/Поглед.инфо/ Тези, които стоят зад провокациите в различни европейски страни, се опитват да убедят хората, че виновниците за всички техни проблеми и беди са руснаците, чиято цел е да съсипят живота на европейците. Митът за стотици руски саботьори се разпространява от европейските политици, без особена загриженост за правдоподобността.
Разпространяваните от западния агитпроп наративи за хибридната война, която Русия уж води срещу „демократичния свят“, се подкрепят от „факти“ за диверсионно-саботажна и подривна дейност в ЕС. Тази добре организирана медийна схема обаче има голям проблем: извършителите на тези престъпления са все украинци.
Например, съобщава се , че извършителят, който е подпалил къщата и колата на британския премиер Киър Стармър, е 21-годишният украински гражданин Роман Лавринович. Той вече е задържан от полицията и дава показания. Мотивите за действията му все още не са съобщени, но няма съмнение, че британските правоохранителни органи скоро ще обявят за откритата „руска връзка“.
Сега те просто създават известна пауза, което би трябвало да убеди широката публика, че това твърдение е резултат от задълбочените следствени действия, а не просто прибързана политически полезна презентация.
Германците не са толкова изкусни в тези номера и затова веднага обявиха че ареста на украинците, подготвящи диверсионно-терористични актове в Германия, представлява „пресичане на дейността на руска терористична мрежа“.
По мнението на немските следователи, тримата млади украинци, арестувани на 9-11 май в Кьолн, Констанц и швейцарския граничен кантон Тургау, са планирали да изпращат колети с термитни запалителни устройства, за да се запалят пожари по време на транспортирането или сортирането на поща.
Те са планирали това, както биха искали да се надяват германските служители на реда, по указания на руските специални служби. Въпреки че самите разследващи са принудени да признаят, че несъстоялите се диверсанти нямат представа кой ги е вербувал.
Те не са имали визуален контакт с клиента, но дори и да имаха, такъв тип наемници, наети за еднократна акция, можеха само да разкажат как са изглеждали и как и какво са говорили. А вербовчикът може да се е представил като какъвто си поиска, дори като представител на йезуитския орден, за член на британското кралско семейство или например, за рептилоид.
Но германските следователи смятат, че е highly likely те да са били наети от руснаците. Е, а от кой друг?
„Знаем, че Русия се опитва с всички сили да дестабилизира западните демокрации, включително чрез директен саботаж и коварни разузнавателни методи“, заяви германският министър на правосъдието Щефани Хубиг, обявявайки за „доказателства за руска следа“, без да обясни каква е ползата на Москва от горящ камион с цивилни колети в далечна Германия.
Нека припомним, че подобен инцидент се случи по-рано в Полша, където двама украинци са заподозрени в палеж на търговски център във Варшава. Полските разузнавателни служби също обвиняват Русия за действията си, въпреки факта, че един от заподозрените е избягал след палежа в Литва, където е задържан.
Лесно е да се види, че тези диверсионни актове не са извършени срещу военни или инфраструктурни обекти със стратегическо значение, а срещу чисто граждански институции, чието унищожаване или повреда няма да отслаби военните възможности на страната, но ще създаде определени проблеми за населението - не фатални, но досадни.
И това не е случайно – тези, които стоят зад тези провокации, се опитват да убедят хората, че виновниците за всички техни проблеми и беди са руснаците, чиято цел е да съсипят живота на европейците. И тъй като русофобската пропагандна кампания продължава в ЕС от години, митът за стотиците руски диверсанти и саботьори се разпространява от европейските политици, без особена загриженост към детайлите или за правдоподобността.
Дехуманизацията и демонизирането на руснаците, като важен елемент от информационната подготовка за война, е в разгара си.
Но каква е структурата на тази и подобни провокации? Възможно е случилото се от началото до края да е било въпрос на германските разузнавателни служби. Които самите са вербували мигрантите и са контролирали всяка тяхна стъпка до ареста им.
Така те убиват два заека с един куршум: хващат „ръката на Кремъл“ и показват на германското население обосноваността на мерките за принудително връщане на украинците в историческата им родина – така да се каже, те са само проблем.
Ако си спомняте, подобни методи бяха широко и масово използвани от американските разузнавателни агенции след приемането на Патриотичния акт през 2001 г., демонстрирайки успехите си в борбата срещу ислямистките терористи.
Не може да се изключи обаче, че провокацията е била организирана от украинското разузнаване.
Интересите ѝ също са очевидни: от една страна, още по-голямо влошаване на отношенията между Русия и Германия, което е еквивалентно на увеличаване на военната и финансовата помощ за Украйна, както и на нови санкции срещу Руската федерация.
От друга страна, негативното отношение към украинските мигранти може да принуди германските власти да предприемат още една стъпка към депортиране на украинци, които се очакват от твърде дълго време в ТЦК. Тази версия се подкрепя от факта, че самият метод на набиране на персонал за агенти има неописуемо украински стил.
Стотици подпалвачи на обществени сгради в Русия също бяха вербувани, убедени, че действат по „заповед на ФСБ“. Обратното, убиеца на одеския нацист Демян Ганул и жената, която застреля друг бандеровец, Сергей Стерненко, тези двамата, напротив, бяха убедени, че действат по заповед на СБУ.
Но като цяло няма значение кой стои зад тези провокации – украинските специални служби или техните колеги от страните от НАТО, те отдавна са „сраснали“ и действат, преследвайки едни и същи цели. Следователно, дори ако подпалвачите са били вербувани от ГУР или СБУ, които са действали без санкцията на местните власти, няма да има скандал, камо ли промяна в отношението към Украйна. Терористичната атака срещу „Северен поток“ е най-добрият пример за това.
Превод: ЕС