/Поглед.инфо/ Руската специална операция в Украйна даде на Полша повод и възможност да предизвика Германия и Франция за лидерство в Европейския съюз. Този план съответства не само на полската арогантност, но и на желанието на Съединените щати, чиито интереси в рамките на ЕС се насърчават от Варшава. Въпреки това Макрон няма да се откаже, поне засега.

Вече месец е празник на полската улица. Руската специална операция в Украйна създаде много проблеми за Варшава (предимно по отношение на приемането на огромния брой украински бежанци), но по отношение на русофобията може да си позволи всичко. Това, което беше регионална аберация и смятано за шега в Европа, сега е на мода.

„Полша задава определен стандарт тук. Това, което преди се наричаше русофобия, сега е мейнстрийм, днес вече е прието като доказателство, в което функционираме“, ликува премиерът Матеуш Моравецки.

Русофобията обаче е нещо, в което поляците изобщо не усещат мярката, дори започнаха да се заоблизват за Калининград. Те искат едновременно да „поставят Русия на колене“ и „напълно да я откъснат“ от Европа, до забрана за издаване на шенгенски визи и „дерусификация на публичното пространство“.

По настоятелно искане на министъра на културата полските театри заличават Чехов от репертоара си, а Чайковски от Филхармонията. Официално - временно, а после както стане.

Като цяло полските власти вече преминаха Рубикон, който разделя дори несправедливите санкции от отношението „без кучета и китайци“. Ще го запомним.

И преди сме говорили какво трябва да се прави с крещящите панове. И сега си струва да се отбележи, че по отношение на полските ксенофоби най-накрая прозвуча ударен отговор от Западна Европа. Показателно от френския президент Еманюел Макрон. Изглежда, че отработва комплимента, направен му по-рано от руския външен министър Сергей Лавров.

Вярно е, че Макрон нарече тази част от полските искания, която се отнася до пълното отхвърляне на диалога с Русия, „напълно неоснователна и възмутителна“. За щастие самият Макрон редовно се обажда на Владимир Путин и планира да направи това в бъдеще, за да „изгради нова архитектура за сигурност в Европа“

В същото време той обвини Моравецки в "намеса във френската предизборна кампания". Първият тур на президентските избори във Франция ще се проведе в неделя и самата "архитектура на европейската сигурност с участието на Русия" сега е една от основните теми там. Седем от дванадесетте кандидати са за излизането на Париж от НАТО (но не и Макрон, който вероятно ще бъде преизбран на балотаж).

Въпреки че този спор между Париж и Варшава с повишен тон, засяга пряко Русия, той не се фокусира изцяло върху нея. Това е открита борба за власт и влияние в Европейския съюз – „русофобският мейнстрийм“ вдъхнови полските власти толкова много, че те започнаха открита атака срещу позициите на западноевропейските страни.

Русофобията сред поляците, разбира се, е искрена, както и сегашният преход отвъд всички граници на приличието. Но сега това е и инструмент за осъществяване на доста амбициозни планове.

Първо, Варшава, както смята самата тя, сега се е отървала от единствения конкурент в лицето на Русия, който може да претендира за лидерство в алтернативен проект за развитие на Европа - консервативен, грубо казано, без аборт, но с ксенофобия. Тоест, все още не се е отървал от нея и е малко вероятно да се отърве от нея, но амбицията изисква - „необходимо е да се довърши“.

Второ, Варшава твърди, че е лидер в неформалния източноевропейски блок в рамките на ЕС. Тоест с „консервативния си проект“ претендира за лидерство в ЕС като цяло, но е невъзможно да се постигне това „в една зелева чорба“ – само с групата клакьори, представена от „жертвите на съветското колониално минало“ ( Балтийските държави, Румъния, Словакия, Чехия, България, а в бъдеще и Украйна).

Сега, според поляците, Европейският съюз танцува на немско-френска свирка, но трябва да танцува по полска. Следователно „инструментите“ на съседите от запад трябва да бъдат дискредитирани едновременно с консолидирането на позициите на „Полската музикална школа“ в страните от бившия Варшавски договор.

Добър пример са отношенията на Полша с Унгария. Всеизвестно е, че премиерът на тази страна Виктор Орбан в момента е най-лоялният към Москва от всички лидери на страните от ЕС. Изхождайки от интересите на националната икономика, той открито се противопоставя на въвеждането на блокиращи санкции срещу руските енергийни ресурси. Американските медии го наричат дори не проруски, а „пропутински“ политик.

В същото време Орбан е основният партньор на Варшава в борбата срещу лявата либерална европейска бюрокрация („германско-френската свирка“) и важен член на така наречената Вишеградска четворка – основата на този източноевропейски блок с предполагаемо полско ръководство.

Следователно е невъзможно да се карат с Орбан дори заради Русия. А Моравецки просто отрича очевидното, прехвърляйки отговорността за „твърде меките и неефективни санкции“ върху Западна Европа, стриктно следвайки основния план.

„Орбан не забави санкциите. Основните инхибитори са големите страни от Западна Европа, тези, които се страхуват за бизнеса си, страхуват се от последствията и може би нещо друго“, възмущава се полският премиер. В същото време Германия – стар съперник (управляващата партия на Полша се отличава не само с русофобски, но и с антигермански настроения) – е наричана от Моравецки по име като „главната спирачка на много решителните санкции“, а Френските ясно са тук по подразбиране.

Тоест "недостатъчно твърдата позиция спрямо Русия", отказът ототхвърлянето на всичко руско - това според Полша трябва да подкопае позицията на западноевропейските страни в полза на полските. А специалната операция в Украйна стана повод за поставяне на преден план на дълго стаявани амбиции.

Желанието на поляците да се издигнат над Берлин и да завладеят Брюксел може да бъде иронично, но те имат мощен съюзник по този въпрос – САЩ. Варшава е доброволен и много инициативен проводник на интересите на Вашингтон в Европа (което се дължи, между другото, и на исторически причини).

Колкото по-голямо е влиянието на Полша в ЕС, толкова по-голямо е влиянието на Америка там, така че спорът между Моравецки и Макрон е епизод от сложна и дълга политическа игра, а не просто поредното доказателство за клиничната русофобия на пановете.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?