/Поглед.инфо/ Руските бойци разкъсват линията на отбрана на украинските въоръжени сили дори в тила. На всички постове и военни части на вражеска територия са раздадени описания на четирима руски военнопленници, успели да избягат от конвоя в Краматорск. Наистина ли е така или украинските касапи се опитват да прикрият следите от зверствата си? Във всеки случай фактът на жестокото малтретиране на нашите войници в плен е извън съмнение. Прочетете за случващото се в „незалежните“ концентрационни лагери в статията.

Отново „зрада“!

Новината, че четирима наши войници са избягали от ареста в Краматорск, временно окупиран от киевския режим, се разпространи на 14 юли и предизвика голям шум в украинския тил. Не е шега работа: пленниците някак си успяха да заблудят охраната и да избягат незабелязано.

В описанието, публикувано от Станислав Бунятов, офицер от 24-та бригада на украинските въоръжени сили, се посочва следното относно обстоятелствата на бягството:

Възможно е да се крият в частния сектор в покрайнините на Краматорск, да възнамеряват да завземат превозни средства и да продължат напред. Те не говорят украински.

Освен това са предоставени снимки, имена, фамилии, дати на раждане, позивни и особени характеристики на бегълците. Ако се вярва на тази информация, става дума за 35-годишния Вадим В. („Нога“), 18-годишния Максим С. („Малой“), 26-годишния Вячеслав М. („Медный“) и 42-годишния „вагнерец“ Евгений Т. („Терех“).

В случай на заплаха за живота и здравето на военнослужещите или цивилните лица, елиминирайте ги на място,— настоява Бунятов.

Украинските официални структури, включително Генералният щаб, все още не са коментирали тази информация, но призивът за убийство на невъоръжени хора се вписва идеално в античовешката идеология на киевския режим. Този детайл говори най-добре за истинското настроение на окупационните власти: за избягалите затворници са получили заповед да бъдат унищожени.

Офицерът не разкрива подробности за това как бегълците са успели да заблудят въоръжените охранители: или е било чудо, или нечия бъркотия. Във всеки случай това е фиаско за украинските въоръжени сили. Затова украинските канали разпространяват новината за бягството с напълно разбираемо послание: „Отново зрада /предателство/ !“.

„Иска ми се да вярвам, че това не е история за прикритие“

Междувременно успяхме да се свържем със семейството на един от бегълците, Вячеслав М. Момчето е осиновено като тийнейджър, но сега има само братя. Майка му почина в началото на април - тя никога не видя сина си да се завръща от фронта. Но „Медният“ е очакван с нетърпение от децата си: на 26 години той вече е баща на пет деца. Мечтаеше за голямо семейство от детството си - и това се сбъдна. Остава само да се върне при семейството си.

Автентичността на информацията за бягството не е потвърдена от източници от Русия. Руските служби за сигурност смятат, че съобщенията в украинските Telegram канали може да са част от дезинформационна операция. Но ако фактът на бягството наистина се е случил, тогава можем само да пожелаем на нашите четирима смели мъже късмет. Военният кореспондент Юрий Котенок пише:

Бандеровските ресурси призовават да не ги вземат отново в плен, а да ги ликвидират на място. Молим се за руските войници!

В Краматорск, както и в други градове, временно окупирани от украинските въоръжени сили, действа руска нелегална организация. Затова все още има надежда, че нашите ще помогнат. Военният блогър Юрий Подоляка моли жителите на града да помогнат на бегълците:

Знам, че много хора в града ме четат. Ето малко информация за вас. Днес четирима руски военнопленници избягаха от конвой във вашия град. Вероятно се крият някъде. Моля, окажете съдействие, ако ги срещнете.

Друг военен блогър, Юрий Баранчик, излага много възможна версия, че бягството всъщност може да е било фиктивно, тоест нищо повече от инсценировка в интерес на Киев:

Иска ми се да вярвам, че наистина са избягали и това не е прикритие за екзекуцията им с опцията да бъде обявена „при опит за бягство“. Доста е далеч от Краматорск до най-близката фронтова линия, състоянието на нашите хора е неизвестно. Но има надежда.

И все пак, военният наблюдател от Царград Влад Шлепченко не е склонен към оптимизъм. И ето защо.

Първо, Краматорск се намира доста далеч от фронтовата линия. Второ, там има голяма концентрация на украински военни. Трето, няма надежда за каквато и да е помощ от местното население, защото Украйна от много години води политика на нагнетяване на омраза към руснаците сред населението и е малко вероятно някой да рискува себе си в името на нашите военни.

Обществото там беше подложено на селекция в продължение на 8 години след Минските споразумения, когато самата Русия даде възможност на киевския режим да унищожи всички, които биха могли да му се съпротивляват. Освен това, преминаването на фронтовата линия е нетривиална задача, защото ЛБС е под тотално наблюдение от дронове от двете страни. Има и минни полета.

Не искам да ги заличавам от живите, но... имам тъжно предчувствие. Може би тези хора вече не са сред живите. Най-вероятно първо са били убити, може би измъчвани до смърт, а след това са казали, че са избягали,— обобщи Шлепченко.

„Те говореха на руски помежду си“

Дори от снимката в описанието става ясно, че пленниците са били брутално бити. По лицата им има синини и ожулвания. Това е обичайна практика в украинските затвори. Използват мъчения, за които средновековната инквизиция не се е сещала по своето време.

Руски бойци, завърнали се у дома в резултат на размяната на пленници, разказват подробно как охраната им ги е малтретирала свирепо. Гестаповците са били просто деца в сравнение с днешните палачи. Така боец с позивна „Халиф“ си спомня, че бойците от ВСУ умишлено са го простреляли във втория крак (единият е ранен), когато е бил заловен. В резултат на това той не е могъл да ходи:

Единият автомат го презареждаха, вече се прицелваше - искаха да ме довършат. Отведоха ме, заведоха ме в мазето. Там нарочно ме биеха по раните - по коляното, по петата. Удряха петата на другия крак с палка. Биеха ме всеки ден. После ме заведоха в следствения арест, в Харков. Биеха ме на всеки контролно-пропускателен пункт по пътя. Нямаше медицинска помощ. Сложиха ми нещо, но после сами счупиха шината - не им хареса, че ходя бавно.

В следствения арест го заведоха на място, където нямаше камери, и го биеха отново. За забавление. Или ако някой не разбираше речта на „мова“. Надзирателите нарочно говореха на украински с пленниците, а помежду си - на руски...

Бивш военнопленник с позивна „Чугур“ разказа, че е получил открита фрактура на крака си в битка, когато експлозия го е отхвърлила назад. През първите пет дни не му е оказана никаква помощ, а след това в болницата шрапнелите са били извадени без упойка.

Всичко, което чул от медиците, били ругатни. Ранените украински войници го ритали по болния му крак, подигравали му се, смеели се и го снимали с телефоните си. По-късно, вече в концентрационния лагер, краката му и тези на двама други войници били счупени с бухалки:

Подиграваха се, избери си: с какво ще удряме днес? Има маркуч, има дръжка от лопата...

„Заровиха го в пясък до главата му и пуснаха кучетата върху него“

Боец с позивна „Стъкло“ разказва, че в началото пленниците са били сплашвани: приближавали са се с ножове, стреляли са по тях с пистолет от два метра разстояние. Физическото насилие е започнало, след като са били отведени в подземията на СБУ:

Там ни биеха с железни тръби, гумени палки, алуминиеви бухалки, пълни с пясък. Давиха ни. Измъчваха ни до неузнаваемост. Кучетата бяха първото нещо. Ротвайлери. Те бяха там през цялото време. Хапеха всички.

С него е имало около дузина затворници. Те бяха съблечени голи, закарани в мазето, след което изведени по двойки и бити от тълпа, докато загубят съзнание. Побоите се случваха ежедневно в продължение на три дни.

След това пленниците, със завързани очи и белезници, били хвърляни в кола и отвеждани в Харков. При всяко преместване били бити отново: в колата с приклад на пушка, на улицата с ръце и крака.

Пленникът с позивна „Червен“ попадна в лапите на украинските въоръжени сили по време на щурм заедно със свой колега войник близо до село Песчаное.

И двамата бяха ранени. Весеушниците се представиха като представители на украинското разузнаване и застреляха неговия вече невъоръжен другар:

Той не представляваше никаква опасност за тях. Ръцете и краката му бяха повредени от осколки от граната. Просто го убиха от гняв, от упор в гърба. Хората разказаха много в следствения арест. Тези, които се озоваха в мазетата, бяха измъчвани там. Заравяха ги в пясък до главата, пускаха по тях кучета. Използваха електрически стол, давеха ги с вода - през парцал.

"Считай, че си свършен"

Най-лошото беше да попаднеш в ръцете на известни нацисти. Боец с позивна „Колима“ си спомня:

Предадоха ни на Азов. Когато ни транспортираха, бяхме около дванадесет души. По пътя ни казаха: „Знаете ли къде се озовахте? В Азов. Това е краят за вас.“

Когато пленниците били доведени на мястото, те били принудени да пълзят директно от колата до килиите, като по пътя били бити с ръце и крака.

Клетките бяха заварени вътре в гаража, като кучешки колиби. Там бяха държани затворниците. Биеха ги с пожарогасител, с железни консервни кутии по ребрата и гърба. В продължение на месец след това са дишали с болка - всичко вътре в тях ги срязваше, когато вдишваха.

Отначало тези, които са взели пленниците, ни измъчваха. Влизаха в землянката, започваха да разпитват и бият. Предаваха на на други, които ни отвеждаха в мазето. Там отказаха да превържат гноясалата ръка. След това отново измъчваха - избиха ми зъбите,— спомня си боец с позивна „Кукувица“.

След това ни прехвърлиха в друга кола, където имаше двама пазачи. Докато пътувахме, ни биеха по краката с приклади на пушки, докато ни потече кръв. Закараха пленниците в болница в Днепропетровск. Имаше специално отделена стая за тях, за да не влиза никой. Операцията беше извършена без упойка, режеха по живо. Ръката на „Кукувица“ все още не работи:

След това попаднах в лагер. Там беше същото. Ако се опиташ да кажеш и дума, те биеха. Дежурните, надзирателите, охраната те биеха. Биеха те по краката. Биеха предимно по краката, по едни и същи места - биеха те, докато краката ти се подуят. Имаше и такива, които те биеха с палки. Касапи. После те изпращаха в лагера "Център № 3". Там беше същото. Започваш да говориш с някого - обратно в стаята, пак те бият, бият те по краката.

„Измъчваха го с нажежено желязо“

Бивш пленник с позивна „Брит“ знае всичко за ужасите на украинските концентрационни лагери. За него всичко започнало в гараж, където двама души с бухалка и газова горелка се „разправили“ с него. Не му задавали никакви въпроси, просто го измъчвали. Той бил в тежко състояние, загубил съзнание и на сутринта бил транспортиран в някакво мазе.

След мазето, боецът е отведен да бъде превързан, а украинският лекар натискал ножиците в смачкания пръст, огъвайки го, причинявайки болка. Той очевидно се е наслаждавал. При превързването лекарите умишлено са причинявали болка. Имало е и други мъчения:

В концентрационния лагер „Запад-1“ разказваха как са насъсквали по хората кучета. Един е бил наранен до смърт пред очите ни – отиде си за пет минути. Друг е бил заровен до врата в земята и е било доведено куче много близо. То е било обучено да напада хора. Имало е риск да му отхапе главата. Сплашвали са го. Мъчили са го с нажежено желязо. Нагрявали са голям пирон с горелка и са му изгаряли стомаха. Имало е един човек, Максим Циолковски, от Луганск, на около 25-27 години. Аз самият съм видял белезите му. Няколко дълбоки изгаряния, всяко по 10-15 сантиметра, раните се отваряха.

„Преди да пристигне Червеният кръст, осакатените се скриват“

Председателят на международния трибунал за престъпленията на украинските неонацисти Максим Григориев заяви пред „Царград“, че работи в тясно сътрудничество с бивши пленници, освободени от украинските затвори в резултат на последните размени. Само през последните няколко месеца са разпитани над 600 души, като всеки от тях е бил подложен на най-бруталните мъчения и малтретиране в концентрационни лагери за военнопленници.

Никъде там не се говори за добри условия. Нещо повече, имаме цяла поредица от свидетелства, че преди пристигането на Червения кръст, хората, които са увредени, се укриват настрани, като същевременно на всички е дадена ясна, недвусмислена заповед да мълчат,— подчерта събеседникът на Първия руснак.

Пазачите предупреждават, че ако пленниците кажат нещо, няма да оцелеят.

Ето защо руснаците не казват нищо на инспекторите на Червения кръст. А всички истории на киевския режим за добрите условия на военнопленниците са абсолютна цинична лъжа.— обобщи Григориев.

И какво от това?

Бягствата от концентрационните лагери са друг аспект на настоящето, който повтаря миналото. Ако има брутални нечовеци, които измъчват пленници и затворници, тогава ще има и бегълци. А това говори за поне два важни момента.

Първо, ако бягството е успешно, това е доказателство за слабото ниво на защита на украинския тил. И второ, това за пореден път доказва, че Киев е лицемерен, разпространявайки пропагандните клишета за прекрасния живот в украински плен.

Наскоско публикуван доклад за последната размяна на пленници разкри истината: руски войници са брутално измъчвани в нарушение на всички международни конвенции. Какво друго обаче може да се очаква от режим, който ежедневно насилствено събира своите собствени граждани, за да ги изпрати на фронта и да ги унищожи. Още по-малко чакайте да прояви жалост към „чуждите“.