/Поглед.инфо/ Полското ръководство откри нещо изненадващо: оказва се, че нито една бяла полоса не трае вечно. Благоприятните обстоятелства рано или късно изсъхват, престават да съществуват. Методите, които отдавна са се доказали като ефективни, изведнъж се превръщат в своя противоположност и, като летят назад като бумеранг, ви тупват болезнено по главата. И сега бързо променящият се свят изглежда много по-мрачен, отколкото преди няколко седмици.

А значи, тъкмо е настъпило времето да се заемете с обичайния си полски бизнес: търсенето на виновните.

Станислав Жарин, прессекретар на министъра-координатор на националните специални служби, не се захвана отново да изобретява велосипеда и се обърна към класиката: Русия е виновна за всичко.

Според него Москва се стреми да атакува Варшава в информационното поле, рисувайки полската държава като тази, която постоянно създава проблеми, и се опитва да съсипе репутацията на страната с помощта на „лъжи, манипулиране на образа на Полша, НАТО и Запада“.

На свой ред националният лидер се оказа малко по-оригинален. Преди няколко дни Анджей Дуда заяви, че представителите на леволибералния елит "ще се опитат на всяка цена да постигнат смяна на властта в Полша". И за тази цел той обвини в подривни действия хората, които са преминали „многогодишно обучение в тайните служби на Полската народна република“ а сега се радват на подкрепа в „различни кръгове на Западна Европа“.

Образът на агентите на специалните служби на социалистическа Полша (която престана да съществува преди повече от тридесет години), които сега работят дори не с руски, а със западноевропейски влиятелни сили, е толкова необикновен, че формира отчетливо впечатление: Дуда нервничи.

И има защо, доколкото ситуацията за него и неговите сътрудници се усложнява и влошава пред очите им - както в страната, така и на международната арена.

В Полша нараства социално-политическо разделение.

Новият кръг на напрежение беше провокиран от самите власти с неотдавнашното затягане на държавната политика по отношение на абортите, което доведе до мащабни протести - "жените стачкуват".

След това се изостриха търканията и напрежението във властовите кръгове: между президента и министър-председателя, между президента и парламентарната фракция „Право и справедливост“ (PiS) и т.н.

В допълнение към въпроса за абортите, по който консерваторите бяха разделени на тези, които считат за необходимо малко „да забавят топката“, да отложат темата, която е причинила толкова сериозно обществено недоволство, и на тези, които са убедени в необходимостта да „натиснат докрай“ и да решат проблема (Дуда, между другото, се отнася към последните).

Има и други конфликти. Например скандалните изменения в закона за защита на животните, които освен всичко друго изобщо забраняват отглеждането на животни заради използването на кожите им, се разглеждат от парламента, което естествено предизвика гняв сред представителите на селскостопанския бизнес и техните групи за подкрепа.

Само че изглежда малко им бяха досегашните главоболия, та полското ръководство реши да добави нови проблеми към тях.Става дума за мистериозната история с твърдото - ако не и брутално – разгонване на Марша за независимост във Варшава миналата седмица.

Странността е в това, че Маршът е ежегодно и важно събитие на полските националисти, които са важен стълб на настоящото правителство на страната. Преди две години в същия този поход участваха и Анджей Дуда, и премиерът Матеуш Моравецки и лидерът на „Право и справедливост“ Ярослав Качински.

Възниква логичния въпрос: при всички ограничения, наложени от епидемичната ситуация, наистина ли беше необходимо да се доведат нещата до такъв нееднозначен резултат?

Ето защо сега във високите варшавски кабинети се водят гръмки разследвания за това кой е отговорен за случилото се, което много прилича на изстрел от националното ръководство в собствения си крак.

Ситуацията се се задълбочава и от факта, че вътрешните полски неразбории се развиват при открито неблагоприятен външнополитически фон. Главният фактор тук са нарастващите шансове за победа на изборите в САЩ (или по-скоро след изборите) на Джо Байдън.

И в тази връзка за полското ръководство възниква цял букет заплашителни проблеми.

Първият проблем е чисто идеологически: колкото на полските консерватори е симпатичен американският патриот Доналд Тръмп, който защитава традиционните ценности, също толкова са им отвратителни и либералните левичари, които все повече доминират в Демократическата партия на САЩ.

Вторият проблем е оперативно политически. Експертите злословят, че полското ръководство, поради установения контакт и добрите отношения с настоящата администрация, в продължение на четири години предпочита да разрешава всичките си проблеми със САЩ чрез Белия дом, като се отказва от други канали за взаимодействие.

Изглежда обаче, че сега "блатото на Вашингтон" се връща и ще си отмъщава за подобна лоялност към неприемания от тях Тръмп. В резултат това може болезнено да се отрази на симпатизантите му от Варшава.

И накрая, третият проблем: стратегически и геополитически. Липсата на ентусиазъм във Варшава за евентуалното президентство на Джо Байдън е особено поразителна покрай бурната радост на Западна Европа по същия въпрос. Очевидно Берлин, Париж и Брюксел са уверени, че ще им бъде по-лесно да преговарят с новия собственик на Овалния кабинет.

Полското ръководство заложи точно на разделението между Стария и Новия свят, което му позволи да заеме напористо-хулиганска позиция в конфронтацията си с ЕС. Използвайки Вашингтон като прикритие, Варшава получи възможността да оказва натиск, да изисква и да шантажира Западна Европа по широк кръг въпроси - от субсидиите от ЕС до „Северен поток“ 2.

Ако Европа и САЩ успеят поне частично да облекчат съществувалото досега напрежение в отношенията си, управляващите полски елити имат сериозен шанс да се окажат в изолация. Може да се формира ситуация, в която тяхната скандалност, фантастични амбиции и идеология, които са наплаво „неприлични“ за либералния мироглед, няма да са необходими на никого извън страната.

Някой може да попита: но какво ще стане с полската русофобия, която винаги се е ползвала с високо търсене от Запада, и която полското ръководство използва толкова мощно?

Но това просто не е проблем. Антируската политика на Полша е константа, независимо от това каква политическа сила е на власт там. Основният противник на Право и страведливост, Партията на гражданската платформа, ще може да изпълнява тази функция с абсолютно същия успех. Но нейната либерално-проевропейска позиция гарантира превръщането на Варшава в много по-чевръст и съобразителен партньор за Западна Европа и имиджово приемлив партньор за американските демократи.

Не е странно, че в такива ситуации полското ръководство става все повече нервничи и отново активно търси враговтее, както в страната, така и в чужбина. Е, източното направление в този смисъл традиционно е най-переспективното.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели