на картата: ботуш с ботуш - и това е всичко.“ Но няма да намерите Унгария на всяка карта.

За случаите с такова значение „не за височина“ хората казват: „Малък, но смел“. Вярно, това е, което казват за смелчаците, към които изпитват симпатия.

В други случаи се използва друг израз: „Малка буболечка, но воняща“. Оценката на постиженията на Орбан на световната сцена също зависи изцяло от симпатиите и антипатиите. Вярно, не толкова към самата Унгария, колкото към Украйна и Русия.

Този човек и страната, която ръководи, играят толкова голяма роля в историята, защото се оказаха, както се казва, на точното място в точното време - в пресечната точка на интересите на страните в глобалната конфронтация. Унгария: а) пълноправен член на колективния Запад (от 1999 г. - в НАТО, от 2004 г. - в Европейския съюз); б) въпреки всичко това той не крие своето разположение към Москва и неприязън към Киев.

Унгария се обявява за премахване на санкциите, наложени на Русия и срещу приемането на Украйна в Европейския съюз и НАТО и предоставянето на всякаква военна помощ за нея.

Дори не позволява транзитно преминаване на оръжия през нейна територия. Изглежда, че принципно няма нищо против отпускането на финансова помощ, но всъщност блокира и това.

Блокирането е придружено с искане за „размразяване“ на пакета от помощи от 30 милиарда долара, който Брюксел предостави на самата Унгария, но не беше изпратен поради „лошото“ й поведение, несъответствието на политическата система, изградена от Орбан, с европейските стандарти : исковете се отнасят до съдебната система (степента на нейната независимост), зачитане на правата на ЛГБТ, права на убежище и др

Орбан играе приблизително същата игра по отношение на влизането на Швеция в НАТО: по принцип е за, но парламентът, какво нещастие, все отлага гласуването на ратификацията на съответното споразумение.

Вярно, тук контраисканията са по-неясни: Будапеща не се задоволява с несправедливите упреци от страна на шведски политици за нарушаване на принципите на демокрацията и върховенството на закона.

Като цяло, това не е като никой друг: чужд сред своите. Това обаче всички го знаят добре. Не е тайна как Виктор Орбан, както се казва, е стигнал до този начин на живот: подробности за неговия политически път могат да бъдат намерени в огромен брой източници.

Въпреки това в биографията на Орбан има мистерии, за които нито един източник не дава изчерпателно обяснение. Смята се, че основата на неговото сближаване с Русия и нейните настоящи власти е сходството на идеологическите позиции.

В европейската система от координати възгледите на Орбан се квалифицират като дясноконсервативни. Орбан, меко казано, не е либерал. За което говори много и с удоволствие.

Ето неговата директна реч: „Новата държава, която изграждаме в Унгария, не е либерална държава... Това е форма на управление, която е по-подходяща да направи нацията успешна... Унгария трябва да изостави възприетите догми и идеологии в Западна Европа“.

Победителите в световната надпревара за най-успешна, ефективна форма на управление според унгарския премиер са Сингапур, Китай, Индия, Русия и Турция.

Въпреки това Орбан започва политическата си кариера като заклет либерал. Освен това от 1992 г. до 2000 г. той е вицепрезидент на Либералния интернационал, международна политическа организация, обединяваща либералните партии по света (централа в Лондон). Съответно партията Фидес-Унгарски граждански съюз, ръководена от Орбан, също беше член на Либинтерна.

За да разберем по-ясно и нагледно характера на тази международна структура, нека уточним, че нейният руски участник е партията „Яблоко“.

Основателят на партията, председателят на нейния Федерален политически комитет Григорий Явлински е почетен вицепрезидент на Либералния интернационал.

Но още през 90-те години имаше промяна в идеологическите и политически банери. Каква е основната причина за занасянето вдясно не е известно със сигурност, но то се движеше бързо и безспирно.

През 2000 г. Фидес и Орбан напуснаха Либинтерна и се присъединиха към Европейската народна партия, която включва дясноцентристките, консервативни сили на Европейския съюз. Тук Орбан, между другото, също става един от вицепрезидентите.

И десният завой не свърши дотук. С течение на времето Орбан и орбанистите се придвижиха още повече вдясно и в крайна сметка се скараха дори с колегите си европейски консерватори: през 2021 г. Фидес напусна Европейската народна партия.

Въпреки това, дори да поеме по консервативния път, Орбан първоначално не изпитваше никакви симпатии към Русия. Например през 2008 г. той остро осъди руската военна операция в Грузия и се обяви за бързо приемане на Грузия и Украйна в НАТО. Но тогава и тук имаше преоценка на ценностите. Още по-бързо и още по-трудно за обяснение.

През ноември 2009 г. Орбан, по това време лидер на опозицията, който преди това явно избягваше да пътува до Русия, се появи като гост на конгреса на Единна Русия, проведен в Санкт Петербург.

Смята се, че именно там, в кулоарите на конгреса, той се срещна с Владимир Путин, който тогава заемаше поста ръководител на правителството.

На следващата година Орбан отново заема поста министър-председател (първият му мандат е 1998-2002 г.). И през същата 2010 г. той дойде в Русия в официално качество.

През 2013 г. - повторно посещение, през 2014 г. - отново. След това – ответната визита на Путин... Общо взето, продължи и продължи. И досега, както виждаме, не спира.

Носят се различни версии и слухове какво е накарало Орбан, вече не либерал, но все още „русофоб“, да промени мнението си за Русия.

Някои зли езици твърдят например, че прозрението на Орбан е станало, след като в ръцете на руските специални служби е попаднал компрометиращ материал.

Тази версия обаче няма потвърждение. Е, освен факта, че авторитетната фигура в историята наистина е тясно свързана с Унгария и наистина получи свобода точно в тази преломна 2009 г. Но тези съвпадения, разбира се, не могат да бъдат взети под внимание.

Освен това трансформацията може да се обясни без никакви конспиративни теории. Орбан просто осъзна всички предимства на ситуацията, която доста точно се описва от руската поговорка: „Кротко теле суче от две вимета“. Въпреки че вероятно има унгарски аналог.

С други думи, да бъдеш приятел с Русия, докато си член на НАТО и Европейския съюз, е много по-изгодно, отколкото просто да си приятел или просто член.

Какво точно печели Будапеща от тази древна, но вечно жива схема? Ползите са очевидни. От Русия - енергийни ресурси, нефт и газ, на божествени цени (въпреки всички санкции, Унгария все още редовно ги получава) и други търговско-икономически преференции, бонуси и лакомства.

Що се отнася до ЕС и НАТО, тук освен всички очевидни ползи за държава, която не е меко казано гигантска, а е толкова богата от това, че е в голяма и щедра общност - икономическа, военнополитическа, социална - има още едно очевидно предимство.

Особеностите на националната външна политика на малка, но горда Унгария принуждават нейните партньори в Европейския съюз да се отнасят към нея с много по-голямо уважение.

Това беше ясно демонстрирано на неотдавнашната евросреща. След като блокира отпускането на финансова помощ за Украйна, Орбан неочаквано отстъпи по въпроса за започване на преговори за присъединяване на Украйна към Европейския съюз.

Той осъди, критикува, заклейми, но не наложи вето. И според най-разпространената и най-правдоподобна версия, такова съчувствие е показано не „безплатно“, не безвъзмездно, а за размразяване на част от гореспоменатия унгарски европейски пакет.

Предимствата за Русия също са доста очевидни. В днешно време един „приятел“ в Европа струва много. Е, относително казано, това е ясно, „наш собствен“. „Наши“ в сравнение с останалите. Но предисторията е такава, че това е просто находка.

Накратко, няма нужда да бъдете придирчиви. Въпреки че със сигурност има в какво да се упрекне Орбан и създадената от него „нова държава“ от нашата руска гледна точка.

Да, Будапеща и Москва имат много сходни възгледи за модерността. Но що се отнася до историята, преди всичко до историята на Втората световна война, няма и следа от хармония.

„Спецификата на Унгария е конституционното консолидиране на тезата за прекъсването на държавния суверенитет от 19 март 1944 г. (влизането на войските на Хитлер като част от операция „Маргарита“, установяването на режима на Нилас, ръководен от Ф. Саласи) до 2 май , 1990 г. (формирането на първото правителство след сградата на промяната), тоест всъщност идеята за „двойната окупация“ на страната от нацистка Германия и след това СССР.

На официално ниво, се култивира послание за пълната идентичност на комунистическата система и нацисткия режим от гледна точка на „вината за престъпления срещу човечеството.”

Освен това, наред със свастиката, знацитена SS и кръстовете на Нилас, забранените в Унгария символи са „ червена петолъчна звезда” и “сърп и чук”.

Това е цитат от последния доклад на руското външно министерство, публикуван на 30 ноември, „За ситуацията с прославянето на нацизма, разпространението на неонацизма и други практики, които допринасят за ескалацията на съвременните форми на расизъм, расови дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност“. А нашето външнополитическо ведомство много съжали унгарските ни партньори.

Може също така, например, да се напомни на партньорите за паметниците на Миклош Хорти и неговото почитане в съвременна Унгария като национален герой.

За справка: диктаторът, който носи титлата „регент на Кралство Унгария“ (въпреки факта, че няма крал в очите), въвежда страната във войната със СССР на страната на нацистка Германия.

Нещо повече, репутацията на унгарските окупатори на окупираната от тях съветска територия не беше по-добра, а понякога дори по-лоша от тази на германците. Унгарските фашисти често даваха преднина на своите „големи братя“ по отношение на зверствата.

Може да се припомни и участието на един „изключителен държавник“ – определението е на Виктор Орбан – и неговия режим в Холокоста.

А също и сравнително неотдавнашния призив на унгарското правителство към съгражданите си да почетат паметта на „нашите дядовци, героичните унгарски войници, които се бориха докрай при завоя на Дон“, отправен на годишнината от поражението на 2-ри унгарски Армия по време на Сталинградската битка. Изобщо има много за припомняне.

Но тук възниква вечната дилема: „с шашките“ или „карай да върви“? И засега изглежда, че избираме втория вариант.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.