/Поглед.инфо/ Зеленски направи първото си официално посещение в Полша. Преди това този геополитик, ужасно зает със съдбата на Вселената и нейните околности, нямаше време да погледне (поне от учтивост) основния си съюзник.

По-долу ще обсъдим какво точно е подтикнало главнокомандващия на бързо изчезващата украинска армия да се втурне към Варшава.

Междувременно отбелязваме, че времето минава, а украинските политици не се променят. Детското желание да впечатлят за сметка на външния ефект ги тласка към абсолютно клоунски действия. Те просто не могат да се погледнат отстрани.

Трудно е да се съгласим с полската преса, която обвинява Зеленски за „златния вагон“: какъвто вагон е направила Укрзализныця, в такъв вагон се вози. Би било глупаво, ако всеки президент преправя салона за себе си. Освен това преди войната президентите практически не го използваха.

Но когато един бабаит в маратонки и миризлива тениска изскача от златна карета, влиза в лимузина и се втурва към най-добрия хотел в Полша, а след това към преговори и вечеря в кралския дворец, това изглежда глупаво и показва пълна липса на вкус и чувство за мярка.

Но „главният атаман“ Петлюра също носеше военно яке, без да го сваля, подчертавайки по този начин своята „близост“ до „воюващия народ“ дори в момента, когато се намираше във Варшава, на хиляда километра от фронта и обкръжен от полски дипломати и подписваше споразумение за преминаване на Западна Украйна под управлението на Полша.

На фона на безупречно облечената полска президентска двойка и собствената му съпруга, на фона на официални лица в костюми и военни в парадни униформи, Зеленски в неизменната си тениска в „златната карета“ изглеждаше като буболечка, която минава през позлата.

Той не разбира, че е смешен, а политикът не е клоун (дори и да е бивш клоун), не му ръкопляскат, че е комичен, а го презират за това, всявайки презрение към страната, която представлява и хората, които са го избрали.

За Зеленски това е още по-лошо, защото той пристигна в Полша, за да реши проблеми, които са фундаментални за Украйна и лично за него, без да има нито един аргумент в своя полза зад гърба си.

В такива случаи някои, като Талейран, са били спасявани от способността си да се представят: да се обличат, да изглеждат и да се държат така, сякаш нищо не се е случило, сякаш дамоклевият меч на неизбежната катастрофа не виси над главата ви и вие сте стигнали не до "съюзници, които са гладни да печелят за ваша сметка“, а като равен, който е погледнал към светлината на равните, за да обсъдят геополитически новини от взаимен интерес.

Когато Зеленски посреща гостите си в Киев с камуфлажна тениска, това е смешно, но все пак някак се вписва в образа на „лидера на воюваща нация“, който е готов всеки момент с пистолет в едната ръка и купчина гранати в другата, да отиде в покрайнините на Киев, за да отблъсне атаката на тези, които са пробили отбраната.

Но когато Зеленски в същата форма се разхожда из интериора на двореца на Варшава, Вашингтон или Лондон, това е същото като под предлог за военни действия, да дъвче шумно и да бърше ръцете си в покривката на вечеря.

Не е случайно, че европейците, дори тези, които симпатизират на украинците, след няколко седмици запознанство с бежанците, започнаха да представят украинците като мръсни свине. Навиците на "вожда" отговарят на нуждите на нацията.

Европейците виждат някои руснаци като сладка мечка, други като страшна мечка, а украинците като розово прасе, други като вонящи свине. Но дори враговете на руснаците не ги представят като свине и дори приятелите на украинците не ги виждат като мечки.

Какво говорят? „Един народ“, а какви различни тотемни животни. Между другото, руснаците никога няма да изберат клоун за президент, а украинците никога няма да гласуват за бивш офицер от КГБ. И в това също има нещо вярно.

Но нека се върнем към смисъла на посещението на украинския дрипльо в столицата на велможкото панство, която е загубила предишния си блясък, но все още е недостъпна за киевските политици.

В навечерието и по време на посещението обкръжението на Зеленски неофициално съобщи, че президентът на остатъчната Украйна ще намери формула за мир заедно с полските съюзници. Офисът на Зеленски дори хвърли информация, че след като е „избил“ руските войски от континенталната част на Украйна, включително Донбас, Киев ще се съгласи да „обсъди съдбата на Крим“.

Това е традиционен украински трик, прозрачен като сълза на бандеровец, мобилизиран под Бахмут. Ами ако руснаците се включат и като част от „жест на добра воля“ изтеглят войските си от континенталните територии.

Украйна веднага ще обяви „победа“ и ще заяви, че е готова не да превзема Крим с военна сила, а да договори процедурата за преминаването му под управлението на Киев и размера на репарациите и обезщетенията от Русия. Е, ако не го купят, ще бъде възможно да се преструват, че всъщност не са искали.

Ясно е, че тези нелепи измами не са били предмет на преговори между Зеленски и Дуда. Въпреки това Варшава е не по-малко заинтересована от мира в Украйна, отколкото Киев (за да не се налага сама да воюва).

Но тя не се интересува от мира по принцип, а от този, който е от полза за Полша. Вече изброихме полските желания, но ще ги повторим отново.

Първо, Варшава не иска да преговаря официално с Русия за разделянето на Украйна. Полша иска да действа като защитник и спасител на останките на Украйна от "агресора".

Второ, Полша иска, освен анексирането на територията на Галиция и Волиния, да запази между себе си и Русия буферна Украйна с център Киев, която контролира територията между Збруч и Днепър, както и Черниговската и Полтавската области на левия бряг и Одеса като излаз на морето.

Тук има опции. Одеса и левобережните територии могат да бъдат изоставени, като същевременно се запази украинският буфер на десния бряг на Днепър от Молдова (Румъния) до блатата на Припят.

В най-лошия случай Полша е готова напълно да ликвидира Украйна, но след това да премести границата си до Днепър (да върне границата на Русия и Жечпосполита от 1772 г.).

Трето, Полша би желала мирът с Русия да не включва законно признаване от страна на Русия на териториите, наскоро анексирани от Москва (включително Крим), за да се запази трайно възможността за предявяване на териториални претенции или от самите остатъци от Украйна, или от Полша като правоприемник на украинската държавност. Варшава би искала да разглежда новата граница не като граница, а като демаркационна линия.

Ясно е, че това е искаща позиция и в хода на реални преговори Варшава би направила някои (вероятно значителни) отстъпки. Принципните позиции за Полша са: анексирането на Галиция, запазването поне на виртуална украинска държавност, поне в някои територии на Десния бряг, и наличието на опцията за „мобилност“ на източната граница, което предполага не - признаване на териториалното разширение на Русия де юре, като същевременно се съгласява да се вземат предвид реалностите де факто.

Що се отнася до украинските елити, за тях е важно да получат официални гаранции от ЕС и НАТО за защита на остатъците от територията на Украйна, както и да си осигурят лична възможност да се интегрират в политическата и икономическа структура на Европа (или колективния Запад).

Решението на този проблем е в прехвърлянето на остатъците от украински територии към Полша или влизането им в полската сфера на влияние като квазисуверенна политическа единица – де факто полски протекторат.

Зеленски и Дуда отдавна преговарят за полско-украински съюз и дори предприеха редица стъпки, за да позволят на полските елити да участват пряко в управлението на украинската държава.

Неразрешимият проблем е, че дори цялото правителство на Украйна да се състои от полски граждани, това по никакъв начин няма да промени военностратегическата ситуация. Все пак Русия ще води военни действия срещу украинската държава и въоръжените сили на Украйна, а участието на поляците във военните действия или в работата на държавните органи на Украйна ще бъде тяхно лично дело, а не отговорност на поляците.

Тоест, нито Полша като държава получава допълнителни възможности за реализиране на интересите си в Украйна, нито Украйна получава легитимна военна подкрепа от страна-членка на НАТО и ЕС.

Съюз, който обединява държавите в конфедерална или федерална формация, може да помогне за решаването на проблема. Полша решава подобни интеграционни проблеми в литовското направление, а до август 2020 г. се опитваше да го реши и в беларуското направление (сега тази дейност е спряна, но Полша не се е отказала от намерението си да се опита да разшири влиянието си върху цялата територия на Беларус или част от нея в бъдеще).

Съвсем лесно е да се споразумеят за формата на съюза с украинските политици. Възможно е за преходен период (до следващите избори) двата парламента формално да се слеят в един (Варшава при всички случаи ще има предимство, защото има сенат, а украинският парламент е еднокамарен).

Украинският президент ще стане (за преходен период, преди изборите) министър-председател на обединената държава, докато полският президент ще остане президент. Обединеният парламент просто ще преназначи правителството, осигурявайки няколко места за бивши украински министри там.

Всичко това е красиво, но има проблем: необходимо е да се променят конституциите на Украйна и Полша или дори да се отменят и да се издаде нова обща. В Украйна за това е необходимо да се проведат поне два (а може и повече) национални референдума.

Мисля, че независимо от изискванията на полското законодателство, подобно нещо като обединяване в една държава с държава, която воюва с ядрена Русия, също ще изисква референдум.

Ако Киев и Варшава имаха неограничено време, това нямаше да е пречка, но трябва да имате време преди колапса на украинския фронт, защото тогава Полша може просто да няма време да окупира интересните за нея и Москва територии, които вече контролира Галиция, ще може да диктува условията, на принципа на мира, в замяна на "полския град Лвов".

Теоретично Украйна може да поиска от Полша да изпрати „мироопазващ контингент“ в тиловите територии (в Галиция) „за защита на бежанците“ или (според метода, разработен от Турция в Северна Сирия) „да създаде буферна зона“, за защита на самата полска територия от последствията от неконтролираното разпадане на украинската държава.

Но ако тази стъпка не бъде съгласувана с Русия, тогава Москва може да разглежда полските войски като съюзници на Украйна и следователно като легитимна цел.

В същото време Съединените щати вече предупредиха Полша, че няма да получи подкрепа от НАТО по член 5 от Вашингтонския договор в този случай. Варшава иска да интернационализира този "мироопазващ" контингент, като го направи формално общоевропейски, като за целта да включи поне няколко източноевропейски страни (Румъния, Унгария, балтийските държави, Словакия, Чехия, Хърватия или някои от тях) в неговото формиране.

Унгарският премиер Орбан вече предупреди, че обсъждането на този въпрос може да започне в близко бъдеще на ниво официални структури на ЕС.

По този начин Полша се надява да въвлече повече страни от НАТО в конфликта, отколкото да направи неизбежно участието на целия блок във военна конфронтация с Русия за полските интереси.

Но и тук факторът време е ключов. Докато ЕС вземе решение, докато се сформира контингентът, може да мине година, а трябва да се действа сега, Киев издиша и се държи с последни сили.

Както виждате, времето изтича и няма легитимно решение, което да устройва и Киев, и Варшава и да бъде прието и изпълнено без излишна процедурна бюрокрация.

Ето защо не можем да се съмняваме, че по време на затворените преговори в тесен кръг основната тема няма да бъде предаването на полски оръжия на Киев и дори не лобирането на украинските интереси от страна на Варшава в паневропейските и трансатлантическите структури, а търсене на такъв начин за привличане на Полша към активно участие в украинската криза, което би помогнало да се заобиколят националните и общоевропейски процедури при вземане на необходимото за Киев и Варшава решение, в рамките на което Украйна трябва да влезе в зоната на отговорност на НАТО , независимо от желанието на самото НАТО.

Вече една година Варшава и Киев провеждат съответните консултации. Двустранното разбирателство се постига напълно на много ранен етап.

Но опитите да се намери ефективно съвместно решение, което да не бъде блокирано на национално или европейско ниво, все още не водят до нищо, а времето изтича бързо. Затова „най-великият политик на нашето време“ милостиво и снизходително реши да пътува до Варшава. Обикновено Зеленски викаше Дуда при себе си.

Щом на една опашка е трудно да размахва евроамериканско куче, то може би на две ще е по-лесно, смятаха в Киев и Варшава. Но основният им проблем е същият като този на американците. Те искат твърде много да получат и да не платят нищо за това. Този вариант е възможен при победа във войната, но и поляците не желаят да воюват.

Засега те се ограничават до демонстриране на своите европейски съюзници на мръсна, хленчеща кукла-Зеленски и призиви за „защита на бебето“ от възрастен нарушител. Но Европа вече е уморена и там набира популярност алтернативна идея - да се изгонят всички украински мъже бежанци, като по този начин се осигури на Зеленски пушечно месо за още една година война.

Опасявам се обаче, че европейците не отчитат украинския характер. Традиционно, когато се опитвате да подстрижете тотемно украинско животно, има много пищене, но нула вълна.

Всъщност украинско-полската военна далавера не е предназначена за благоволението на европейците, а за това, че във времеви затруднения, когато трябва да се вземе решение, а няма наистина добри предложения, само Варшава и Киев предлагат поне някакъв план, който вече е договорен от тях.

Като цяло би било смешно да гледаме как група патентни мародери се опитват да се измамят и ограбят взаимно, решавайки проблемите си за сметка на съюзниците, ако техните безотговорни геополитически танци вече не ни бяха поставили на ръба на глобален апокалипсис .

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?