/Поглед.инфо/ Според резултатите от изборите за Европейски парламент центристите са загубили управляващото мнозинство и ще трябва да преговарят с онези, които са преминали в залата, благодарение на критиката на общите европейски ценности. Сега ЕП престава да бъде монолитен, както преди. Русия може да се възползва от този факт. Как да го направи и какво означават резултатите от тези избори?

Председателят на Управителния съвет на Центъра за политически технологии Борис Макаренко сподели оптимистичния си поглед върху тези резултати. Фактът, че избирателната активност се е увеличила с 9% в сравнение с предишните избори „означава, че евроскептиците са пробудили интерес към политическо участие в тези избори”, заяви Макаренко. И не става въпрос само за нарастващата популярност на новите „евроскептични” партии - те също събудиха група от своите опоненти, отбеляза Макаренко.

Ръководителят на експертния съвет на EISI, Глеб Кузнецов, отбелязва, че повишената избирателна активност се дължи, наред с други неща, на техническа причина: тя нараства благодарение на възможностите за интернет гласуване, което за първи път е използвано в някои страни. На следващите избори очакваната избирателна активност ще бъде още по-голяма, когато процесът на гласуване онлайн ще бъде опростен за избирателите.

Що се отнася до изборите за Европейски парламент, според Кузнецов, избирателната активност е улеснена и от факта, че на места местните избори се проведоха успоредно. „Най-високата избирателна активност е в тези страни, където имаше комбинация от местни – интересни за всички - избори и никому не интересните избори за Европейски парламент”, заяви Кузнецов.

Според Макаренко, сега десните популисти и евроскептици са станали политическа сила, която ще „остане задълго” в Европейския парламент, благодарение на което може да формира коалиции с други играчи и да повлияе на европейския дневен ред, по-специално да забави някои процеси.”Това е една от чертите на демокрацията”, обясни Макаренко.

В същото време, според него, „твърдият евроскептицизъм като феномен е приключил”. Политическият анализатор обясни, че тези, които искат да влязат в ЕП, трябва да станат по-умерени и да започнат да играят по правилата на европейската политика.

„Либералната демокрация започва да интегрира десните популисти в себе си, подобно на по-ранните „зелени” и социалдемократи“, уточни Макаренко.

Говорейки за успеха на „зелените” в изборите за Европейски парламент, Макаренко описа своите избиратели като „другите леви” или „новите леви” - като „градски образовани, споделящи либерални ценности, които в съвременната конфигурация се връщат на ляво, млада средна класа”.

На въпроса за потенциала на „зелените” на руските избори Макаренко отговори, че екологията в традиционния дневен ред няма да бъдат приоритет за дълго време в Русия. В страната все пак могат да се появят „зелени”, но не като природозащитници в буквалния смисъл на думата, а по-скоро в преносен смисъл - удобно местообитание. „Това искане определено съществува”, каза Макаренко.

От своя страна директорът на Института за глобализация и социални движения Борис Кагарлицки се съгласи с изявлението на Макаренко за загубата на инерция на твърдите евроскептици. „Но тази загуба се дължи на факта, че евроскептицизмът става мейнстрийм, започва да се смекчава”, заяви Кагарлицки.

Той е убеден, че успехът на евроскептиците обещава на ЕС по-сериозни сътресения от Брекзит.

„Но на преден план излиза не идеята за изхода за отделна страна от Европейския съюз, а идеята за реформа в ЕС. Ще напомня на хората, които живееха в Съветския съюз, с какво завърши опитът за реформиране на Съюза въз основа на процеса от Ново Огарево. Ние го знаем много добре. Всъщност идеята за реформа на Европейския съюз е много по-разрушителна от идеята за излизане от една единствена държава. Защото няма рецепта за реформа - нито у евроскептиците, нито у еврооптимистите. В същото време успехът на евроскептиците показва неизбежността на тази реформа”, подчертава Кагарлицки.

Кагарлицки също се опита да обясни защо именно десните популисти постигнаха успех, а не левите, за които ЕП „е традиционна платформа“. „Съзнателно се отхвърля класовият подход, неговата социална база, която отиде при десните популисти. Като човек с леви възгледи, аз съм много доволен от успеха на „Националната асоциация“ Марин Льо Пен във Франция. Това е единственият начин да се засили левицата, да ѝ се обясни: момчета, върнете се към традиционната си социална база, докато можете. Или след известно време няма да ви има. Жан-Люк Меленшон разбира това (неговата партия може да разчита на шест места в Европейския парламент), така че той все още е на линия”, заяви Кагарлицки.

Като цяло предишните избори сочеха кризата на традиционните партии. „Появата на популистки движения отразява социалната трансформация на структурата на обществото, слабостта на социалните връзки”, убеден е Кагарлицки.

Глеб Кузнецов посочи основния урок на тези избори, че „вече няма никакво дясно, нито ляво, нито популистко, нито естаблишмънт”. „Митът, с който обичат да се занимават нашите политолози, е крепостта на естаблишмънта и как популистите водят обсада. Това, което се случва в Европа, показва, че този мит вече не е налице, всичко се смесва. И именно в тази причудливост се крие тайната на неуязвимостта на Европейския съюз. Никакви промени не са реализуеми!”, смята Кузнецов.

Той е убеден, че изборите за Европейски парламент са интересни с това, че те са отражение на новите идеологически тенденции и технологии, които ще бъдат търсени на националните избори след пет до седем години.

„Какво е интересно за изборите за Европейски парламент?” Те не са много важни за вътрешния дневен ред на страните, които участват в тях, в страните от ЕС. Но всички нови идеологически тенденции, нови технологии се тестват там, отбелязва Кузнецов.

Тезата, че изборите за ЕП стават репетиция на националните избори, е подкрепена от директора на Фондацията за прогресивна политика Олег Бондаренко. Той обаче не е съгласен, че вече няма разделение между ляво и дясно. Според него това разграничение се определя от отношението към въпросите на данъчното облагане, работните места, миграцията и семейните ценности, по-специално към ЛГБТ общността.

„Има поляризация на политическите сили. Електоратът се отдалечава от едните към другите”, заяви Бондаренко, добавяйки, че изборните резултати потвърждават тезата за постепенното разпадане на модела на мултикултурната Европа. Сред предизвикателствата пред новия състав на ЕП експертът посочи проблема с регионалния сепаратизъм, като спомена Косово, Каталуния, Фландрия и Шотландия.

Също така, според него, един от основните въпроси за Европа и новия Европейски парламент сега се превръща в концепция за отношенията със САЩ, която от десетилетия е за ЕС „приятел, партньор и по-голям брат”. Сега, като се има предвид много вероятният втори мандат на Тръмп, САЩ се превръщат от приятел в съперник. Малцина в Европа знаят как да изградят отношения с американците като конкуренти.

От своя страна, политическият анализатор Леонид Поляков смята, че очакванията за дясното отклонение не се материализират, в резултат на което загубиха 16 места в Европейския парламент, а левицата спечели 10. „Но центристката коалиция, която преди това имаше 402 гласа и се произнасяше в Европейския парламент, загуби мнозинство. Те имат само 332 гласа. Сега въпросът е кой ще бъде придатъкът, който ще даде желания резултат. Поляков добави, че управляващата коалиция ще бъде „трудна” и синхронизацията на работата на ЕП ще бъде прекъсната.

Той също така отбеляза, че в най-големите страни от ЕС - Германия, Франция, Великобритания и Испания - спечели левицата, а в периферията - в Чешката република, Полша, България, Италия - десницата.

„Това означава, че се изгражда нов формат на напрежение. В Европейския съюз ясно се очертава центърът и периферията ”, обясни Поляков. Политическият анализатор е убеден, че Русия, за да взаимодейства с ЕП, трябва да разработи стратегии за работа с отделни фракции, а след това и с националните представители на тези фракции. “Държавната дума има потенциал за парламентарна дипломация и не го осъзнава. Но сега има нови шансове. Не е останало много от бившия монолитен Европейски парламент. Трябва да сме в състояние да проникнем в тези пролуки”, настоява Леонид Поляков.

Андрей Манойло, доктор по политически науки, професор в руско-политическия факултет на Факултета по политически науки към Московския държавен университет, е съгласен с това твърдение. Според него, за Русия, новият състав на ЕП предоставя повече възможности за използване на ситуационни коалиции. Що се отнася до функционирането на Европейския парламент, въпреки успеха на евроскептиците, без центристите ще бъде невъзможно да се „вземат решения, но те ще трябва да”купуват” липсващите гласове”.

„Индивидуалните гласове са стока на парче. Това са комбинации, договорености. Това е борба за малки групи от много скъпи гласове. Това е област, в която Русия може да повлияе косвено на дневния ред, като предложи някои програми за въздействие върху баланса на силите”, заяви Манойло.

Ръководителят на аналитичния отдел на „Минченко Консултинг”, Кирил Петров, говори за това, какво се случва с европейския политически пейзаж и какво може да се съпостави с руските условия.

„Струва ми се, че най-интересното е сценарият на кризата и дезинтеграция на партийните системи”, отбеляза Петров. „Нашата партийна система, разбира се, е млада, но е по-ниска по своята стабилност дори и от френската. А французите, както виждаме, напълно се разпаднаха. Имаше реакция, когато старите партии бяха напълно заменени с нови. Те са, от една страна, популистките, а от друга - мейнстрийм. Във всеки случай социалдемократите са в кулоарите на този процес. Нещо подобно, както ми се струва, очаква ръководството на руските партии. .

Като потенциална заплаха за руските системни партии Петров посочи примера на Великобритания. „Разделянето на Великобритания, което беше показано от изборите, не дава отговор на въпроса как може да се проведе Брекзит. 35% са завинаги, затваряйки вратата, 35% са за това да не отиват никъде, всичко да се преиграе, а центристките партии не заемат твърда позиция по този въпрос и губят. Вероятно може да се представи такава ситуация в Русия, че ако има някакъв подобен въпрос в дневния ред, тогава системните партии ще се провалят, ако не заемат някаква позиция. Вярно е, че е трудно да се каже какъв е този въпрос”, обобщи Петров.

Политическият анализатор Михаил Ковальов подчерта, че реалността често надхвърля най-смелите прогнози.

„Само преди пет години Европа нямаше проблем с Украйна и трудни отношения с Русия, нямаше Брекзит, Тръмп и евроскептици в такива числа, силата на Меркел изглеждаше непоколебима. Невъзможното е възможно там, където изглеждаше, че нищо подобно не може да се случи”.

Като полезно заключение за вътрешнополитическата система експертът посочи интернет гласуването, привлякло нови избиратели.

Ковальов е убеден, че възможността да се гласува в интернет в бъдеще, за да се гарантира повишаване на избирателната активност на руските избори и да се извлекат поуки от случилото се, трябва да се приеме още сега. „Тези, за които партиите не се борят сега, ще отидат да гласуват”, предупреди Ковальов, като подчерта, че мобилизирането на гласоподавателите чрез интернет е по-силно от работата с избирателите офлайн.

Глеб Кузнецов също се съгласи с това изявление, който изрази увереност, че използването на интернет технологиите за гласуване в Русия ще доведе до повишаване на избирателната активност средно до 70%.

Превод: В.Сергеев