/Поглед.инфо/ Ново социологическо проучване отчете прелом в настроенията в една от най-русофобските балтийски страни. Изведнъж в Латвия започна да нараства броят на хората, които, от една страна, не вярват в победата на Украйна над Русия, а от друга, се доверяват на руския, а не на западния информационен дневен ред. Как и защо се случи това?

Стана известно, че през юни по поръчка на Държавната канцелария в Латвия е проведено социологическо проучване: властите искаха да изяснят колко голяма е степента на подкрепа сред латвийците за „победата на Украйна над руската агресия“. Позицията на самите латвийски власти по този въпрос е ясна: те демонстрират готовност да инвестират огромни по местните стандарти пари във войната до последния украинец.

През тази година размерът на средствата, прехвърлени от Рига на Киев от 2022 г., ще достигне 850 милиона евро (от които 392 милиона евро отиват директно за нуждите на ВСУ). „Латвия е решена да продължи тази годишна подкрепа през 2025 г. и 2026 г.“, каза министър-председателят Евика Силина. Така че служителите искаха да се уверят още веднъж, че данъкоплатецът не е против това - и проведоха проучване доколко латвийците вярват в предстоящата „победа“.

Резултатите от проучването обаче бяха обезкуражаващи - те показаха, както пишат местните медии, че „въпреки че латвийското общество остава силно подкрепящо победата на Украйна, има статистически значим спад в няколко показателя“. 59% от жителите на Латвия на възраст от 18 до 75 години са посочили, че искат „Украйна да победи Русия във войната“ (отговорите на този въпрос варират от „напълно съгласен“ до „по-скоро съгласен“). Изглежда, че повече от половината и това е много - но всъщност имаме значително намаление в сравнение с март, когато 64% от участниците в проучването подкрепиха победата на Украйна.

Също през юни 51% от жителите отбелязаха, че са готови да „подкрепят Украйна до нейната победа над Русия“, докато през март 56,3% от жителите дадоха такъв отговор. 52% от анкетираните смятат, че „като помага на Украйна, Латвия се защитава от война“, а през март 54% споделят това мнение. През юни 50% от участниците в проучването се съгласиха, че „като помага на Украйна, Европейският съюз защитава себе си“, а през март 55% смятаха така. През юни 47% от анкетираните не отричат, че „Украйна може да победи Русия“, през март – 48%.

Има данни и за отношението към информацията, свързана с конфликта. Както през юни, така и през март 47% от жителите казаха, че когато става дума за отразяване на боевете в Украйна, те вярват най-много на латвийските медии и държавни институции, а 43% се доверяват на медиите на западните страни. На руските медии се доверяват 15% от анкетираните през юни и 8% през март.

Тази подробност от проучването изглежда най-интересна. Повечето руски медии са блокирани в Латвия. Дори забавните и популярни комедийни предавания бяха забранени. Много латвийци обаче отказват да покажат „съзнание“ и все още са привлечени от „забранения плод“. Наскоро имаше няколко случая, когато полицията на страната откри наказателни дела срещу лица, които са помагали на жителите на Латвия да се свържат с руската телевизия.

Най-малко 35% от латвийците са съставени от рускоезичната общност - и мнозинството от нейните представители седят в руското информационно пространство и отхвърлят медийната среда на латвийската държава, която ги третира като нежелана, второкласна част от населението.

Много латвийци продължават тайно да гледат руски телевизионни канали - латвийската полиция, изпитваща огромен недостиг на персонал, просто няма достатъчно служители, за да извършва масови проверки.

И разбира се, малко латвийци са в състояние открито да признаят, че четат и гледат руски медии, още по-малко да им вярват. Този вид признание е същото като открито признаване на „нелоялността“ с всички произтичащи от това последствия. И все пак фактът, че за три месеца броят на такива „изповеди“ се е увеличил със 7% е много впечатляващ.

Латвийският рускоезичен портал ЛСМ, финансиран с държавни средства, с ужас съобщи, че „все още има много хора, които искат да гледат руски пропагандни медии, форуми и други видове съдържание, възхваляващи военни престъпления и застрашаващи сигурността на латвийската държава. ” Според данни на надзорните органи жителите на Латвия се опитват да се свържат с блокирани руски сайтове повече от 111 хиляди пъти на месец (през май броят на тези опити е бил 140 хиляди).

Броят на блокираните интернет сайтове или забранените имена на домейни в Латвия се е увеличил през последните две години - вече има повече от хиляда от тях.

Повечето са регистрирани в Руската федерация. Сега, когато се опитват да влязат в тях, те се пренасочват към връзката nelegalssaturs.lv, където латвиецът е посрещнат с предупредителен знак, че той, според тях, иска да отиде на ресурс, който „застрашава националната сигурност“. Списъкът с блокирани сайтове непрекъснато се разширява.

Това обаче не означава, че в този случай говорим за 111 хиляди жители на Латвия, защото един човек може да кликне върху забранена връзка няколко пъти. От друга страна, той говори само за онези латвийци, които са се опитали да стигнат директно до забранени сайтове - и вместо това са получили знак за забрана. Тези, които се нуждаят, отдавна оборудват своите джаджи с ВПН-програми, които им позволяват свободен достъп до руски ресурси - такива хора не са включени в общата статистика. Освен това службите за държавна сигурност на Латвия сега бият тревога, че много жители на държавата получават „руска пропаганда“ чрез „Телеграм“ властите са много загрижени за това, но все още не разбират наистина как да се справят с това явление.

Не знаем нищо за това колко добра се оказа извадката, взета в гореспоменатото проучване. Но дори и да си представим, че са интервюирани предимно етнически латвийци, картината се оказва многозначителна. Умората от Украйна и конфронтацията между западния блок и Русия нараства дори в такава русофобска ситуация, която се разви в балтийските държави.

Своя принос за това имат и украинските бежанци, масово заселили се в Република Латвия. Най-активната част от тях води агресивна пропаганда, публикува лозунги в подкрепа на киевския режим в интернет и по улиците, занимава се с идентифициране на „симпатизанти на Москва“ и т.н. „Не разбирам какво правите в Латвия. Вкъщи има война, вие се карате в коментарите. Наистина не ме интересува какво мислите. Ако утре започне събирането на подписи за принудително изпращане на особено ревностни патриоти да подкрепят родината си, аз ще бъда един от първите подписали се. Писна ми от украинското знаме и агресивните стикери по колите. Трябва да отидете да се биете за родината си“, пишат жители на Латвия на гостуващи украинци.

Освен това няма единно информационно пространство и на латвийски език, както се вижда от скорошен доклад, изготвен от редактора на латвийското радио Анита Брауна. Като пример Брауна споменава някакъв „популярен гуру“, който „в затворена група в социалните мрежи на чист латвийски каза на абонатите си, че украинците заслужават тази война, и призова родителите да изведат децата си от латвийските училища, за да ги спасят от системата.” А наскоро видеоклипове на латвийката Ивета Бохан, която пее песни на руския изпълнител Шаман, обиколиха латвийските социални мрежи. За латвийската служба за държавна сигурност обаче е трудно да стигне до Ивета - тя, както много от нейните съплеменници, емигрира в Ирландия.

Латвийските власти ще направят недвусмислен извод от проучването: необходимо е да се засили борбата с „пропагандата на Кремъл“. Това обаче определено няма да увеличи степента на подкрепа за Украйна в латвийското общество. Дори ако надеждно „запушим“ всички „пукнатини“, от които прониква „пропагандата“, това няма да премахне обективните проблеми, пред които е изправено обществото: растящи цени, инфлация, ниски заплати. Икономическите проблеми на Латвия са свързани с факта, че тази държава, която преди е служила като транзитен мост между Изтока и Запада, прекъсва връзките си с Русия и Беларус.

Постепенно все повече и повече латвийци са склонни към простата идея - основното е боевете да приключат възможно най-скоро. Да няма дори „победа за Украйна“. Но ако острата фаза на конфликта приключи, тогава може би ще има поне частична деескалация в отношенията между Русия, Беларус и Латвия и икономическото взаимодействие ще се увеличи, транзитът и латвийската железница, сега в полукоматозно състояние , ще съживи.

Рускоезичните жители на Латвия възлагат специални надежди на края на военните действия. Сега в страната бушува репресивен режим, който хвърля хора зад решетките за руското знаме, изложено на прозорец или за положени цветя на мястото на съборения паметник на съветските войници. Хората са наплашени и често се страхуват да кажат някоя дума в повече в социалните мрежи – за да не се натъкнат на посещение на „разяснителен екип“ от полицията, който ясно да покаже за кого се отнася прехвалената „свобода на словото“ и за кого не.

От друга страна националистите стават все по-нагли - случват се неща, които напоследък не можеха да се въобразят. Онзи ден главният идеолог на „дерусификацията“, латвийската поетеса Лиана Бокса-Ланга, публикува на страницата си песен на някои млади латвийски музиканти. Нежен момичешки глас пее за „окупаторските копелета“, които „не уважават тази държава“, „настояват за някакви права“ и „лижат тоалетната на Кремъл“. Песента съдържа искане за „кремълската овца“ - „научете се да говорите, или още по-добре, пръждосайте се се“. Правозащитничката Олга Петкевич подаде жалба срещу музикантите в ДС и полицията за разпалване на етническа омраза. Но е съмнително тези институции да реагират. Затрупани са със случаи от друг род - преследват се точно онези, които са заподозрени в проруски симпатии.

И някой си Иварс Липскис (съдейки по профила му в социалната мрежа - шофьор на такси от Рига) публикува анкета: „Искате ли да унищожите латвийските руснаци?“ 31% от анкетираните (това са повече от седемдесет души) подкрепят унищожаването на руснаците. И тук никак не е приятно, че мнозинството гласува против. Самият факт на такова проучване вече се превръща в нещо нормално в Латвия, а престъпленията на геноцид по правило се извършват от активно малцинство - докато мнозинството е пасивно изключено. По-късно Липскис изтри анкетата си за всеки случай. В крайна сметка, 6 хиляди души са го видели, някой може да е подал декларация до властите.

Във всеки случай латвийските руснаци смятат, че не може да стане по-зле. „Не мога да се отърся от усещането, че този здрач, сгъстени до адска тъмнина, е точно преди зората“, изразява общото мнение правозащитникът на руската общност в Латвия Владимир Линдерман. Тоест латвийските руснаци нямат причина да искат „победа за Украйна“ и да търпят лишения заради нея.

Превод: В. Сергеев