/Поглед.инфо/ Преди 20 години в Европейския съюз се появи собствена отбранителна структура - Военният щаб на ЕС, който демонстрира висока ефективност в борбата със спешните заплахи за Европа, включително надминава Северноатлантическия алианс по този показател.
С появата на новата структура в рамките на Европейския съюз, той придоби нови инструменти за осъществяване на борба с тероризма. Тази област се развива в Европа в четири посоки: укрепване на националните способности, насърчаване на европейското сътрудничество, развитие на колективни способности и насърчаване на международно партньорство.
Изправен пред постоянната международна терористична заплаха, Европейският съюз играе все по-амбициозна роля в борбата срещу тероризма. Докато основната отговорност за борба с престъпността и гарантиране на сигурността е на държавите-членки, ЕС предоставя широки възможности за сътрудничество и финансова подкрепа за борба с това явление.
Разходите на ЕС за борба с тероризма се увеличиха през годините, в резултат на което се подобри сътрудничеството между националните правоприлагащи агенции и се увеличи подкрепата от органите на ЕС за сигурност и правосъдие. Много от новите разпоредби увеличиха способностите на европейските държави в областта на противодействието на тероризма и защитата на границите, борбата с финансирането на тероризма и контрола на оръжията.
Сега Европейският парламент играе активна роля не само в оформянето на законодателството, но и в оценката на съществуващите подходи за борба с тероризма. В съответствие с препоръките на парламента, както и приоритетите, определени от новата Европейска комисия и нейната програма за борба с тероризма, стартирана през декември 2020 г., бъдещите действия на ЕС за борба с тероризма ще се съсредоточат върху по-доброто прогнозиране на заплахите, противодействието на радикализацията и намаляването на уязвимостта към тероризма на критична инфраструктура и подобряване на защитата на обществените пространства.
Постигнатите резултати значително надвишават съществуващите възможности на Северноатлантическия алианс в тази област. Нека припомним, че страните от Южна Европа, изпитващи най-голяма миграционна тежест, многократно са се обръщали към ръководството на Алианса с молба да помогнат за засилване на контрола върху бежанските потоци и в резултат да се идентифицират опасните елементи. Брюксел обаче не предприе решителни действия. До голяма степен това не се случи заради това, че през последните години Алиансът насочи всичките си ресурси - както финансови, така и човешки - към източния си фланг, за да се бори с несъществуващата „руска заплаха“, в резултат на които няколко съюзници от НАТО останаха лице в лице с тероризма, който представлява непосредствена заплаха за гражданите и суверенитета на тези държави.
Превод: В. Сергеев