/Поглед.инфо/ На 7 май французите гласуват на втория тур от президентските избори. За пръв път в историята на Петата република те ще трябва да избират между двама кандидати, смятани за „аутсайдери“ според традициите на френската политика.
Нито социалният либерал Еманюел Макрон, нито дясната евроскептичката Марин льо Пен, са кандидати на двете основни политически формации на страната – голистката десницата и левицата. И фактът, че за пръв път нито един от кандидати на класическите партии не достигна до финала на президентската надпревара накара мнозина политолози и анализатори едва ли не да алармират, че страната е на ръба на политическа революция, а и че люлката на европейските революции вече здраво се люлее. Френският избирател е наистина разочарован от традиционните партии, но макар и смятани за нещо като аутсайдери, Макрон и Льо Пен са част от политическата система и в този смисъл са толкова системни фигури, колкото и отпаднали им съперници.
Впрочем сегашното сътресения на Франция не е никаква изненада за всеки, който е запознат с нейната история дори само от първо четене. Наблюдателните й познавачи са засекли, че в нея са се сменили 5 монархии, 5 републики и 16 конституции. В момента имаме Петата република след хаоса, нестабилността и неблагополучията на Четвъртата република (1946-1958), част от които бяха наследени от Третата република (1870-1940). След Втората световна война парламентарната форма на управление, междупартийните схватки, конюнктурните коалиции и сметки, партийното кадруване в администрацията и държавните структури като цяло, включително в армията, блокираха ефективността на управлението. По това време рухна френската колониална империя под ударите на националните движения.
Широката френска общественост призовава героят от Съпротивата срещу хитлеризма генерал Шарл де Гол, който вече е бил премиер, отново да поеме управлението на страната. Той приема, но с условието за кардинална реконструкция на държавата, които да бъдат гласувани на референдум. Така на 4 октомври 1958 година се ражда Петата република – полупрезидентска република, която се оказва по-ефикасна като управление от Третата и Четвъртата парламентарни демокрации. Последвалите десетилетия Конституцията от 1958 година бе променяна неведнаж – през 1965 година е въведено пряко избиране на президента със 7-годишен мандат, разширяват се компетенциите на референдумите, членовете на правителството се подвеждат под съдебна отговорност, въвеждат се равни права на мъжете и жените за изборни длъжности.
Някои намират, че Петата република е чиста проба „републиканската монархия“, при която ролята на парламента в управлението е намалена. Парламентът например не трябва да одобрява президентският избор за премиер, въпреки решаващата роля на държавния глава при формирането на правителството, той трябва да се съобразява с разпределението на силите в парламента, така се стига до политическото съжителство на президент и премиер от съпернически партии. Това обаче не води до блокаж, а до по-равновесно положение в управлението и институциите.
Отърсила се от недъзите на предишните две републики, Франция сее стабилизира като управление и дръпва напред.
Форсира се развитието на промишлеността и селското стопанство, поощрява се националният капитал, активизира се интеграция в рамките на Евросъюза, значителен възход бележи науката. Франция се превръща в един от водещите фактори на мирното съвместно съществуване в света, а също на активната социална политика, която се възприема за пример от други страни. Засилват се социалните придобивки, като безплатно образование, здравеопазване, увеличаване на минималната заплата, намаляване на работното време и увеличаване на отпуските постигани при преговори между правителствата и гражданското общество. Някои фундаментални права и привилегии стават неприкосновени. Примерно достойни условия за уволнение и пенсии, защитата на фермерите член Единната селскостопанска политика или постоянна трудова заетост на хората. Училищата, обществения транспорт, железниците, университетите, регионалните власти, пощите са все отрасли на държавата, Някои смятат, че Франция е най-антикапиталистическата страна в пазарна Европа.
В момента страна има тежки проблеми, породени както последиците на световната финансова криза, така и от слабото управление на сегашния президент социалист Франсоа Оланд. Последните години се изостри терористичната запраха и свързания с нея мигрантски проблем – 10 процента от населението на страната са мюсюлмани, родени извън пределите й.
---------
Анализът е подготвен от Международния отдел на Агенция БГНЕС
Париж / Франция