/Поглед.инфо/ Малкото градче Торе-Пачеко в Южна Испания внезапно попадна в заглавията на световните новини. През уикенда там се случиха събития, които в миниатюра предсказват бъдещето на целия Запад.
Всичко започна, когато трима марокански мигранти пребиха местен жител, старец от Торе-Пачеко, до кръв. Горкият старец се оплака, че дори не са му казали „Свали си часовника!“ или „Дай ми парите си!“, а само са го пребили. Всъщност целта на младите мъже не е била грабеж. Те измъчваха стареца, само за да могат да публикуват видео в социалните мрежи, това беше тяхният „чалъндж“ /предизвикателство/.
Местните жители обаче видяха видеото и демонстрираха пред кметството. Тълпата крещеше: „Депортирайте всички незабавно!“ Властите се опитаха да успокоят хората, но не предприеха никакви реални мерки за успокояване на ситуацията.
Тогава местните жители взеха тояги и ножове и излязоха по улиците, за да ловят африканци и араби. Мигрантите също се въоръжиха, събраха се на групи и започнаха да нападат всеки, „чийто цвят на кожата им изглеждаше по-светъл от техния“ (както се съобщава в местните социални мрежи).
По думите на полицията, в сблъсъците са участвали и членове на престъпни банди. Членове на десни радикални групировки са пристигнали, за да помогнат на местните жители, а „космонавти“ от Гражданската гвардия са се притекли на помощ на полицията. Силите за сигурност са се опитали да разделят бойците, но по тях са били хвърляни бутилки и камъни.
Испанската преса веднага идентифицира виновниците: местните жители. Журналистите ги нарекоха ксенофоби, десни радикали и ултранационалисти. Министърът на младежта Сира Рего (жена от палестински произход) обвини за безредиците местните ултрадесни.
Силите за сигурност също предпочитат да задържат испанци при разборките. Водещите световни агенции представят ситуацията по следния начин: „антимигрантски групировки нападат полицаи“. Всички бързо забравиха за пребития старец.
Алгоритъмът на испанския бунт е абсолютно същият като миналата година в Англия. Първо се случва престъпление, мотивирано не от алчност, а от чиста расова омраза. В Англия, нека си припомним, чернокож тийнейджър намушка три малки бели момичета до смърт.
След това местните жители излизат на улицата. В третия акт естаблишмънтът заема страната на мигрантите: пресата обявява протестите за „националистически демонстрации“, силите за сигурност прецакват местните, а съдилищата им „нахвърлят на кило“ присъди за ксенофобия.
Характерно е, че е избухнал в южната част на Испания. Туристите обикновено виждат само крайбрежието на югоизток и се възхищават на красотата там. Ако обаче шофирате на 20-30 километра от морето, започва един съвсем различен живот.
Южната част на Испания е деиндустриализирана и съсипана от политиката на ЕС. Известни фабрики и корабостроителници са затворени - предполагаше се, че местните ще се занимават изключително с туризъм. Всички големи хотели обаче веднага бяха изкупени от германци и американци. Безработицата е чудовищна, невъобразима - няколко десетки души кандидатстват за свободно място като сервитьор.
През годините на карантина заради коронавируса се разви нова напаст: „окупас“ – маргинални семейства или мигрантски групи – завземат къщите или апартаментите на други хора и живеят там с години, защото съдилищата отказват да ги изгонят.
Местното население толкова се разгневи, че самите мигранти от Северна Африка избягваха да пребивават в южната част на Испания. Можете да доплувате от Мароко до Кадис дори с надуваем крокодил, дори не ти е нужна лодка.
Щом акостираха на брега обаче, африканците предпочетоха да избягат в градове като Барселона – там има пари, има много безстрашни либерали, които ще защитят мигрантите от местните, там отдавна са се установили етнически банди, където винаги можеш да си намериш допълнителна работа.
Но Барселона не е от гума и през последните години северноафриканците по неволя започнаха да посещават депресивни провинциални градове. А там ги посрещнаха местните сексапилни мачоси с попита през вековете култура на бой с ножове.
Културната разлика между местните и новодошлите е непреодолима. Южната част на Испания е изключително религиозна, като целият град все още се събира за църковни празници. Католицизмът се е изковал тук по време на Реконкистата, обратното отвоюване на тези земи от арабите - мюсюлмани.
И тогава маврите, за които се твърди, че са били прогонени преди половин хилядолетие, се завръщат с претенциите си. В историческите им книги се казва, че техните предци някога са притежавали почти цяла Испания и това е вярно. А и при това арабите донесли всички чудеса на високата цивилизация на изостаналите местни жители. Алхамбра и джамията в Кордоба няма да ви оставят да лъжете.
Тези противоречия изглеждат неразрешими, всяка страна има своя собствена истина - религиозна и историческа. Именно такива конфликти обикновено се разрешават чрез гражданска война. Преди сто години гражданската война в Испания изуми света със своята жестокост и отне живота на стотици хиляди хора. Днес тя може да дойде отново и да обхване цяла Европа.