/Поглед.инфо/ Положението на полското етническо малцинство в Беларус стана причина за следващия кръг на дипломатическа конфронтация между Варшава и Минск. След ареста от белоруските служители на реда на най-активните членове на нелегалния Съюз на поляците в Беларус (СПвБ) и неговия лидер Анжелика Борис, заместник-министърът на външните работи на Полша Марчин Пшидач обвини беларуските власти в „репресии срещу собственото им общество“ и предупреди, че полското правителство никога няма да приеме това.

"Тези действия имат политически характер .... Всичко това има за цел да сплаши поляците", обобщи Пшидач.

Пшидач не се поколеба да каже, че СПвБ не участва в политически акции, въпреки че е добре известен фактът, че тази организация, пряко и непряко, подкрепя много политически проекти, насочени към насилствена смяна на властта в републиката.

В своята реторика Варшава отиде по-далеч и заяви, че причината за натиска от Минск върху белоруските поляци е била само тяхната националност. На този фон се формира фалшив пропаганден дискурс, сякаш поляците ядосаха Минск само с отдадеността си на полската култура и език.

Този измислен дискурс позволява на Минск да бъде безразборно обвинен в нарушаване на правата на националните малцинства и да придаде на проблема международен характер. И тези действия не закъсняха. Полският президент Анджей Дуда вече обеща да постави този въпрос за обсъждане в ОССЕ и помоли американския президент Джо Байдън да повдигне този въпрос на трибуната на ООН.

Полският Сейм прие резолюция, осъждаща действията на официалния Минск, със същите изявления, се включиха властите на Литва и Латвия. В Полша се организират масови събития в подкрепа на задържаните полски активисти, от раздаването на великденски картички до концерта на звездите на полската сцена „Игра за Беларус-2021“. Полониевите организации в САЩ и други страни също се присъединяват към акцията.

Полското външно министерство настоява, че етническите поляци съставляват около 12% от населението на Беларус, докато самата Варшава разделя беларуските поляци на „правилни“ и „погрешни“. В допълнение към нелегалния СПвБ на Борис има и законен Съюз на поляците в Беларус, изцяло признат от Минск, начело на който е Мечислав Лисий.

Варшава не признава тази организация, защото СПвБ на М. Лисий наистина се занимава с полска култура, а не с подривни действия под прикритието на културата. Картата на поляка (документ, рекламиран от Варшава, свидетелстващ за принадлежността на собственика към полския народ и култура и предоставящ на собственика редица привилегии на територията на Полша) е много по-трудно да се получи от членовете на организацията на Лисий, отколкото за тези на Борис.

Полското правителство финансира СПвБ на Борис, но в същото време не дава никакви средства на организацията на Лисий. И причината за това изглежда се корени главно в нежеланието на последния да участва в политическите провокации, организирани от Варшава срещу белоруските власти.

Обръща се внимание на предубеденото отношение към ситуацията с полското малцинство в Беларус. Поляците от организацията на Лисий се упрекват със следните думи на един от техните лидери: „Ние сме същите поляци, само че говорим руски“.

Варшава умишлено се мъчи да наложи тезата, че говоренето на руски е нещо неприемливо за белоруския поляк. В такива поляци те виждат (цитат) „денационализиран„ руски народ “със съветски ценности и руски език“. Но в същото време няма никакви оплаквания и упреци към американските или украински поляци, които говорят английски или украински.

Полските медии с удоволствие пишат за многомилионната полска диаспора в САЩ (в Чикаго има повече поляци, отколкото във Варшава), и за над 1 милион поляци и хора с полски произход в Украйна, повечето от които не говорят полски.Ала това не служи като причина за упреци срещу тях и обвинения срещу Вашингтон или Киев за политиката на асимилация спрямо полското малцинство.

Варшава не вижда денационализирани "американци" или "украинци" в такива поляци. Напротив, тя подчертава значението на културните и други връзки със САЩ и Украйна с оглед приноса на поляците за развитието на тези държави.

Не националността, а политическите възгледи на чуждестранните поляци - това е основният критерий, по който Варшава оценява (не)целесъобразността на финансовата и друга подкрепа на полската диаспора в определена държава.

Например поляците в Казахстан (около 40 хиляди) и други републики от Централна Азия представляват слаб интерес от Варшава от политическа гледна точка. Обевидно Полша не планира да сваля (или да допринася за това) правителствата на тези републики, поради което не се чуват обвинения срещу тях за преследване на полското малцинство, както и предупреждения към местните поляци да не стават „денационализирани хора“.

От Варшава зависи дали ще бъде възможно да се нормализират полско-беларуските отношения. Ако Варшава се стремеше към нормализация, тя щеше да се откаже от порочната практика на почитане на наказателните отряди от Армия Крайова, които бяха виновни за кланета над православното белоруско население в следвоенния период, както и хвалебствията за полските бунтовници от 18-19 век, белязана с кървави жестокости на територията на Бела Рус и не би заявлявала чрез устата на членове на полски организации, че Западна Беларус е полска земя.

Важен елемент от държавната идеология на Беларус и историческата памет на беларусите е паметта за Великата отечествена война. Тази памет е обект на постоянни атаки от Варшава и полските организации и медиите под нейния контрол.

Партизанско движение 1941-1944 в Беларус се представя като фалшив съветски мит, самите партизани се изобразяват като бандити, отрича се приносът на Червената армия за освобождението на Беларус и Полша от нацистките нашественици.

По отношение на Беларус Варшава заема конфликтна позиция във всички посоки, много по-сурова, отколкото например по отношение на сегашния националистически режим в Украйна с неговия култ към ОУН-УПА и дивизията СС "Галисия", към която Варшава винаги е имала най-сериозните претенции.

Беларуските поляци са „съчките“, с които Варшава се опитва да разпали огъня на гражданската конфронтация в Беларус. Варшава не се интересува от реалната ситуация със спазването на културните права на белоруските поляци; тя се интересува от политическия капитал, който може да получи от популяризирането на темата за предполагаеми нарушения.

Варшава вижда крайната цел на тази кампания да промени външната политика на Беларус от евразийска към прозападна. Оживяването около белоруските поляци е опит да се спаси мрежата от опозиционни клетки, която Варшава създаде в републиката през последните десетилетия, така че в бъдеще да може да ги използва в своите политически игри близо до западните граници на Евразийски икономически съюз.

Превод: ЕС