/Поглед.инфо/ „В социална държава като Швеция никой не трябва да си ляга гладен$. Такива проповеди сега се произнасят от местни свещеници и точно защото всичко се случва точно обратното. Гладуващи шведи обсаждат църкви в търсене на безплатна храна. Как толкова богата наскоро държава стигна до такава криза?

Нова прогноза на Шведския национален институт за икономически изследвания гласи, че тази държава s чакат три години рецесия. Особено тъжно е, че през тези три години цялото увеличение на заплатите, постигнато през последните десет години, ще изчезне поради инфлацията. Предвижда се рецесията да продължи до 2026 г., като шведската икономика ще се свие с 0,6% през следващата година.

Продуктите са много скъпи“

Високата инфлация измъчва Швеция от миналата година, карайки цените на всичко да скочат. Най-чувствително за населението е поскъпването на храните. Шведите се оплакват особено в момента, че инфлацията е засегнала традиционния Великден. Цените на някои от най-важните съставки на великденската трапеза скочиха много рязко.

Яйцата и твърдото сирене са поскъпнали с около 30% през годината, а сьомгата, заквасената сметана и маслото вече са с почти 40% по-скъпи от преди година. Малка утеха обаче е фактът, че някои стоки не са поскъпнали толкова много. Така например картофите в Швеция вече са само с 15% по-скъпи от миналия Великден, а брендито е поскъпнало с малко над 2%. Леко поскъпват и пресните зелени зеленчуци (копър, зелен лук и магданоз) - с малко над 8%.

Зейна Муртаде, известен кулинарен блогър в страната, предлага на съгражданите си да намалят разходите за великденския празник. „Млечните продукти сега са много скъпи – можете да ги намалите наполовина! Но може да не се получи с печенето, където трябва да си много прецизен, защото има химия“, съветва шведът.

Шведските експерти дават противоречиви обяснения за положението на кривата на инфлацията. „Инфлацията започна леко да намалява. Но ако погледнем инфлацията, без да отчитаме промените в цените на електроенергията, ще видим, че напротив, тя е нараснала и ще бъде висока през цялата 2023 г. Само през второто тримесечие на 2024 г. ще спадне до целта от 2%“, казва Илва Хеден Вестердал, ръководител на прогнозите в KI.

Експертите на института смятат, че основният лихвен процент на шведската централна банка ще започне да намалява след една година - но едва след увеличението през лятото до 3,75%. А това означава, че шведските компании ще трябва да повишат още цените.

Очаква се и безработицата да нарасне. До голяма степен, защото поради намаляване на заплатите, значителен брой шведи ще предпочетат да „седнат“ на социални помощи.

„Спрямо индекса на потребителските цени реалните заплати ще намалеят с 10% през 2023 и 2024 г. Това ще ги върне до нивата от 2013 г. Това е много драматично развитие“, каза Албин Кайнелайнен, генерален директор на Националния институт за икономически изследвания. В страната се чуват призиви за намаляване на социалните помощи, за да се мотивират сънародниците да ходят на работа. Сега в Швеция има 725 000 души в трудоспособна възраст (от общо население от 10,5 милиона), които живеят единствено от социални помощи.

Курсът е грешен!

Проучванията показват, че 67% от шведите в момента смятат, че ситуацията в страната се развива в „погрешна посока“. Доцент Йохан Мартинсон, ръководител на изследователския институт СОМ в университета в Гьотеборг, нарича това „рекорден песимизъм за Швеция“.

Между другото, много жители на Швеция също оценяват много мрачно личните си финансови перспективи. Силно се е увеличил делът на тези, които смятат, че състоянието на личните им финанси се е влошило - този брой става 34% (срещу 15% миналата година).

В края на март на централния площад на град Гьотеборг беше монтиран празен хладилник, символ на това как изглежда този артикул в домовете на все повече граждани, които са останали без храна и пари. Хладилникът е изрисуван с послания от хора, посещаващи местната църква в дните за безплатно раздаване на храна. „Допивам остатъците от чиниите на децата или казвам, че вече съм ял“, гласи типичен подобен надпис.

„Според градските власти в Гьотеборг няма проблеми с това. Но виждаме съвсем различна картина“, казва дяконът от шведската протестантска църква Линус Хермансон. Той припомня, че преди година местният епископ каза на градските политици, че все повече хора, които нямат пари за храна, се обръщат към църквата. Оттогава нещата са се влошили.

Хермансон припомня, че заради върлуващата инфлация в страната цените на всички хранителни продукти скочиха до небесата. Това веднага стана забележимо в енориите на града и в други благотворителни организации, раздаващи храна. „Родителите, които идват при нас, казват, че техен приоритет са децата – и се опитват да скрият от тях колко зле са. И сме чували това често. Спестяването на пари за храна е жалко. Но тези, които идват при нас, нямат избор. При нас идват все повече самотни родители. Това са хора, които никога досега не са били в подобна ситуация“, казва Линус Хермансон.

Служител на обществената организация "Мюсюлманско сътрудничество" Калсум Калим свидетелства, че в джамиите се извършват и благотворителни дейности: поради факта, че все повече шведски мюсюлмани изпадат в бедност и търсят помощ.

На свой ред протестантският свещеник Лейф Далин, който организира събирането на продукти за нуждаещите се, подчертава, че „в страна на общо благосъстояние като Швеция, никой не трябва да си ляга гладен“. Свещеникът обвинява шведските политици в безразличие.

Друг показател за кризата е, че миналата година за първи път от десетилетия броят на колите по шведските пътища е намалял. Броят на новите регистрации спадна с 5%, докато броят на т. нар. “доброволно паркиране” (официален отказ да използвате колата си, за да избегнете плащането на данък върху превозното средство и автомобилна застраховка) се е увеличил с 2%. Спадът на автомобилите в страната съвпадна с покачването на инфлацията и банковите лихви. За последен път подобно явление е наблюдавано през 1992-1993 г., когато Швеция преминава през финансова криза.

Социалната криза върви ръка за ръка с избухването на престъпността - през 2022 г. броят на убийствата в Швеция се е увеличил значително. Миналата година в страната са регистрирани 116 фатални случая на насилие, с три повече от предходната 2021 година.

Ръстът на престъпността е съпътстван от наркоманията на населението. Проучване на Европейския център за мониторинг на наркотиците и зависимостите установи, че най-високите нива на употреба на амфетамин в целия ЕС са в Швеция, по-специално в градовете Гавле и Сандвикен. Любопитно е, че Центърът свързва първото място на Швеция в такъв незавиден списък с голям брой университети в страната.

Сами, съвсем сами

Но кой е виновен за шведската криза? В отговор на този въпрос в шведските медии обикновено следват аргументи за "агресивна Русия", от която ЕС трябваше да откаже да купува евтини енергийни източници в името на "подкрепата на Украйна".

Наистина, цените на електроенергията в Швеция се увеличиха пет пъти миналата година, което накара много малки предприятия да фалират, а големите компании да затегнат коланите. Премълчават обаче, че дори преди изострянето на украинската криза зависимостта на Швеция от руския газ е била ниска - този вид гориво заема едва 3% в общия енергиен баланс на държавата. Факт е, че точно сега, най-накрая, програмата, обявена преди няколко десетилетия - между другото, с одобрението на мнозинството от населението на Швеция - започна да дава ефект на програмата за изоставяне на някога много развитата ядрена енергетика в страната и замяната ѝ със „зелена“.

От 2005 г. четири реактора вече са затворени- и страната трябваше да започне да внася електроенергия. Но както показа суровата реалност, залогът върху „зелената енергия“ явно не е бил оправдан.

„Беше съзнателна политическа стратегия стъпка по стъпка да се замени предсказуемото производство на електроенергия със зависимост от времето и да се приеме за даденост, че Швеция може да получи външна помощ в случай на криза“, възмущава се Петер Венблад, журналист от “Свенска Дагбладет”. Той съветва: „Не обвинявайте Путин. Колапсът на шведската енергийна система беше изцяло по наша вина. Кризата в шведската енергетика доведе до плачевни последици в икономиката и съответно в социалната сфера.”

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?