/Поглед.инфо/ При всички избори в т.нар. „парламентарни демокрации“ повечето политици и политически партии четат статистическите резултати от изборите както дяволът чете евангелието. И почти всички се обявяват за победили в някакъв аспект.

Най-често се подменят понятията „победа“ и „победител“ с коректното „най-висок резултат“. Победа и победители са само тези партии, който са постигнали най-висок резултат, но с повече от половината на гласове и получили над половината места в съответния парламент. Изборите са своеобразно политическо състезание. Но то съществено се отличава от спортното. В спорта резултатът се определя по поредността на заетото място в проведеното състезание. Победител е заелият първото място. С спорта целта на участието в състезанието на най-силните спортисти е заемането на първото място. В политиката целта е чрез изборите партията да получи легитимното право да управлява страната. В политиката резултатът се мери не по рекорди за време, разстояние, сила, точки, голове и т.н., а според правото да се управлява страната. Победата в парламентарните избори дава възможността  партията да управлява самостоятелно и да реализира своята програма и предизборни управленски стратегии и платформи.

У нас на парламентарни избори ГЕРБ се обявява за победител през 2009, 2013 и 2014 година, но по същество ГЕРБ постига най-висок резултат спрямо другите партии, но не получава необходимото народно доверие да състави свое самостоятелно правителство, т.е. те са първи, но не са победители в политическия смисъл на изборите като състезание. Но партийните лидери на спечелилите първо място по брой гласове депутатски места винаги се обявяват за победители. В това особено силно им пригласят някои политолози, социолози и журналисти. По такъв начин се манипулира общественото мнение за истинския резултат от изборите.

Подобна ситуация сега се прояви и в Нидерландия. Дясната Либерална народна партия се обяви и бе обявена от журналисти, редица западноевропейски и български политици, социолози и политолози за „победител“ в проведените тези дни парламентарни избори. Марк Рюте самодоволно обяви, че „тази нощ, след „брекзита“ и американските избори, Нидерландия спря шествието на десните популисти“. Българските средства за масови внушения, манипулации и дезинформация ни убеждават че партията водена от Рюте е спечелила „убедителна победа“ и той бил лично поздравен с тази убедителна победа от Меркел, Оланд и Юнкер. В тази редица на поздравителите се нареди и Бойко Борисов. Нашите медии ни осведомяват, че той е изпратил поздравителен адрес до Марк Рюте по повод „категоричната победа“ на дясноцентристката партия на Нидерландия. Първото място в изборната класация на Либералната народна партия Бойко Борисов определи като „изборна победа“, като „победа на реалната и рационалната политика над популизма“. Нищо чудно, Борисов подражава на неолибералните глобалисти, за които всяко споменаване на думата народ, нация, патриотизъм, национално достойнство е някакъв вид лош популизъм.

А да  видим дали има „категорична победа“ на дясната Либерална народна партия на Нидерландия? Отговорът можем да потърсим чрез кратък анализ на огласените предварителни резултати, показващи че 13 партии ще влязат в Парламента:

  • Дясна Либерална Народна партия – 32 места в 150 членния Парламент, при 41 места в предишния състав, или намаление с 9 места, т.е. реализира спад в народното доверие. Депутатските места на ЛНП ще са около 20% от броя на депутатите в Нидерландския парламент.

  • Партията на свободата на Герт Вилдерс, обявявана за ултрадясна партия с евроскептична позиция има  19-20 места, с 4-5 повече от предишните избори, т.е. има, макар и далеч под очаквания от нейните лидери, ръст в доверието.   

  • Християн-демократическата партия има 19 места в бъдещия Парламент;

  • Партията „Демократи-66“ също има осигурени 19 места в Парламента;

  • Партията на Зелените леви има 16 места;

  • Социалистическата партия има само 14 места, най-лошият резултат на тази партия в последните няколко десетилетия;

  • Партията на труда – с 9 места;

  • Християнски съюз – с 6 места;

  • Партия за защита на животните – с 5 места;

  • Етническата (турско и мароканско малцинство) ислямска партия ДЕНК с 3-4 депутатски места;

  • Други партии – 7-8 места.

При тези резултати в Нидерландия има само две реални възможности за управление: нови избори или сложна чети-пет съставна коалиция с неясна управленска програма. По такъв начин се формира т.нар. „патова политическа ситуация“. Никоя партия не победи, а победи статуквото. Победители се считат и Рюте, загубил 9 мандата, и Вилдерс, спечелил поне 4-5 мандата повече.

Изводите от проведените избори в Нидерландия могат да се разберат не само като съпоставка между резултатите на отделните партии  като ранглиста, но и процесите на промени в политическата ситуация в Нидерландия.

Първият извод е, че десните неолиберални партии удържат функционирането на неолибералното политическо статукво в Нидерландия и в Европейския съюз. Това удържане е на ръба на провала. Вижда се отстъплението на десните либерални, християндемократически и християнски партии.

Вторият извод е  продължаващото спадане на авторитета и позициите на социалистическата партия. Възприетият от нея, както и от почти всички социалистически и социалдемократически партии курс на Блеър-Шрьодер и на ПЕС „Трети път“, т.е. превръщането им в социаллиберални партии и провеждане на колаборационистична политика с десните партии, неминуемо води във всички европейски страни до спад електоралната подкрепа, до маргинализирането на тези партии.

Третият извод е, че в Нидерландия националистическите и национално-патриотичните настроения са поддържани на традиционно високо равнище и през последните година и месеци имат ръст. Ръстът, който отбелязват националистическите  партии и движения след Брекзит и изборите в САЩ, макар и в по-малка от очакваната степен засяга и Нидерландия.

Четвъртият извод е, че  се усилват ролята и влиянието на новите леви движения в Европа и предимно в развитите западни страни. Показателен е изборният резултата на  Партията на зелените леви. При нея има  ясно проявено съчетание на две от трите главни съвременни политически платформи – социалистическа (социално ориентирана) и екологично (зелено) ориентирана. Липсва има само национално-патриотичната изява.

Петият извод е много тревожен. За него мълчат повечето наблюдатели, коментатори и анализатори. А това е, че не само в България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Македония в парламентите на християнска Европа има ислямски партии на етническа основа.  За разлика от Балканските страни, в Нидерландия новата партия ДЕНК се формира на основата на преселници и потомци на преселници, а не от местни мюсюлмани. Този резултат още веднъж подчертава провала на Меркеловата политика на мултикултурализъм и примамване на ислямисти в Европа.

Очаквам, че формираният либерален подход да се обявяват победители в парламентарните избори, без да има действителна победа, ще се прояви отново в България след 26 март. Ще има „победители“ във различни отношения: спечелено първо място; по-висок резултат от предишни избори; по-висок резултат от прекия конкурент и т.н. Истината е, че която и партия или коалиция и да бъде на първо място при сегашната политическа ситуация в доминираща степен в България ще бъде съхранено политическото неолиберално статукво.