/Поглед.инфо/ Геополитическа склероза

Докато служителите на Държавния департамент на САЩ търсят компромиси с Москва, които да устройват американската страна по отношение на европейската сигурност (труден въпрос - трябва да не се изложат), русофобското лоби изостря ситуацията.

Така бившият офицер от кариерното разузнаване Кристофър Борт, представляващ Центъра “Карнеги”, заяви: „Малко хора на Запад горят от желание да се споразумеят с Путин и неговите сделки. Дори ако западните правителства биха могли да направят компромис по ключови позиции, например, да затворят отворените врати на НАТО към Украйна или да се въздържат от критики за нарушения на правата на човека в Русия, има спекулации, че Путин просто проверява събеседниците си за признаци на слабост и не възнамерява да изпълни своята част на сделката.

Вицепрезидентът на Центъра за стратегически и международни изследвания Сет Джоунс, в съавторство с офицера от военните операции на ЦРУ Филип Василевски, обсъжда „нашествието на Русия в Украйна“. Те предлагат пакет от мерки, който включва предоставянето на безплатна разузнавателна информация и военно оборудване на Украйна, както и тайни операции под егидата на ЦРУ, ако не успеят да приемат съответните закони в Конгреса на САЩ.

Даниел Кочис и Люк Кофи от фондация “Херитидж” заявяват: „Времето е на страната на САЩ и техните съюзници: Русия не може по вътрешни финансови и политически причини да натрупва силите си за неопределено време близо до Украйна. Като се съгласиха да преговарят с Русия, САЩ и техните съюзници трябва да се оттеглят от тях с възможно най-малко щети и след това да се заемат със задачата за по-нататъшно укрепване на колективната отбрана на НАТО и способността на Украйна да се "защитава".

Кочис и Кофи предлагат формула от седем правила:

1. САЩ и техните съюзници трябва да дадат ясно да се разбере, че политиката на отворени врати на НАТО остава непроменена.

2. Най-голямото предимство на Америка е нейната мрежа от съюзи и смазката , която поддържа тези съюзи във военно отношение са редовните учения, които помагат на съюзниците да развият сплотеност и съвместна оперативна осведоменост.

3. Да не се позволява на Русия да диктува кога, къде и с кого САЩ провеждат учения.

4. Да не се преговаря за правото на Украйна на самоотбрана. САЩ трябва да отделят средства за увеличаване на помощта си за украинските военни, включително повече противотанкови оръжия, ПВО и стрелкови оръжия с по-малко или по-гъвкави ограничения. САЩ трябва да търси начини за подкрепа на развитието и способностите на украинския военен флот.

5. Да не се изтеглят американски войски от Европа.

6. Друга ключова отстъпка, поискана от Русия, е изтеглянето на американските и съюзническите сили и оръжейни системи от заетите след 1997 г. позиции. САЩ и НАТО трябва да отхвърлят исканията на Русия, което ще засегне почти половината от членовете на Алианса.

7. Да не се задоволяват с неясни обещания, за които САЩ може да съжаляват в бъдеще."

Атлантически съвет, този мозъчен тръст на НАТО, зае твърда позиция. Неговият член Даниел Фрид написа на 17 януари за преговорите на Русия с НАТО: “САЩ и Европа имат всички възможности да удържат надмощие в тази борба, ако под натиск запазят решимост и сила. Руското общество изглежда не е във възторг от продължителната война срещу Украйна. Отприщването ѝ би било рискован ход за Путин. Ако Кремъл направи това или по друг начин провокира Запада, той най-вероятно ще предизвика продължително противодействие, което ще свърши зле за него. САЩ и Европа трябва да бъдат търпеливи, решителни и да реагират твърдо на провокациите. Тогава Кремъл може да намери начин да премине от ултиматуми към по-продуктивна дискусия за европейската сигурност Предстои още много работа, следващите седмици могат да бъдат трудни.”

А Кристофър Скалуба и Конър Родихан от Центъра за стратегия и сигурност на Атлантическия съвет казват, че липсата на консенсус за сигурността с Русия не е проблем. Видите ли, НАТО е силен съюз.

Позицията на Самюел Чарап от РАНД изглежда малко по-балансирана. Той пише: „През декември 1996 г. съюзниците от НАТО декларират, че „нямат намерение, планове и причини да разполагат ядрени оръжия на територията на нови членове“ – така наречените „три не“. Това съобщение беше направено преди някой от новите членове да се присъедини към Алианса. Ако преди 25 години беше приемливо НАТО да поеме такъв ангажимент за самоограничение, то и днес би трябвало да е приемлив. Доста справедлив коментар.

Но по някаква причина никой вСАЩ и Европа не си спомня, че още преди 1996 г. на съветското ръководство е казано, че след обединението на Германия Северноатлантическият алианс няма да се разширява на изток. По-късно всичко това беше напълно забравено. Един вид геополитическа склероза.

Превод: В. Сергеев