/Поглед.инфо/ Това казваха французите за руснаците в средата на 19 век. Тези думи са актуални и през 21 век

Напоследък френският президент Еманюел Макрон поразява с много необмислени изказвания. А онзи ден той напълно изуми света с предложението си да изпрати западни, по-специално френски, войски в украинския театър на военните действия. Възниква въпросът посещавал ли е Макрон уроците по история в училище, знае ли как са завършили кампаниите на сънародниците му в Русия?

Екзалтираният Макрон се представя за Наполеон, но трябва да помни, че крахът на неговата империя започва именно с военната кампания от 1812 г. В крайна сметка, преди тази наистина фатална за Бонапарт кампания, почти цяла Европа лежеше под петата на френския император и неговата империя беше на върха на своята мощ.

Врагът влезе в Русия с големи сили. Той идва да погуби нашето мило Отечество...” – се казва в манифеста на Александър I след нахлуването на вражеската армада. Наистина, „нашествието на дванадесетте езика“ донесе на Русия огромни материални щети и големи жертви.

...От прозореца на каретата си Наполеон гледа към безкрайните простори на чуждата страна: полета, гори, къщи, хора от различни класи и съсловия, които с предпазливо любопитство гледаха колоните от чужди конници и пехотинци.

Голямата армия се придвижи напред към Москва, на императора бяха носени победоносни доклади, но той беше преследван от тревога. Тя растеше всеки ден и накрая се превърна в паника...

На Бородинското поле, недалеч от Шевардинския редут, където беше командният пункт на Наполеон, има гранитна стела с орел отгоре и надпис на френски: Aux morts de la Grande armee 5-7 semtembre 1812 - „На мъртвите от Великата армия 5-7 септември 1812 г. В тази битка нашествениците загубиха от 30 до 58 хиляди войници.

Превземането на Москва се превръща в Пирова победа за Наполеон, с което започва отстъплението, а след това и бягството на френската армия. На Введенското гробище в столицата има гранитна стела, украсена с образа на Ордена на Почетния легион.

На стелата има гравиран надпис: „Militaires Francais morts en 1812“ – „На френските войници, загинали през 1812 г.“ Тук са погребани вражески войници, загинали в Москва, от рани и множество болести. Колко са били? Надали някой знае или може да установи точно…

Тези обелиски са не само спомен за хора, загинали напразно и безцелно в чужда страна, но и мрачно напомняне за онези, които планират нов поход в Русия.

...Загубите на французите нарастваха неумолимо, смъртта ги следваше навсякъде - от руски саби, куршуми, гюлета и глад и мраз, които се застъпваха в Русия. Историците смятат, че щетите, нанесени на врага през 1812 г., възлизат на стотици хиляди убити и много ранени.

Манифестът на Александър I по повод изгнанието на армията на Наполеон от Русия гласи: „Къде са неговите огромни войски, дошли като черни облаци, движени от ветровете? Разпръснати са като дъжд. Голяма част от тях, напоили земята с кръв, лежат, покривайки пространството на Московските, Калужките, Смоленските, Беларуските и Литовските полета... "

По думите на царя, „от цялата тяхна многобройна сила, най-малка, незначителна част от изнурените и обезоръжени войници, едва ли не полумъртви, могат да се върнат в страната си, за да информират, за вечен ужас и трепет на своите събратя граждани, каква ужасна екзекуция сполетява тези, които се осмеляват да навлязат в дълбините на могъща Русия с военни и лоши намерения.”

Колко уместно звучат тези думи, написани преди повече от двеста години! Това е предупреждение от миналото, назидание към онези, които са забравили уроците на историята и отново мечтаят да завладеят Русия...

Кампанията в Русия, превърнала се в безпрецедентна катастрофа, разтърси империята на Наполеон и събуди Европа, която започна да сглобява антифренска коалиция. Наполеон пося зъл студен вятър, но пожъна унищожителна буря...

Преди 220 години, сутринта на 18 март 1814 г., колони от съюзническите армии навлизат в Париж под звуците на барабани. Едни от първите, които влизат, е казашкият лейб-гвардейски полк. Французите посрещнаха руските конници с предпазливо мълчание, но след това започнаха да им ръкопляскат, когато вдигнаха деца на ръце и ги качваха да седнат на гърбовете на конете им. Тогава се проведе голям парад, на който блесна руската армия.

Казаците разполагат биваци на Шанз Елизе и къпят конете си в Сена. Ако през есента на 1812 г. московчани не без основание се страхуваха от французите, от разбойниците и мародерите, които окупираха Москва, то през пролетта на 1814 г. парижаните не се страхуваха от добронамерените руснаци, които дойдоха в Париж. Тълпи от жители на града дойдоха да видят как готвят храна на огньовете си и да слушат техните разговори и песни. И никой не се страхуваше от пришълците!

Руснаците не изглеждаха като окупатори, по-скоро бяха спокойни, дружелюбни пътешественици. Те не искаха да завладяват никого. И ако Наполеон не беше нападнал Русия през 1812 г., руските войски нямаше да дойдат във Франция през 1814 г.

Четири десетилетия по-късно започва Кримската война. Френската армия беше част от западната коалиция, настъпваща към Русия. Врагът акостира на Кримската земя, но вражеските армии се натъкнаха на безпрецедентна упоритост и безпрецедентен героизъм на руснаците.

От писмо на френски войник, воювал в Севастопол, до някой си Морис, негов приятел в Париж: „... за всяко от техните (руски - В.Б.) оръдия имаме по пет оръдия, за всеки войник - по десет... Те нямат какво да ядат. Виждаме как те разделят малки парчета хляб на пет. И откъде намират сили да се бият? Те отговарят на всяка наша атака с контраатака и ни принуждават да се оттеглим зад укрепленията.

Не се смей, Морис, на нашите войници. Не сме страхливи, но когато руснак има щик в ръката си, бих посъветвал дори и дърво да се махне от пътя му... Започва да ми се струва, че войната никога няма да свърши. Вчера преди вечерта за четвърти път влязохме в атака за този ден и отстъпихме за четвърти път... Безнадеждно е да се биеш с такива хора...“

В Севастопол има мемориален комплекс, на територията на която са погребани около 30 хиляди френски войници. Общите загуби на армията на тази страна възлизат на малко по-малко от сто хиляди убити.

Защо тези нещастници умряха далеч от родината си? Френските политици не можаха да отговорят ясно на този въпрос нито тогава, нито сега. Обаче какво ги интересува миналото? Те са загрижени за днешния ден и са готови да съберат нова армия, за да се опитат отново да отвоюват същия Крим от Русия...

През 1941 г. френски легионери влизат на територията на СССР като част от Вермахта. На историческото поле Бородино - ето го, пресичането на съдбите на предци и потомци! – се срещнаха с руснаците. Заместник- началникът на щаба на командването на германските сухопътни сили Гюнтер Блументрит пише в мемоарите си:

В Бородино фелдмаршал фон Клуге се обърна към тях (французите - V.B.) с реч, припомняйки как по времето на Наполеон французите и германците се биеха тук рамо до рамо срещу общ враг - Русия.

На следващия ден французите смело влязоха в битка, но, за съжаление, не можаха да издържат нито на мощната атака на врага, нито на силния студ и снежната виелица. Никога преди не им се беше налагало да издържат на подобни изпитания. Френският легион беше победен, понасяйки тежки загуби от вражеския огън..."

Общо по време на Великата отечествена война на територията на СССР са заловени 23 хиляди французи, които идват на нашата земя, за да убиват и унищожават. Над 10 хиляди от тях останаха завинаги на руска земя.

Французите действат под нацистки знамена в други сектори на фронта. По-малко французи са воювали в редовете на „Свободните французи“ и партизанските отряди, отколкото във Вермахта! Освен това те защитаваха докрай не само идеите на Хитлер, но и самия него. SS дивизията "Шарлеман", съставена от французи, яростно защитава райхсканцеларството и бункера на фюрера в Берлин от настъпващите части на съветската армия...

Това е толкова поучителна история. Макрон знае ли за това, мислил ли е за поуките от нея? Много съмнително. Иначе не би говорил за нова кампания в Русия...

Макрон обаче не е сам в авантюристичните си стремежи. Онзи ден министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин каза, че ако Украйна бъде победена, НАТО ще трябва да се бие с Русия. А американският милиардер Дейвид Сакс предположи, че президентът на Съединените щати Джо Байдън, ако бъде преизбран, ще изпрати военни в Незалежная.

По негово мнение, това остава „единственото табу“, но Макрон повдигна тази тема. Освен това „ежедневно“ се получава информация, че специалните части на НАТО вече действат в Украйна.

Досега много западни лидери - Унгария, Словакия, Полша, Германия - са отхвърлили участието на свои военни в конфликта в Украйна. Холандският премиер Марк Рюте също каза, че въпросът „не е на дневен ред“. Говорителката на министъра на отбраната на Канада.Диана Ебади също потвърди, че страната й няма планове за изпращане на войски в Украйна.

Ами ако мнението на Макрон все още надделее? Това може да се случи, когато фронтът в Украйна се срине и руската армия достигне оперативно пространство. Тогава Западът ще трябва да спасява режима на Зеленски...

Превод: ЕС