/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп обяви нови тарифи върху стоки от Европейския съюз и Мексико от 1 август. Съединените щати биха могли да въвлекат Европа в търговска война, заяви шведският министър на външната търговия и международното сътрудничество Бенямин Дуса. Според експерти, една тежка търговска война би навредила и на двете страни на Атлантика, но в конфронтацията ще има победител.

Започна нов етап от търговската война на САЩ със западния им съюзник, Европейския съюз. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви въвеждането на нови 30% мита върху стоки от ЕС от 1 август. САЩ биха могли да въвлекат Европа в тежка търговска война, заяви шведският министър на външната търговия и международното сътрудничество Бенямин Дуса. Белият дом вече ескалира ситуацията на няколко нива и възможността за търговска война не може да бъде изключена, смята той.

По негово мнение, 30-процентните мита от САЩ са мярка, която Европа не може да приеме. „Винаги сме се опитвали да намерим договорено решение, което да ни устройва всички, но Белият дом продължава да върви по свой собствен път и аз намирам това за тъжно“, каза шведският министър.

„В хипотетичен сценарий на пълно прекратяване на търговията между ЕС и САЩ, ЕС би загубил само 17% от търговията си. САЩ биха пострадали с около 13% от търговията си поради прекратяването на търговията с ЕС след преразпределението на търговските потоци. Остава въпросът: до каква степен страните са готови да стигнат до състояние, близко до пълно прекратяване на търговията“, казва Владимир Седалищев, експерт във Фондация „Икономическа политика“.

Goldman Sachs изчислява, че пълномащабна търговска война може да струва на еврозоната до 1,2% от БВП до края на 2026 г.

Новият удар на Тръмп е чувствителен за европейската икономика. „Според мен, обявените от Тръмп 30% мита от 1 август са геополитически лост за натиск. Под атака са ключови сектори на европейския износ: автомобили, фармацевтика, луксозни стоки и електроника. Най-уязвими са Германия, Франция, Италия и Холандия.

Тези четири страни осигуряват над 50% от доставките от ЕС за САЩ, а значителна част от приходите им от износ са обвързани с американския пазар, а общо това е около 300 милиарда евро годишен търговски оборот“, отбелязва Евгений Бабошкин, ръководител на отдела за развитие на бизнеса в Prime Brokerage Service.

Пазарите вече реагираха: индексът Stoxx Europe 600 и DAX загубиха малко под 1%, а еврото отслабна до триседмично дъно спрямо долара.

„Това е чувствителен удар по високотехнологичните индустрии на ЕС. Брюксел е обезпокоен не само от преките икономически щети, но и от фактическото разкъсване на трансатлантическото търговско партньорство“, казва Павел Севостьянов, доцент в катедра „Политически анализ и социално-психологически процеси“ в Руския икономически университет „Плеханов“.

Преориентирането на европейските продукти към нови пазари може да доведе до загуби в цената на стоките, продавани на нови пазари, и допълнителни разходи по нови транспортни и логистични маршрути, казва Олга Пономарева, експерт във Фондация „Икономическа политика“.

Според нея обаче широката мрежа от регионални търговски споразумения може да облекчи ситуацията. ЕС вече засилва търговските преговори с Индия, Австралия, Индонезия, ОАЕ и други страни, които са необходими в замяна на американския пазар на продажби.

Какво се опитва да постигне Вашингтон?

„Първо, демонстрация на сила. САЩ искат отстъпки от ЕС по отношение на селскостопанския сектор, регулаторната политика и може би по-лоялна позиция по отношение на Иран и Китай.“

Но ще проработи ли? Малко вероятно. Европейският съюз, въпреки вътрешните разногласия, все още подготвя симетричен отговор, включително мита върху продуктите на Boeing и евентуални ограничения във финтех и ИТ“, смята Бабошкин.

„Това не е диалог между съюзници, а демонстративен ултиматум от Съединените щати“, съгласен е Севостьянов.

Брюксел заплашва да въведе ответни мерки срещу увеличението на американските мита. Първият подобен пакет от ответни мерки беше одобрен през пролетта, но не беше въведен поради началото на преговорите и смекчаването на позицията на САЩ.

„Тогава увеличението на ставките трябваше да засегне приблизително 18 милиарда долара внос от Съединените щати, включително соя, говеждо месо, тютюн, автомобили, яхти и промишлени стоки. Сега се обсъжда нов пакет за над 60 милиарда долара. При общ внос на ЕС от Съединените щати през 2024 г. от 400 милиарда долара, мерките биха могли да засегнат 1/5 от всички доставки“, казва Пономарева.

Ако конфликтът премине в трудна фаза, тогава всички ще загубят, но Европа ще загуби най-много, смята Бабошкин. Той обяснява, че експортният модел на европейската икономика е много крехък към външен натиск.

Не може обаче да се каже, че тежката търговска война с ЕС ще премине безследно за САЩ.

„ЕС е важен пазар за САЩ не само за продажбата на продукти, но и за технологично сътрудничество, включително в производството на полупроводници, микрочипове, промишлено оборудване, разработването на изкуствен интелект, както и насърчаването на стандарти в нови иновативни области и поддържането на конкуренция с Китай в напреднали области.“

Освен това ЕС обсъжда разширяване на ответните мерки и в други области, не само митническата и тарифната политика, но и банковия сектор, американските дигитални и ИТ компании. В този случай интересите на САЩ могат да бъдат засегнати в по-голяма степен, отколкото в търговията със стоки“, отбелязва Пономарева.

Във всяка конфронтация има победители. Експертите са сигурни, че Китай и развиващите се пазари ще спечелят от тежката търговска война между САЩ и ЕС. Китай отдавна мечтае да заеме място между американската и европейската икономика и пред него по същество се отваря прозорец от възможности.

Възможно е обаче ЕС все пак да се поддаде на натиска на Тръмп. Първо, собствените му икономически загуби биха могли да спрат Европа да предприеме драстични действия. Второ, ЕС е политически заинтересован от успешен резултат.

„Взаимодействието със САЩ дава подкрепа на ЕС в геополитическата конфронтация с Русия, както и в оказването на натиск върху Китай и като цяло в сдържането на силите на Глобалния Юг и запазването на позициите на Запада“, казва Пономарьова. Следователно е възможно все пак ЕС да сключи сделка с Тръмп.