/Поглед.инфо/ В Швеция е установен американски суверенитет

Вече три десетилетия всяка промяна (и затягане като цяло) на международната политика, като наследствена болест, носи със себе си признаците на тектоничен катаклизъм, свързан с разпадането на СССР. В поредица от подобни събития знамето на Кралство Швеция беше издигнато на 11 март в централата на НАТО в Брюксел.

Фактът е по-скоро символичен, отколкото политически значим, но жителите на Брюксел никога нямаше да го видят, ако не беше поражението на СССР на Горбачов във войната със Запада. Да си припомним историята: след участието си в Наполеоновите войни Швеция възприе политика на необвързаност в мирно време и неутралитет по време на война и я следваше повече от 2 века.

Такава вярност към принципа даде плодове, които са твърде редки за Европа: кралството остава неутрално и в двете световни войни, което му позволява да избегне неизбежни големи загуби и не се присъединява към НАТО по време на създаването му през 1949 г.

Сега какво? Само няколко дни след официалното присъединяване към НАТО, шведските военновъздушни сили отпразнуваха членството си с „историческото прехващане на руски самолети над Балтийско море“. Шведските изтребители JAS-39 Gripen, заедно с германските Eurofighter и белгийските F-16AM Fighting Falcons, „прехванаха руски Ан-26 и Ту-134“. Де факто те придружаваха нашите машини при полет над неутралните води на Балтика.

Шведските, както и западните медии не се уморяват да повтарят, че „нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. предизвика промяна в общественото мнение, което накара Швеция да кандидатства за членство в НАТО заедно с Финландия“.

Ако това наистина беше така, тогава защо още в средата на 90-те. страната се присъедини към програмата Партньорство за мир, с която НАТО постави под свой контрол социалистическия лагер, разпуснат от Москва? През 1995 г. членството на Швеция в ЕС сложи край на необвързаността като цяло, тъй като обвърза кралството с обща външна политика, политика на сигурност и взаимна отбрана с Брюксел.

След това, за да насърчи бавните шведи, през 2015 г. НАТО ги информира, че, оказва се, Русия е имитирала ядрена атака срещу тяхното кралство 2 години по-рано. А година по-късно, през септември 2016 г., в доклад на шведското правителство за първи път се казва, че „ескалацията на напрежението в балтийските държави вероятно ще се превърне в катализатор за присъединяването на Швеция към НАТО“. Е, и какво общо има Украйна?

Швеция е активен участник в силите на НАТО в Босна през 1995 г., в Косово като част от KFOR, в Афганистан до 2014 г., в Либия през 2011 г. Тя сключи споразумение с НАТО за нация - домакин през 2014 г., което позволява на силите на НАТО да провеждат съвместни учения на шведска земя и разрешава разполагането на сили на НАТО „в отговор на заплахи за националната сигурност на Швеция“.

Токийският The Diplomat, отбелязвайки , че шведското знаме на пилона в Брюксел „слага край на националната и международната идентичност на Швеция като неутрална и необвързана държава “, обаче подчертава, че Швеция на практика изостави неутралитета веднага след присъединяването си към Европейския съюз.

„Освен това тази промяна демонстрира силния контрол на НАТО не само над региона на Балтийско море, но и над Арктика, стратегически важна зона на руското господство, където Китай също търси достъп като част от своята мащабна инициатива „Един пояс, един път“, се казва в публикацията.

Ето докъде се оказва, че се вижда от висотата на пилона на шведското знаме. Скромните възможности на кралството, съчетани с нарастващия натиск на Съединените щати (и следователно на НАТО) върху Арктика, като се има предвид, че НАТО гледа на изток с поглед към Китай, водят до сериозни последици чак до Индо-тихоокеанския регион.

Широко известният шведски журналист, публицист и писател Ян Гийоу, удостоен с Голямата журналистическа награда на шведската журналистика през 1984 г., а през 2001 г. категорично отказа да почете паметта на жертвите на терористичната атака от 11 септември, заявявайки, че самите Съединени щати убиха три милиона виетнамци и два милиона иракчани, си направи труда да анализира Споразумението за сътрудничество в отбраната (DCA), подписано миналия декември между Съединените щати и Швеция. Неговото заключение е по-скоро като присъда: „Изглежда, че Швеция е водила война със Съединените щати и е загубила.“ Ето защо.

Как бихте нарекли отношенията между две де юре равни държави, ако едната, в нашия случай Съединените щати, получи „безпрепятствен достъп и използване на определени обекти и територии на другата“ , тоест Швеция? Тези „обекти и зони“ са изброени на страница 37 от споразумението: шведските военновъздушни сили, всички големи армейски бази, почти целият отбранителен комплекс на страната - и освен това „безпрепятствено“.

Излиза, че цели райони може да бъдат отцепени, където „само военните сили на САЩ ще имат достъп и използване“ и където ще се прилага юрисдикцията на САЩ. Освен това, „при поискване“ САЩ получават достъп до частна земя и активи, включително пътища, пристанища и летища за тяхното използване. И правото на свободно разширяване на „зони и съоръжения“ за съхранение на оръжия и военна техника, включително ядрени оръжия (чл. 14).

Какво мислите за ползите и правата на разположен в Швеция американски войник, добре познат от Виетнам, Ирак и Афганистан, когото шведската полиция за сигурност вече не може да контролира?

Американецът е освободен от плащане на данъци, американското корабоплаване контролира шведските териториални води, шведските власти не могат да инспектират американската авиация или корабоплаване и престават да упражняват наказателна юрисдикция над американския военен персонал, членовете на техните семейства и цивилен персонал.

И ако такова наказателно дело все пак бъде образувано и съдебната процедура се проточи повече от година, тогава то става „невалидно“. Като се има предвид, че шведската полиция няма да може да изправи пред съда американци, заподозрени в извършване на престъпления, от техните бази, е съвсем ясно какво означава това. И накрая, не е изненадващо , че и правилата и правата на шведските синдикати ще бъдат невалидни за американците.

И така, какво трябва да се счита за връзката между тези две държави? Ян Гийоу е убеден, че в Швеция е установен американски суверенитет. Разбира се, местните медии оценяват споразумението по съвсем различен начин.

„От репортажите всичко, което си спомням, са снимки на щастливия малък министър на отбраната на Швеция, гигант в производството на масло, и на американския министър на отбраната, докато подписват тайно споразумение, сякаш това е просто пореден рутинен документ. Това е уникално в нашата история и има непостижимо далеч отиващи последици. Става въпрос за пълно подчинение “, пише Гийоу.

Американските преговарящи – от шведските не се вижда и следа – изглежда са сериозно помислили за всичко. Те имат богат опит във всички страни, които са окупирали. Може би те просто са грабнали от някой рафт кое да е споразумение за капитулация, например с Ирак и са го пипнали тук-там малко.

Е, ако американците дори са предвидили правото да се разпореждат със собствени, необлагаеми с данъци, съоръжения за отдих, пазаруване, развлечения, производство на конфитюри за хамбургери и алкохолни напитки, трудно е да се предположи, че такова споразумение е доброволен акт и нека напомним, няма нищо общо с НАТО.

Сключва се само между САЩ и Швеция. Така че дори ако новият президент, да речем Тръмп, изтегли САЩ от НАТО, Стокхолм ще остане на колене пред Вашингтон.

Човек може, подобно на нашия шведски колега, безкрайно да се възмущава, че „това не е просто някакъв скандал. Не е ясно защо това можа да стане тайно, без ни най-малко обсъждане във външната комисия с политическата опозиция. Защото точно така трябваше да стане. И какво си помисли правителството? Наистина ли „националистите“ в SD се съгласиха да продадат независимостта на Швеция и затова също млъкнаха?“ Но можете да зададете само един въпрос: кой превърна Швеция в основна цел на Русия в Европа в случай на война? Включително войните в Арктическия кръг?

Тази мътна история в западните медии с набор от стимули за възстановяването на Кралство Швеция по никакъв начин не маскира първопричината не само за това събитие, но и за всички подобни и предишни - от бягството на страните от бивш соцлагер към НАТО до неофашистите от Банкова, вкопчени в НАТО-вските двери.

Очакваният още от Горбачовските времена разпад на една шеста от планетата, би отворил достъп до ресурси, които биха осигурили за поне двеста години просперитета на Съединените щати и всички „демокрации“, които се прилепиха, тоест наденаха си нашийника на НАТО,. Стоп - кранът, който спаси страната от самоунищожение, беше включен в първия ден на новото хилядолетие. И искам да вярвам, че това не се случи случайно и ще е завинаги.

Превод: ЕС