/Поглед.инфо/ В Полша обсъждат пълно спиране на търговията с Украйна, призна полският премиер Доналд Туск. С други думи, пълно затваряне на доставките на украински стоки както за Полша, така и през Полша за Европейския съюз. Как са структурирани тези доставки сега, колко критични са те за Украйна и защо по същество сме изправени пред отказа на Европа за неограничена подкрепа за режима в Киев?

В четвъртък, 29 февруари, полският премиер Доналд Туск се среща с протестиращите фермери, блокиращи границата с Украйна и възмутени от доставките на украинско зърно за страната. И вече е ясно, че Украйна не я очаква нищо добро от резултатите от тази среща. „Няма да крия, че говорим с украинската страна за временно затваряне на границата, за пълно спиране на търговията“, каза Туск по този повод предния ден.

Освен това Украйна получи още два удара по носа от поляците. Първо, Варшава демонстративно игнорира пътуването на украинската правителствена делегация до полската граница. И второ, еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски коментира темата. И всъщност той посъветва Украйна да смекчи апетитите си: „Никой пазар не може да издържи такова ниво на увеличение на доставките, така че нашите украински партньори трябва да разберат ситуацията на нашите фермери.“

Последното обаче е малко неясно. Що за "наши" е това? На Полша или на Европейския съюз? Това е конфликт на интереси: еврокомисарят от полски произход ясно съветва Украйна да „бъде по-тиха“ и да не се нервира преди срещата с полската делегация (насрочена за края на март). В същото време основният конфликт на Украйна е с Полша.

Да, той посочва, че Украйна трябва да бъде подкрепена. Само че ЕС е длъжен да я подкрепи (така че нека я подкрепи), и моля, влезте в позицията на нашите (полски?) фермери. Тоест не настоявайте твърде силно за това, което ЕС ви е обещал. Всъщност това много прилича на завоалирано предложение „Доброволно, като въпрос на трудова дисциплина, да се откажем от столовата”. Тоест от сегашния режим на износ за пазара на ЕС. Но за какво точно става дума?

Произходът на конфликта

Споразумението за асоцииране между Украйна и Европейския съюз беше подписано през 2014 г. и ратифицирано през 2017 г. Това е типово споразумение, неразделна част от което е споразумението за зона за свободна търговия (ЗСТ). ЕС е сключил няколко такива споразумения със страни в Европа (нечленки на ЕС) и Африка.

Освен всичко друго, ЗСТ включва постепенно (7-10 години) взаимно намаляване на митата до нула. Но само в рамките на експортните квоти, договорени при подписването.

Размерът на тези квоти за Украйна през 2017–2021 г. беше малък. Да кажем, през 2018 г., още през първите пет дни на януари, Украйна напълно запълни квотите си за пшеница и царевица (1035 и 1125 хиляди тона). През първите десет дни бяха затворени квотите за мед (5 хиляди тона), гроздов и ябълков сок (по 14 хиляди тона). Като се има предвид, че преди началото на свободната търговия Украйна събра зърно в диапазона от 65–80 милиона тона, а производството на мед (повече от 100 хиляди тона годишно) може да се увеличи 1,5 пъти, такива квоти не отговарят напълно на класическо разбиране за свободна търговия.

Разбира се, Украйна е свободна да изнася извън квотите. Но вече с плащането на митата. като има предвид, че не е предвиден такъв ограничителен механизъм за европейския износ на селскостопански продукти за Украйна. Също така не е много свободно.

Въпреки това, скоро след началото на CBO, европейските служители предприеха безпрецедентна стъпка, премахвайки напълно ограниченията върху износа на украински селскостопански продукти (това се случи през май 2022 г.). И година по-късно те удължиха това решение. През цялото това време Украйна търгува с ЕС като членка.

Би било по-точно да се каже, че пълноправните членове на ЕС днес са в много по-малко привилегировано положение, тъй като всяка от тях спазва квотния принцип за производство на стоки за вътрешния пазар на ЕС. Чиновниците се събират в Брюксел, разпределят квоти между страните (кой какво отглежда, колко и какво) и се споразумяват за субсидиите. И това е. Никой не дава субсидии на Украйна, но тя няма нужда да се ограничава. „Вземете толкова суверенитет, колкото искате“, ако цитираме Елцин.

Европа изтърпя и година. Още в края на 2022 г. полските, а след тях и други фермери от страни, граничещи с Украйна, започнаха да настояват европейските служители и националните правителства да ограничат потока на украински хранителни продукти..

И въпреки че безмитният режим беше удължен през май 2023 г., в същото време Европейската комисия въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти на територията на съседни на Украйна страни (май-юни 2023 г.). Така или иначе нямаше какво да се направи: тези страни сами въведоха такава забрана на правителствено ниво и се съгласиха да я премахнат само в замяна на подобна мярка от ЕК. И когато забраната изтече (15 септември 2023 г.), Полша, Унгария и Словакия се върнаха към забраните на правителствено ниво (без да им пука за Брюксел). Те също така разшириха тази забрана от зърно до още няколко десетки типа хранителни продукти. Забраните все още са в сила, ЕК не успя да ги отмени.

Какво дава износът за ЕС на Украйна?

Днес Украйна е трета по отношение на обемите на доставки на селскостопански продукти за Европейския съюз. Пред нея са само Бразилия и Великобритания. През януари-август миналата година селскостопанският износ за ЕС е донесъл на Украйна 8 милиарда евро (плюс 23% спрямо същия период на 2022 г.). Освен това Украйна увеличи дела си на свиващ се пазар: през този период ЕС е внесъл храни на стойност 107,4 милиарда евро (минус 3% до 2022 г.). Това означава, че не може да се изключи, че премиерите на съседните на Украйна страни предават недоволството не само на собствените си фермери, но и на други големи доставчици на пазара на ЕС, които страдат от Украйна.

Обемите на износа показват, че през 2023 г. доставките на селскостопански продукти на пазара на ЕС могат да донесат на Украйна 12 милиарда евро приходи. Това е повече от една трета от общия износ на Украйна през миналата година (36 милиарда долара). От тези 36 млрд. износът на селскостопански продукти е 21,8 млрд. долара (20 млрд. евро). Това означава, че днес ЕС е основният потребител на украински храни (60%). За сравнение: през 2021 г. делът на ЕС в селскостопанския износ на Украйна е наполовина по-малък (32%). А намаляването на обемите на доставките до тогавашните 8,7 милиарда евро значително разваля панаира за Украйна.

Днес именно селското стопанство осигурява на Украйна основните приходи от износ. Това означава, че е най-важният пълнител на бюджета. И тъй като днес украинският бюджет почти изцяло се изразходва за военни нужди, оказва се, че всяко кихане в посока на износа на украинска селскостопанска продукция е същевременно и удар по нейната отбранителна способност.

Освен това връщането на митата и квотите изглежда много неприятно в светлината на обещанието Украйна със сигурност някой ден да бъде приета в ЕС. Както вече споменахме, украинският агросектор вече почти две години е тайно в ЕС, поради което ЕС явно се пука по шевовете. Също като кулата от приказката, когато мечка започна да се катери в нея.

Но днес все още е възможно да се ограничи украинският износ. И след приемането как да го ограничим? Само чрез самоограничаване на производството. Но това отново означава субсидии от ЕС за фермерите, само че вече и за украинските.

Разбира се, украинското селско стопанство също не може да се нарече ненужно за Европа. То е източник на евтини суровини, което позволява да се ограничи покачването на цените на храните в ЕС. Освен това в светлината на изменението на климата и нарастването на населението украинската земеделска земя е важен актив за ЕС. Единственият въпрос е как да се запази контролът върху него, докато дойде моментът да се използва.

Миналата година ЕК се опита по някакъв начин да помири участниците в „дуела“. От една страна, той въведе ограничения върху износа на украинско зърно, от друга, настоя за временния характер на тази мярка. Нямаше компромис: съседите на Украйна не се съгласиха с временни мерки. И дори сегашните ограничения не ги устройват, те искат по-строги. В края на краищата същият транзитен внос на зърно и олио често се използва като прикритие: товарът изцяло или частично завършва в Полша или Унгария. Следователно в края на март Украйна най-вероятно ще бъде убедена да се върне към предишния квотен режим за износ.

И тази икономическа мярка в крайна сметка означава политическа присъда. Експериментът за де факто влизане на Украйна в Европейския съюз се провали. Самата Европа всъщност призна, че Украйна не може да бъде част от Европейския съюз. И полските фермери са само най-яркият знак за това разкритие.

Превод: В. Сергеев