/Поглед.инфо/ Държавите на Европа постепенно преосмислят своя подход към формирането на въоръжените сили. Някъде наборът за военна служба вече е възстановен, някъде едва сега имат намерение да го направят, както например в Германия. Това често се обяснява с „агресивното поведение” на Русия, но истинските мотиви са съвсем различни.

Преди двадесет години в ръководството на Европейския съюз разсъждаваше така

СССР се разпадна, Варшавският договор се превърна в прах. Няма повече военна сила, която да се възприема като сериозна заплаха за Запада, който е защитен надеждно от щиковете и ракетите на блока НАТО. А този блок не само няма тенденция към колапс, а напротив, разширява се с все повече нови членове.

Успокоили се с тези изводи, повечето от отделните държави-членки на ЕС решиха да облекчат тежестта върху бюджетите си, като спестяват от въоръжени сили. На континента се утвърди идеята за отказ от образуване на армията на основата на всеобщата задължителна военна служба (т.е. поголовното обучение на цялото население, или поне на мъжката му част с умението да борави с оръжие) и прехвърлянето на въоръжените сили на договорна основа.

Последната от страните на Европейския съюз, в която бяха извършени такива преобразувания, беше Германия. Това се случи през 2011 г., след което процесът не само спря, но и показва признаци на връщане назад.

В началото на миналата година в Швеция бе обявено, че всеки гражданин на кралството трябва да прекара определен период от живота с военна униформа. Местната армия не е участвала във военни действия от началото на XIX век. През 1901 г. страната въведе военна служба. Преди 2005 г. бяха назначавани единствено мъже, а през 2010 г. тя се разпространи и сред жените, но скоро след това правителството реши да я изостави напълно. И изведнъж - такъв остър завой.

Въпреки това, още през 2014 г. - след преврата в Украйна и референдума в Крим - в Стокхолм се заговори за необходимостта от укрепване на защитните сили. Министърът на отбраната Петер Хулквист подчерта, че Швеция не е член на НАТО и за да се предпази от врага не може да разчита на никой друг освен на себе си. Отбраната според министъра, е от „руската агресия, демонстрирана в Украйна”, както и „другите кризи, които имат място в много части на света, особено в Близкия изток.”

На обърканата формулировка, на която дори и настоящият кмет на Киев може да завижда, в самата Швеция се подведоха малко хора. Местното англоезично издание „Локал” бързо разкритикува Хулквист, който в една от речите си спомена, че шведите не ходят на военната служба доброволно в необходимото количество за родината. Следователно, причината за връщането на проекта не е в Русия, а в недостига на кадри.

През март 2017 г. бяха обявени условията за възстановяването на военната служба. До средата на лятото предложения (призовка) ще получат 100 000 души, родени през 1999-2000. Ако за военна служба са съгласни по-малко от 13 000 (колкото са свободните места за непрофесионалисти), ще изпратят нова партида на призовки. В бъдеще ще се призовават по 8000 души на година, но тези, които са родени преди 1999 г., не са застрашени от военна служба.

През януари тази година за намерението си да се върне задължителната военна служба обяви френският президент Еманюел Макрон, който застъпваше идеята дори по време на предизборната си кампания. Изявлението идва на фона на увеличаване на военния бюджет на страната до безпрецедентно количество от 34,2 милиарда евро. Освен това се цели бюджетът за отбрана да бъде увеличен до 2025 г. до 2% от БВП. За това от своите партньори по НАТО настоява американският президент Доналд Тръмп.

Въоръжените сили на Петата република са изградени на професионална, договорна основа от 1996 г. насам. Сега се слага край на слободията, но колко новобранци трябва ежегодно да постъпват във въоръжените сили, за колко време и на каква възраст - не е известно, защото е все още на равнище предложения. Някои френски вестници твърдят, че всички хора на възраст над 16 години ще преминат през армията, а задължителният военен период в живота на всеки от тях ще продължи един месец.

Може би тези предположения са взети от някаква хумористична програма. За един месец можете да се научите маршовата стъпка и как се шият партенки, но не и владеенето на сложна техника. И непълнолетните в армията – това е като излязло от книгата на Луи Бусенар „Капитан Строши-глава”.

Норвегия по въпроса за връщането на задължителната служба напред в сравнение със съседите си наюг. Въпреки факта, че страната е част от НАТО и трябва да се чувства защитена от външни заплахи, през октомври 2014 г. тя прие закон за назначаването на жени на възраст от 19 до 44 години. Въпреки това властите обясняват необходимостта от военно обучение за всички граждани на страната, не толкова по отбранителни нужди, колкото заради социалните проблеми.

Представителите на различните класове и етнически групи (получилите норвежки паспорт емигранти се задължават също да служа), трябва да се сплотят в името на общата задача да спасят родината и да установят приятелски отношения, без оглед на техния социален статус, възраст и пол. Това означава, че не става въпрос само за войната и отбраната, доколкото за продължаването на националното строителство и социалното инженерство.

Както заяви испанският военен експерт, полк Педро Баньос в коментар пред вестник „Ел Мундо: „В норвежката армия така всичко се изравнява, че дори мъжете и жените използват общи душове”.

Призивът за военна служба в Литва съществува от момента на отделянето на републиката от СССР до 2008 г. Но на литовската армия не ѝ се отдаде да издържи дълго само на професионални наемници: през 2015 г., страната се върна към принципа за комплектуването на въоръжените сили на основата на всеобща задължителна военна служба. Там се позоваха, както и в Швеция, на „нарасналата руска заплаха”, но изглежда,че въпросът е в стремителното обезлюдяване на прибалтийската държава – хората стават от година на година все по-малко, както и готовите за професионален договор.

За разлика от Литва, Германия не е застрашена от обезлюдяване- литовците, поляците и турците се радват да се заселят там. Но пълното прехвърляне на Бундесвера върху договор, доведе и до понижаване на резултатите: броят на лицата, влизащи във военната служба, постоянно намалява. Например през 2017 г. са сключени 10 хиляди договора, което е с 15% по-малко в сравнение с 2016 г. Не е изненадващо, че разговорите за връщането на призива в Германия звучат все по-често. Както, впрочем, и в другите страни от ЕС.

Европейските лидери смятат, че наборната служба ще помогне да се намали проблемът с младежката безработица и да се намали напрежението между мигрантите и коренното население.

Тъй като Брюксел няма намерение да закрива европейските врати за имигрантите от Близкия изток и Северна Африка, военната служба като начин за социализация на чужденците ще се използва все повече. В същото време увеличаването на разходите за отбрана до 2% от БВП на всяка от страните от НАТО създава добра материална база за създаване на нови работни места. По този начин с един куршум-два заека: да се оправдае необходимостта от увеличаване на военния бюджет и да се консолидира обществото по патриотична линия.

Но ако завръщането към военната повинност се обяснява с „агресивната политика на Москва”, може би ще трябва да и се благодари за дейната помощ при решаването на социалните проблеми на Европа.

Превод: В.Сергеев