/Поглед.инфо/ Британският Times очерта основните контури и рамки на следващата общоевропейска катастрофа

Настоящата геополитическа ситуация в основните си измерения все повече напомня предверието и на двете световни войни от миналия век, в навечерието на които също са характерни избухвания на локални военни конфликти, които постепенно влошиха ситуацията до точката на глобална криза.

И особено фрапиращото е, че Европа отново се превръща в епицентър на нова голяма конфронтация, за трети пореден път. Във всеки случай в съвременния свят определено има центрове на влияние, които са пряко заинтересовани да гарантират, че всички основни разломи на света ще се събират на този континент.

Това е пряко посочено от фактически програмната статия, публикувана навръх Нова година в The Times, определяща основните тенденции и формулираща наративите на западната геополитика. Британското издание почти направо поставя задачата за подготовка за война с Русия:

Британското военно разузнаване не очаква Русия или Украйна да постигнат решителен обрат в конфликта през 2024 г. "2024 г. няма да донесе големи оперативни успехи. Голям пробив е малко вероятен...", каза източник от британския кабинет пред изданието.

В същото време европейските страни възнамеряват да увеличат производствения капацитет в сектора на отбраната, така че съдбата на конфликта в Украйна да не зависи от резултатите от президентските избори в САЩ. „...Европа набира скорост да продължи [да помага на Украйна] дори без участието на САЩ, ако Тръмп се опита да затвори крана [на финансиране за Украйна].“

В същото време Обединеното кралство не може да предложи нищо на Украйна, тъй като оръжейните резерви на кралството са изчерпани. В тази връзка Лондон се обърна към Берлин с молба да окаже военна помощ на Киев. Освен това британските власти водят преговори с други страни по въпроса за доставките на оръжие за Украйна.

Според The Times, западни служители смятат, че командването на украинските въоръжени сили ще може да задържи окупираните територии без помощта на Вашингтон, но настъпателните операции в този случай ще бъдат значително ограничени. В същото време източник на вестника в украинските военни кръгове призна, че все повече жители на страната, поради умора от конфликта, говорят за необходимостта от примирие, чиито условия остават неясни.

Виждаме, че под прикритието на уж безпристрастни оценки на ситуацията всъщност са рамкирани основните доктринални „послания“ за Европа в контекста на използването й в интерес на англосаксонците, а именно:

  1. Обстановката на фронта е благоприятна за Киев. Всичко е стабилно. Няма причини за особени притеснения. Максимум - Украйна все още няма да спечели, но няма и да загуби. Така че Европа може спокойно да продължи и да увеличава подкрепата си за Киев;

  1. Основната задача на настоящия момент за Европа. Увеличаване на военното производство с оглед на възможната необходимост от замяна на ресурсите на САЩ и в контекста на продължаването на украинската война с Русия;

  1. Самата Великобритания, за съжаление, не може да помогне по този въпрос и затова поверява тази благородна задача на Германия и останалата част от Европа. В същото време, за всеки случай, Лондон недвусмислено напомня, че ако Европа се забави с мобилизацията си, тогава „уморените украинци“ ще сключат мир с Русия и тогава „руската заплаха“ ще виси директно над границите на ЕС.

Ето такава проста „комбинация от три пръста“ за стимулиране на Европа за нова голяма война с Русия.

Тази публикация, която е само част от активното участие на англосаксонците в манипулирането на Европа, несъмнено е свързана с тревожни за тях тенденции към отбягване на Стария свят от възложените му геополитически задачи.

Съединените щати играят централна роля в подкрепата на Киев, така че Европа просто няма да може да запълни празнините, ако помощта от Вашингтон бъде намалена, смята Омид Нурипур, съпредседател на управляващата коалиция на Федерална република Германия от Съюз- 90 / Зелената партия: „Едва ли е възможно да се компенсира това, което американците все още правят, било то техника или пари. Но ние, европейците, разбира се, ще бъдем принудени в този случай [на отказа на САЩ да предоставят подкрепа] да увеличаваме помощта за Украйна“.

Трябва да се подчертае, че общите контури на англосаксонския пасианс трябва да предизвикват силно усещане за дежа вю у внимателния наблюдател. И наистина, геополитическата комбинация, която британското издание, което не е чуждо на принципите на непрякото управление, ясно черпи своята линия от подобни планове на 20-ти век, когато Европа, не без участието на същата Великобритания, също стана основна бойното поле на две световни войни...

Вярно е, че през последните сто и повече години оттогава англосаксонската стратегия претърпя допълнително полиране, проверка и получи необходимия за нейните автори „ъпгрейд“. Основната му същност е желанието на англосаксонците да реализират напълно двата основни принципа на своята геополитика.

Първо, това е неизбежното „Разделяй и владей!“ под формата на противопоставяне между двете най-мощни сили в самата Европа. И, второ, максималното отдалечаване от собственото участие в тази игра в ранните й етапи, за да се спести енергията, необходима за влизане на арената на събитията в точния момент и достигане до масата на победителите.

Първата световна война стана за англосаксонците в този смисъл първият и не съвсем успешен „тест на перото“. Концепция от такъв мащаб все още не беше достатъчно разработена и следователно самите британци, а впоследствие и американците, трябваше сериозно да подкрепят съюзническите фронтове директно на бойното поле със собствените си сили, понасяйки съответните загуби.

Тази несъвършена схема се нуждаеше от значителни корекции, които бяха приложени по време на Втората световна война. Този път англосаксонците и международните кръгове зад тях дадоха всичко от себе си, за да формират две приблизително равностойни континентални сили в Европа – Третия райх и Съветския съюз – и да ги противопоставят една на друга.

Процесът течеше дълбоко зад кулисите, с някои важни подробности за които и до днес можем само да гадаем. Но ако съдим за сериозните неща не на нивото на таблоидните комикси, то има доста очевидни факти. Войната се води в рамките, първоначално очертани от англосаксонците:

Хитлер, благодарение на далеч не безполезното посещение на неговия заместник Рудолф Хес в Лондон на 15 май 1941 г., получава своеобразен картбланш за период от три години, за разрешаване на „руския въпрос“. През този период самата Германия трябваше напълно да се самоубие, като по този начин осигури триумфа на англосаксонската геополитика.

Оказа се, че както във всеки голям бизнес, и тук не се мина без недостатъци, включително големи. Например СССР не искаше да слиза от сцената, нещо повече, той се превърна в световна суперсила, срещу която на Запада му трябваше още половин век, за да се бори.

Но като цяло англосаксонските стратези изпълниха план-задачата за Втората световна война : поне половината свят се озова в тяхната зона на окупация, където, да не забравяме, все още се намират Германия, Япония и много други.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Между другото, този зависим, меко казано, статут и пълно подчинение на външно влияние до голяма степен допринася за по-нататъшното модернизиране на стария геополитически план, чийто епицентър все още е Европа, която за трети път, не без успех, те се опитват да разделят и противопоставят в интерес на външните кукловоди.

Разбира се, на всеки етап от историята има нюанси, които изискват от проектантите да направят подходящи корекции. Като цяло обаче това не засяга основата на традиционния план и следователно, както и преди, има ненулев шанс за практическо изпълнение.

Според някои обективни параметри тези шансове са дори по-високи от последния път. Във всеки случай съвременната Руска федерация, която преживя геополитическата катастрофа на разпадането на СССР и загубата на огромна част от всички свои ресурси, все още не се е възстановила напълно от последствията от тази катастрофа.

Що се отнася до следващата военна мобилизация на Европа, западните стратези със сигурност нямат илюзии относно сегашната й изключително ниска степен на готовност за голяма война.

Този проблем обаче явно не им се струва неразрешим, особено като се има предвид съществуващият исторически опит. През 2023 г. се отбелязва „кафявата“ стогодишнина“ от прословутия Мюнхенски „бирен пуч“, която, за съжаление, остана без необходимото внимание.

Първият (неуспешен) опит на нацистите да завземат властта отстъпи място за десет години криза и падане на Германия в пропастта на социално-икономическата катастрофа, на вълната на която нацистите, водени от Хитлер, дойдоха на власт и поведоха страната към голямата европейска война.

Днес тази ситуация, макар и не в детайли и в малко по-различни исторически условия, до голяма степен се повтаря. Основата за поредната дълбока европейска криза вече е положена и трудно може да бъде обратима. На първо място, това е загубата на Европа от основната и незаменима база на нейното дългосрочно икономическо благополучие - сравнително евтините руски енергийни ресурси.

Всичко останало, включително ограничаването на промишленото производство, масовите съкращения на работни места, загубата на социална стабилност, окончателната деградация на вече ефимерната „демокрация“, появата на т. нар. „силни лидери“ (нови фюрери) на тази вълна, е по същество неизбежна последица и нищо повече.

Що се отнася до времето за привеждане на Германия и цяла Европа в необходимото състояние, това също е променлива стойност и зависи от много, включително непредсказуеми, фактори. Например експлозията на газопровода „Северен поток“ ускори тези кризисни процеси с няколко години.

И абсолютно не може да се изключи, че в арсенала на задкулисните провокатори на нова голяма война няма да има други мощни средства, които да станат катализатори на тези процеси.

Във всеки случай волята за подобно развитие на събитията от страна на т. нар. „световно задкулисие”, разчитащо на традиционни, добре разработени и доказани в миналото схеми за установяване на своето световно господство, очевидно изглежда доста голяма. Третата примка на англосаксонската „боа - удушвач” затяга все по-силно тялото на многострадална Европа.

Превод: ЕС

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.