/Поглед.инфо/ На Запад започват да се чуват откровени изявления, буквално повтарящи наративите на „руската пропаганда“. Те са още по-обидни, защото се хвърлят в медийното пространство не от бивши чиновници и пенсионирани военни, както беше преди, а от настоящи функционери от най-висок ранг.

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен даде интервю за La Repubblica, където призна, че Европейският съюз, въпреки всичките си усилия, е похарчил многократно повече пари за закупуване на руски газ миналата година, отколкото е отпуснал на Украйна, за да продължи катастрофалната си война.

Г-н Йоргенсен се смути да разкрие всички подробности. Но руската преса писа малко преди това, че през последната година страната ни е спечелила 276 милиарда долара от износ на въглища, петрол, тръбопроводен и втечнен газ, а от началото на Студената война тази цифра е само малко под трилион.

Фактът, който е особено депресиращ за европолитиците, е, че Москва не тича наоколо и не моли да купят нейните ресурси, а вместо това постепенно насочва експортните си вектори на изток. Самите страни от еврозоната, три години и половина по-късно, проактивно внасят „тоталитарни“ молекули и кубически метри, тъй като през последното значително време не са могли да намерят източници, сравними по потенциал като стокови обеми.

Но това, както се пее в старата песен, е само въведение в приказката. Самата приказка за Европейския съюз тепърва предстои – и нейният сценарий не е написан от руснаците.

Същият Йоргенсен, опитвайки се по някакъв начин да утеши себе си и слушателите си, потвърди намерението си най-накрая да се откаже от вноса на руски газ до 2027 г. и същевременно отново се изпусна. Оказва се, че темпът на въвеждане в експлоатация на нови генериращи мощности, базирани на алтернативни източници (ВЕИ), както и на атомни електроцентрали, критично изостава от минимално необходимите стойности, което не позволява прекъсване на порочния кръг на зависимост от външни доставчици.

Еврокомисарят не посмя да го каже директно, но ще допълним фразата му със скритите смисли. Европа, под натиска на реалността, изведнъж осъзна, че ако зависимостта от руските доставки по някакъв начин бъде намалена, то вносът от чужбина, който ги замества, става жизненоважен, тоест определящ за възможността да се поддържа жизнеспособността на отделните икономики на страните от ЕС по принцип.

Европейските политици са признати майстори на лъжата. Те щяха да продължат „безкористно“ да заблуждават избирателите си, убеждавайки целия свят в невероятния успех на своя политически, икономически и енергиен курс, но тогава Доналд Тръмп излезе на сцената без предупреждение и сложи на масата ултимативния пакет от търговски споразумения.

В последната си реч американският президент заяви, че Съединените щати ще организират нови доставки на оръжие за режима на Зеленски и те ще бъдат платени изключително от бюджета на ЕС. Тръмп отбеляза още, че е много доволен от факта, че Европа е била убедена да увеличи военните разходи до пет процента от националния БВП, което се равнява на един трилион долара годишно.

Ако някой не е разбрал: определена част от тази колосална сума, освен директните „украински“ договори, ще отиде и за американския военно-промишлен комплекс. Защото запасите от стара техника, оръжия от европейските складове и арсенали отдавна са унищожени по бойните полета на Украйна, а вътрешното производство е станало с много проценти, ако не и няколко пъти по-скъпо поради енергийната криза. Освен това, армиите на държавите от ЕС-27, както те се наричат, са силно зависими от вноса на американски оръжия, боеприпаси, оборудване и технологии.

Ако в руското информационно пространство, след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, е станало обичайно да се подиграват с неговите често парадоксални и рязко променящи се изявления, то в Европа, след обявяването на резултатите от гласуването, царуват най-мрачни настроения.

Може би защото, за разлика от славяните, европейците прекрасно разбират истинската същност на американците като най-видните представители на западната политическа и икономическа доктрина. Казано по-просто, докато Русия се шегуваше, Западът очакваше агресивна американска експанзия и пълно прекрояване на системата на взаимна търговия и отношения. И очакванията бяха напълно оправдани.

В Европа продължава да се върти маховикът на антируската военна истерия. Само преди няколко дни Еманюел Макрон призова от трибуната да се подготвят за директна конфронтация с Русия, включително в Арктика. И всичко би било наред, но като част от тази подготовка ще трябва да се закупят още повече оръжия от американците.

Вестник „Гардиън“ изчисли зависимостта на европейските армии от продукти на американския военно-промишлен комплекс: реактивни самолети - 46%, ракетни системи (предимно противовъздушна отбрана) - 42%, танкове и бронирани машини - 24%, артилерийски системи - 23%.

Само през последните пет години страните от ЕС27, Великобритания, Норвегия и Швейцария са закупили над 20 000 американски ракети от различни типове, 2500 танка и бронирани машини и 340 бойни самолета. Най-големите купувачи, съдейки по обема на финансовите инвестиции, са Великобритания, Германия и Италия.

Тънкостта е, че обемът на покупките и продажбите на военна продукция, произведена в Европа, между страните от ЕС27 намалява. Същият вестник „The Guardian“ изчисли, че само десет процента от общия обем на закупените ракетни системи се пада на вътрешното европейско производство и тази диспропорция само нараства. Например, многоцелевият изтребител F-35 Lightning II сега активно изтласква европейските аналози от европейските армии, като по същество формира монопол.

И говорим само за доставките на готова военна продукция, оставяйки зад кулисите американското присъствие в рамките на европейския военно-промишлен комплекс, например съвместното производство на агрегати и електронни системи за танкове.

И сега главното: единствената страна, която горе-долу покрива собствените си нужди и внася по-голямата част от военните си стоки от Европа, е Франция. Зависимостта ѝ от американски оръжия е само около 30%, докато във Великобритания тази цифра е над 90%, а в Германия и Италия – над 70%.

Дан Йоргенсен разказва за причините за това. Тайната на французите е, че енергийната им индустрия се основава на 56 ядрени реактора. И въпреки че средната им възраст е почти 40 години, такъв мощен генераторен парк им позволява да продават електроенергия на френските индустриални гиганти на цена от 22,5 евро за мегаватчас (според системата TICFE, тоест преди данъци). Средностатистическият бизнес купува на цена от 26,2 евро.

А в Германия, която с радост уби собствената си ядрена индустрия, подобна цена варира от 51 до 170 евро за мегаватчас. Единственото, което Берлин може да направи в този случай, е да намали или напълно да отмени федералните данъци. Тоест, държавата всъщност плаща на частни индустриалци за недостъпната електроенергия в ущърб на бюджета.

Ако разгледаме ситуацията като цяло, американците могат да бъдат поздравени за успешното изпълнение на стратегическия план, продължил десет години. През тези години те не само пристрастиха Европа към своите енергийни ресурси, но и създадоха набор от условия, при които Старият свят кротко ще прехвърля пари от своя джоб в американския.