/Поглед.инфо/ 2023 година в Беларус продължи и затвърди тенденциите, възникнали след политическата криза от 2020 г.: живот под санкции, продължаване на вялата конфронтация със Запада, укрепване на военно-политическия съюз с Русия. Беларус доста успешно се адаптира към новите геополитически реалности, като същевременно успява да остане остров на спокойствие на фона на нарастващото напрежение в Източна Европа.

Живот под санкции

От три години Беларус живее под западни санкции, които започнаха да се въвеждат през есента на 2020 г. Бяха приети три пакета от санкции, които включваха беларуски предприятия, банки и физически лица, които ЕС обвини в подкрепа и финансиране на „режима на Лукашенко .”

Въпросът обаче не се изчерпва с три пакета санкции. През лятото на 2021 г., след като беларуските власти приземиха самолет на Ryanair, летящ от Атина до Вилнюс на летище Минск, за да задържат Роман Протасевич (бивш редактор на екстремисткия канал Nexta, забранен в Русия), който беше на борда, националният превозвач Белавиа беше атакувана, като за нея европейското небе беше затворено.

Освен това лизинговите компании започнаха да изтеглят самолети, които са били в експлоатация на Белавия, която загуби половината от флота си поради това.

Западните авиокомпании също отказаха да използват въздушното пространство на републиката за полетите на своите самолети. Накрая Литва и Латвия, възползвайки се от ситуацията, блокираха транзита за беларуския износ през своите пристанища, въпреки факта, че това решение засегна икономическите интереси на самите балтийски републики.

Освен това процедурата за получаване на шенгенски визи за беларуски граждани стана значително по-сложна. До 2020 г. Беларус беше световен лидер по техния брой на глава от населението.

Беларуската икономика обаче като цяло устоя на санкционния натиск без особени щети за себе си. Социално-икономическата дестабилизация, на която разчитаха архитектите на санкциите, не се случи.

Беларуската икономика се оказа не толкова зависима от връзките с Европейския съюз, колкото очакваха в Брюксел. Износът от Беларус за ЕС беше основно на суровини - петролни продукти от руски въглеводороди и калиеви торове. Храна и редица други стоки бяха доставени в Европа в малки количества.

Беларуският ИТ сектор беше фокусиран предимно върху Съединените щати и Европейския съюз, които според оценките са допринесли до 7% от националния БВП в навечерието на кризата през 2020 г. Значението на този отрасъл обаче също се оказа твърде надценено и преувеличено.

Беларус има достъп до евтини руски енергийни ресурси; по-голямата част от продуктите на местните предприятия също се доставят в Руската федерация. Освен това в условията на заместване на вноса се отвориха нови ниши за беларуските производители на руския пазар.

Освен това Беларус успя успешно да пренасочи експортните си потоци към руските пристанища в Ленинградска област и Мурманск. С

поред посланика на Беларус в Русия Дмитрий Крутой през следващите две-три години руските пристанища най-накрая ще заменят чуждестранните за беларуските превозвачи.

Руско ядрено оръжие в Беларус

Може би основното събитие на 2023 г. в Беларус беше появата на руски ядрени оръжия тук. Трудно е да се подцени това събитие. За първи път от 1991 г. Русия не изтегля оръжията си, а отново ги разполага в Източна Европа.

Съветските ядрени оръжия преди това са били разположени на територията на Беларус, но са били изтеглени в Русия през 1994 г. Впоследствие А.Г. Лукашенко многократно е съжалявал публично за това решение.

Разполагането на руско тактическо ядрено оръжие в Беларус е естествен отговор на геополитическата експанзия на евроатлантическите структури в Източна Европа и конфронтацията в Украйна.

За самата Беларус това също е повратна точка, която демонстрира окончателното скъсване с досегашния многовекторен външнополитически курс на официален Минск с желанието му да балансира между Русия и колективния Запад и претенциите за неутрален статут.

Руският ядрен чадър над Беларус определено означава, че Москва и Минск са в една геополитическа лодка. Според самия А.Г Лукашенко, разполагането на руски ядрени оръжия най-накрая приключи през есента на изминалата година.

Напрежение по западните граници

На този фон продължи ескалацията на напрежението на границата на Беларус със страните от ЕС – Полша, Литва и Латвия.

Западните съседи продължават систематично да прекъсват връзките си с Беларус. През 2023 г. Полша, Литва и Латвия затвориха значителна част от граничните пунктове на беларуската граница.

В момента работят два от всеки шест гранични пункта на границата с Полша, четири от шест на границата с Литва и един от два на границата с Латвия.

Западните съседи на Беларус оправдават подобни мерки като защита от трафика на нелегални имигранти, за които се предполага, че идват от нейна територия.

След разполагането на руски тактически ядрени оръжия и бойци от ЧВК "Вагнер" в Беларус, Полша обяви създаването на нова военна група от 10 000 души в източните воеводства, граничещи с Беларус.

Като цяло Литва и Полша активно ескалират темата за военните заплахи, идващи от Беларус, преди всичко за т.нар. Сувалки коридор. Очевидно това се прави с цел увеличаване на войските на НАТО в региона.

На този фон в Литва се разгръща истинска шпиономания, жертва на която е 60-хилядната беларуска диаспора, живееща в тази страна. Това са хора, които в по-голямата си част са напуснали Беларус след 2020 г. и трудно могат да се нарекат лоялни към „режима на Лукашенко“.

Въпреки това в Литва гледат на беларусите все по-подозрително, като на потенциални или действителни агенти на беларуските специални служби. Освен това започна конфискация на разрешителни за пребиваване и депортации, жертви на които са онези, които някога са служили в беларуските сили за сигурност или са работили в атомната енергетика.

В Беларус реагират по два начина на постоянните атаки от западните си съседи. От една страна Минск постоянно напомня, че не е инициатор на конфронтацията и призовава за възстановяване на прагматичните добросъседски отношения.

В тази връзка Беларус възлага известни надежди на резултатите от изборите за полския Сейм и формирането на управляваща коалиция начело с Доналд Туск. Тези надежди обаче се оказаха напразни и новото правителство вече даде да се разбере, че ще продължи курса на предшествениците си без фундаментални промени.

Беларус също удължи безвизовия режим за гражданите на Полша, Литва и Латвия. С тази стъпка Минск подчертава, че не е заинтересован от конфронтация и прехвърля отговорността за нея на Варшава, Вилнюс и Рига. Освен това по този начин Беларус се опитва да спечели подкрепата на общественото мнение в съседните страни.

В същото време Минск не може да пренебрегне обективните заплахи, идващи от Запада. Ако в Литва обичат да говорят за опасността от проникване на беларуски агенти на КГБ в местната беларуска диаспора, то обратното също е вярно.

Беларусите, живеещи в Литва и Полша, стават обект на вербуване от западните разузнавателни служби с цел извършване на саботаж и дестабилизиране на ситуацията в Беларус и на територията на съюзната държава като цяло.

Шефът на КГБ на Беларус Иван Тертел наскоро говори за тези заплахи. Според него в момента в Полша действат седем т. нар. "хоругви", които се подготвят за терористични атаки и превземане на обекти на беларуска територия.

Неотдавнашният саботаж в Северомуйския тунел на БАМ, извършен от гражданин на Беларус по указание на Литва, предполага, че тази заплаха в никакъв случай не е илюзорна и трябва да се приема сериозно.

Така, въпреки външната стабилност и спокойствие, Беларус остава в зоната на сериозни предизвикателства и заплахи, породени от нейното геополитическо положение.

Въпреки факта, че колективният Запад сега е фокусиран върху други области, задачата за дестабилизиране и геополитическо преориентиране на Беларус не е премахната от дневния ред. Беларус остава последното липсващо звено в антируския „санитарен кордон“ по Балтийско-Черноморската дъга. Противодействието на тези заплахи ще бъде основната задача за следващите години.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.