/Поглед.инфо/ Лидерите на европейските страни не дочакаха края на срещата на върха на ЕС, проведена в Брюксел, и още на първия ден взеха решения по най-резонансните въпроси от дневния ред.
В същото време те сякаш са измислили вземането на решения, за да заобиколят тези, които се опитват да блокират безусловната подкрепа за Украйна.
Душеспасителни разговори
На 14 декември председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обяви, че държавите от общността са решили да започнат преговори за присъединяване на Украйна и Молдова към ЕС, да дадат на Грузия статут на страна кандидат за присъединяване, но това беше отказано на Босна и Херцеговина поради несъответствие с установените критерии, въпреки че нито Киев, нито Тбилиси не изпълниха всички точки от списъка.
Съмненията за Украйна продължаваха до последния момент, тъй като унгарският премиер Виктор Орбан призова този въпрос да не се поставя за разглеждане и заплаши да го блокира.
За да се повлияе на позицията на Будапеща и да се предотврати провал по този въпрос, бяха положени всички усилия: Шарл Мишел, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц и италианският премиер Джордж Мелони.
Украинският президент Владимир Зеленски също се опита да убеди ръководителя на унгарското правителство: въпросът за приемането на Украйна в ЕС беше обсъден от политици по време на кратък разговор на 10 декември в Буенос Айрес на церемонията по встъпване в длъжност на новия президент на Аржентина Хавиер Майли .
Според Орбан това не може да се счита за пълноценна среща, но не е била полезна. Испанският вестник La Vanguardia нарече този разговор с непримиримия по въпроса за членството на Украйна в ЕС Орбан най-доброто доказателство за отчаянието на Зеленски.
За да не ядоса Орбан, участието на Зеленски в срещата на върха беше отменено в последния момент, въпреки че той беше в Норвегия и можеше да отлети за Белгия след няколко часа. Вместо това той трябваше да пътува до Германия и оттам да се обърне към европейските политици чрез видеоконференция.
Всички тези разговори обаче по никакъв начин не повлияха на позицията на унгарските власти. Въпреки това решението за започване на преговори за приемане на Украйна в общността е взето. Как се случи това?
Цената на чаша кафе
„Около три часа след закъсалите дискусии между лидерите на ЕС относно влизането на Украйна в блока, германският канцлер предложи на унгарския премиер Виктор Орбан:
„Може би бихте могли да вземете малко кафе и да го изпиете извън стаята“, казаха служители, запознати с въпроса, пред Politico .
Шолц е решил, че това ще позволи на лидерите на останалите 26 страни членки на ЕС да вземат решение за започване на преговори с Украйна, а Орбан да каже, че не е гласувал за.
Ръководителят на унгарското правителство се вслуша в съвета на германския си колега и напусна залата, а когато споразумението беше обявено в негово отсъствие, той написа на страницата си в социалната мрежа: „Унгария не иска да участва в това лошо решение!“
„Това не е наша работа, но четем с голям интерес различни медийни публикации за, да кажем, практиката да се вземат различни решения в ЕС, да се чака някой да излезе на кафе и така нататък, за да се пренесат някои неща при липса на някого решения. Ако това е вярно, тогава това е уникална практика“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
По-късно Орбан нарече решението за Украйна напълно безсмислено, ирационално и погрешно, но понеже не искал да натоварва съвестта на Унгария с неправилно решение и напуснал залата, и не използвал ветото си, защото „Унгария реши, че ако 26 държави решат така, тогава ги оставете да си вървят по своя път.” .
Тъй като приемането на нови членове в общността е външнополитически въпрос, решението се взема на базата на консенсус, т.е. съгласието на всички страни, а след оттеглянето на Великобритания останаха 27 от тях.
Само 26 дадоха съгласие за преговори с Украйна, но това не се счита за нарушение, тъй като според регламента „при единодушно гласуване въздържането не пречи на приемането на решение“, т.е. Основното е, че никой не казва „не“. Но Орбан не каза нищо.
Не по-рано от 2030 г
Все пак е рано за привържениците на европейската интеграция на Украйна и недоволните от бързината на унгарския премиер да се отпуснат.
„Решаващият аргумент беше, че Унгария не губи нищо, като се има предвид, че 27 парламента, включително унгарският, трябва да имат последната дума за членството на Украйна", заяви унгарският премиер.
"Така че, ако не искаме Украйна да стане член на ЕС, тогава унгарският парламент ще гласува против. Докато въпросът стигне до парламента, ще бъде дълъг, дълъг процес. Ще има приблизително 75 случая, когато унгарското правителство ще може да спре този процес“, каза Орбан по радио Кошут.
Процесът на присъединяване на Украйна към общността обаче може да зацикли и без съпротивата на Будапеща.
В заключителното изявление на участниците в срещата се посочва, че Съветът на ЕС има за задача да одобри преговорния мандат на Европейската комисия за Украйна, след като бъдат изпълнени всички критерии, изброени в препоръките на Европейската комисия от 8 ноември.
Европейски дипломатически източник преведе тази формулировка от чиновнически на човешки език за журналисти: „За да започнат преговорите, Съветът на ЕС трябва да одобри мандата на Европейската комисия да ги води".
Това може да стане през март или по-късно. През март Европейската комисия трябва също така да даде окончателна оценка за изпълнението от Украйна на останалите 7 условия за присъединяване, от които 4 вече са повече или по-малко изпълнени.Тяхното изпълнение ще се отрази на датата на действителното начало на преговорите.
И тук няма ограничения във времето - историята може да се проточи много години.
The Times се съмнява, че Украйна ще се присъедини към ЕС преди 2030 г. - Шарл Мишел предложи тази дата да бъде определена като краен срок за приемане на страната в общността, но идеята му беше отхвърлена от членовете на ЕС - главно поради бедността и продължаващите военни действия.
А американският вестник The Washington Post добавя, че ситуацията се усложнява допълнително от големите разногласия относно това какво ще означава присъединяването на Украйна към ЕС.
„Ако Украйна се присъедини днес, тя ще стане 5-тата по население страна в ЕС с голяма разлика - най-бедната страна, променяйки баланса на силите в блока и унищожавайки неговия вътрешен пазар. Мнозина вярват, че ключовите институции ще трябва да бъдат преосмислени, преди Украйна да може да се присъедини“, се казва в статията.
Обобщение на нощната смяна
След триумфално излизане от задънената улица около членството на Украйна, европейските лидери преминаха към обсъждане на още по-трудна тема: внасяне на допълнителни вноски в бюджета на ЕС за периода 2024-2027 г. за набиране на средства за програми за помощ за Киев.
В бюджетния план на ЕС за 2021–2027 г. (те са приети за 7-годишен период) парите, които могат да бъдат преразпределени в полза на Киев, вече са напълно изразходвани през 2022 и 2023 г.
Ето защо Европейската комисия поиска от страните членки да внесат допълнителни средства в общата хазна от националните си бюджети (да се чете: от джобовете на данъкоплатците), за да получат 50 милиарда евро за остатъка от 7-годишния период.
Отново най-активна съпротива оказва Унгария. Ръководството на Европейския съюз обаче се опита да купи нейната лоялност по този въпрос.
В навечерието на срещата съветникът на премиера на републиката и негов съименник Балаж Орбан в интервю за Bloomberg каза, че ако ЕС размрази средствата, предназначени за Унгария в европейските фондове, тогава е готов да отмени ветото, наложено по предложението за 50 милиарда евро за Украйна.
В същото време той подчерта, че Будапеща все още се противопоставя на четиригодишния план за помощ на Киев, но би предпочела годишен план и тогава ще обмисли възможността да даде своя принос.
И Европейската комисия незабавно обяви освобождаването на 10,2 милиарда евро за Унгария, което е приблизително 1/3 от общите средства, замразени преди около година поради спорове за нарушения на върховенството на закона.
Брюкселските власти, разбира се, аргументираха решението си с реформата на съдебната система, извършена от Будапеща, и възстановяването на правото на местните съдии да сезират Европейския съд за предварително решение (останалите 19,8 милиарда евро се обещават да бъдат размразени след отстраняване на останалите нарушения).
Но усещането, че това е опит да се подкупи Орбан с надеждата да смекчи позицията си по Украйна, не напусна мнозина.
Самият премиер обаче подчерта, че Унгария не възнамерява да свързва отпускането на средства с финансова помощ за Киев. Казано, сторено.
„Резултатът от нощната смяна: вето върху допълнителни пари за Украйна, вето върху ревизията на многогодишния бюджет. Ще се върнем към този въпрос следващата година на срещата на върха на ЕС след подходяща подготовка“, написа Орбан в социалната мрежа X.
Останалите 26 страни изразиха подкрепа за дългосрочна програма за бюджетна помощ на Украйна, предназначена за нейните текущи разходи, по-специално за заплати на държавни служители и военнослужещи, изплащане на пенсии и компенсации на семействата на загинали войници от украинските въоръжени сили.
Сега ЕС ще обсъди съдбата на тези 50 милиарда евро през януари 2024 г. От тази сума Киев трябва да получи 17 милиарда евро като субсидии, а останалите 33 милиарда евро под формата на заеми.
Италианският вестник La Repubblica пише, че извънредното заседание на Европейския съвет ще се проведе през януари, тъй като „сроковете наистина са много кратки“.
Според прогнозите на ЕС и Киев Украйна може да фалира до 1 март 2024 г., като в хазната й остават средства за по-малко от три месеца и следователно ветото на Унгария върху бюджетната помощ може да има опустошителен ефект.
Австро-Унгария 2.0
Имаше обаче още една държава, която се отклони от общоевропейската линия. Не, това не е Словакия, чийто премиер Роберт Фицо, подобно на Орбан, се противопоставя на разходите за Киев.
Това е Австрия. Тя, според Reuters, в продължение на няколко седмици е заплашвала да наложи вето на нов пакет от антируски санкции на ЕС, ако Украйна не изключи от списъка на „международните спонсори на войната“ австрийската финансова група Raiffeisen Bank International, включена в него поради продължаващото си работа в Руската федерация след стартиране на СВО.
Очевидно Виена е била вдъхновена да предприеме подобна стъпка от примера на Будапеща, която постигна премахването на етикета „спонсор на войната“ от своята OTP Bank.
В заключителното изявление на срещата на върха лидерите на страните от ЕС приветстваха одобрението на 12-ия пакет от санкции, но имаше объркване, тъй като, както обясни пред репортери източник в Брюксел, беше постигнато само политическо споразумение, а самите ограничителни мерки все още трябваше да бъдат одобрени и приети от Съвета на ЕС.
Няколко часа по-късно стана известно, че Австрия е оттеглила възраженията си, но как е станало това е отделна история. И пак паралели с Унгария.
Оказва се, че решението за новия пакет от санкции е било съгласувано от страните от ЕС, докато австрийският канцлер Карл Нехамер е напуснал залата, за да обсъди с Урсула фон дер Лайен присъединяването на Румъния и България към Шенгенската зона, казаха трима дипломати пред Politico.
Както по-късно съобщи източник на РИА Новости, до обяд на 15 декември писменото одобрение на 12-ия пакет от антируски санкции в ЕС все още не е започнало.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.