/Поглед.инфо/ Производството и разпределението на електроенергия стават все по-важни

Събитията от последните години драматично промениха глобалния енергиен пейзаж. Въпреки че производителите на основните енергийни ресурси останаха същите, пазарните условия, веригите за доставки и приоритетите се промениха. За Европа природният газ от Русия стана политически "токсичен" и на фона на прехода към зелена енергия, това предизвика дилема за достъп до евтина енергия, която е необходима за поддържане на собствените им икономики.

На глобално ниво интересът към чистата енергия нараства, създавайки прозорец на възможности за редица страни. Аутсайдерите са принудени да преминат към протекционизъм, за да се предпазят от възможно влияние. Въпреки че оценките на риска варират. Някои смятат икономическите ползи за основен приоритет, докато други поставят на първо място политическите въпроси, под които могат да се коригират екологията, стандартите и задълженията от участието във всякакви споразумения или съюзи.

Джейсън Бордоф и Меган О'Съливан смятат, че в енергийния сектор настъпват важни геополитически промени. Като се има предвид стремежът на много страни към чиста енергия, успехът в тази област означава увеличаване на геополитическото влияние. Можем да кажем, че ще има суперсили за чиста енергия, които ще доминират над останалите.

Има няколко потенциални източника за господство: 1) способността да се определят стандарти за чиста енергия, а това е по-фин инструмент от прякото политическо влияние; 2) контрол върху веригите за доставка на тези елементи, които са критични в технологиите за производство на чиста енергия; 3) възможността за евтино производство на компоненти за индустрията; 4) производство и износ на нисковъглеродни горива или най-чистата енергия.

Като цяло, ако разгледаме глобалната енергийна геополитическа карта, говорим за точки за производство на енергия, възли и съединители, както и канали за пренос на енергия, които представляват електрически мрежи или тръбопроводи.

Енергийните мрежи са инфраструктури, които свързват източник на енергия с потребител на енергия и по този начин представляват съществен елемент от националните и глобалните енергийни системи. През последните сто години мрежите (особено електроенергийните и газовите) се развиха от прости локални мрежи до сложни инфраструктури, които предават енергия не само в рамките на националните граници, но и през границите по надежден, бърз и ефективен начин.

Доклад на Оксфордския институт за енергийни изследвания относно мрежите в ерата на прехода гласи, че: „Като се има предвид стратегията за декарбонизация по подразбиране, базирана на електрификация, на много места по света се очаква мрежите да станат централната част на инфраструктурата на бъдещите енергийни системи, които предават по-голямата част от енергията, консумирана в икономиката, когато взаимодействат с други енергийни мрежи като отопление, водород, природен газ и климатизация и охлаждане.

За да се случи това обаче, пазарът на електроенергия трябва да бъде проектиран по такъв начин, че потоците от електроенергия да остават в преносните линии за пренос на електроенергия. На места като Европа, където пазарните цени на електроенергията са основно еднакви в рамките на страните и следователно не отразяват ограниченията на мрежата, пазарните резултати често се коригират чрез пренасочване на конвенционалните електроцентрали и управление на използването на възобновяеми енергийни източници.

Това не само е скъп механизъм, но също така е труден за ефективно управление, тъй като е обект на рискови дейности (когато се основава на пазара) или зависи от прозрачността на разходите на електроцентралите (когато се основава на разходите).

Необходими са подходящи регулаторни инструменти за осигуряване на ефективно дългосрочно планиране на електрическите мрежи. Тези мерки включват използване на пазарния механизъм за осигуряване на мрежови услуги, където е възможно, в допълнение към въвеждането на по-големи подробности в ценообразуването на електроенергията във времето и пространството.

Електроразпределителните мрежи са още по-важни, тъй като декарбонизацията на сектори като отопление и транспорт означава повишена нестабилност на търсенето и предлагането и по-високи пикове в мрежите, които традиционно са били пасивно управлявани. Тези мрежи изискват набор от инструменти като ефективни регулирани тарифи, гъвкава мрежова свързаност и местни пазари за гъвкави услуги, за да стимулират ефективното използване на съществуващите активи и оптималното развитие на бъдещите капацитети.“

Следователно, именно електрическите мрежи ще бъдат една от приоритетните области за развитие на енергийния сектор в близко бъдеще.

А в развиващите се страни има редица проблеми с електрическата мрежа. В някои, където тези вериги все още не са разделени, дистрибуторските компании участват както във веригата, така и в търговията на дребно. В същото време в много развиващи се страни, като Индия и Танзания, тарифите на дребно са субсидирани, техническите и търговски загуби на енергия са високи, а мрежовите компании често не функционират. Това води до ситуация, в която електроразпределителните дружества са финансово несъстоятелни. А това застрашава самия достъп до електричество.

Добавете към това нарастващото население на планетата и появата на нови технологии, което означава и увеличаване на потреблението на електроенергия. На примера на различни страни може да се види както структурата на енергийния сектор, така и неговото потребление.

И така, през последните години в Съединените щати малко по-малко от половината от цялата електроенергия е генерирана с помощта на природен газ, останалата част е приблизително поравно разделена между въглища, ядрена енергия и възобновяеми източници, главно вятърни централи и слънчеви панели. Общо се произвеждат малко повече от 4000 TWh годишно (а през 1990 г. са произведени три хиляди).

По-нататъшното намаляване на търсенето на природен газ през тази и следващата година в Европа също зависи от алтернативните форми на производство на електроенергия. Франция, най-големият износител на електроенергия в Европа, се превърна във вносител през по-голямата част от 2022 г. поради спирането на производството на ядрената и водноелектрическа енергия.

Възобновяването на работата през 2023 г. може да намали очакваното търсене на газ в ЕС с 80 TWh. Европейската комисия обяви амбициозна спешна наредба за ускоряване на проекти за възобновяема енергия за замяна на 140 TWh природен газ с вятърна и слънчева енергия през 2023 г.

В Европа се предполага, че ограничените доставки на руски газ през Турски поток и Трансгаз, както и частичното заместване на газа при производството на електроенергия чрез възстановяване на хидроенергия, ядрена и нова вятърна и слънчева енергия, биха били достатъчни, за да затворят предполагаемия от МАЕ разрив между търсенето и предлагането в доставките от 300 TWh през 2023 г.

В същото време мащабът на разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници в ЕС е двусмислен. Заедно Испания, Холандия и Гърция представляват повече от половината от ръста на производството на вятърна и слънчева енергия в ЕС от 2019 г. насам, докато България, Чешката република и Румъния не са успели да разположат почти никакви сериозни мощности за вятърна и слънчева енергия. Унгария и Полша започнаха с ниско ниво, но оттогава отбелязаха увеличение на използването на възобновяема енергия.

Държавите - членки отговориха на призива на ЕС да ускорят възприемането на възобновяема енергия и декарбонизацията на индустриите в съответствие с целите на REPowerEU.

Чешката република, Полша и Словакия, наред с други, облекчиха регулирането или обявиха нови проекти за ускоряване на внедряването на възобновяема енергия. Много страни от Централна и Източна Европа също обявиха крайни срокове за постепенно премахване на въглищата.

Германия си постави амбициозни планове да утрои своята вятърна и слънчева енергия до 2030 г. Това ще осигури приблизително 1200 GWh на ден, за разлика от средно 440 GWh на ден от вятърна и слънчева енергия през 2021 г. (от 616 GWh на ден от възобновяема енергия като цяло).

Европейската комисия планира да увеличи капацитета на възобновяемите енергийни източници до 1236 GW до 2030 г. Само разширяването на слънчевата и вятърната енергия би спестило 210 TWh/годишно природен газ до 2030 г., в допълнение към 1160 TWh/годишно, които вече се очаква да бъдат спестени съгласно мерките Fit for 55.

След постигане на целите на Fit for 55 и REPowerEU, ЕС би могъл да постигне намаляване на потреблението на газ с 1550 TWh – еквивалента на вноса на руски газ в ЕС през 2021 г. – до 2027 г., както и с общо 3100 TWh до 2030 г. Дали тези европейски и национални цели могат да бъдат постигнати е отделен въпрос.

Центрове и периферии

В проучване на Германския институт за сигурност и външна политика се посочва, че „в случая с електричеството, пространството и мрежата са обект на конкурентни системи на логика в зависимост от местоположението. В рамките на ЕС, например, се прилага правният и регулаторен принцип на реда, който се прилага за териториално свързаното „електрическо пространство“ на Европа.

Напротив, в пространства, които са политически и юридически проницаеми за външно влияние, великите сили се стремят да контролират потока на електроенергия като начин за проектиране на политическа власт и създаване на централизирани или йерархично структурирани пространства.

В момента наблюдаваме процеси на реинтеграция и ресинхронизация в региони като Централна Азия и Южен Кавказ, Северна Африка, Южна и Югоизточна Азия - региони които исторически са били само незначително взаимосвързани и фрагментирани инфраструктурно. Днес това се прави или чрез електрически интерконектори като Централноазиатската електроенергийна система (CAPS) и инициативата „Един пояс, един път“, или чрез създаването на пазари на електроенергия като Евразийския икономически съюз (ЕАЕС).

Степента на социално-икономическа, техническа и регулаторна, както и инфраструктурна концентрация и интеграция на тези региони, като правило, все още е ниска. Това ги прави по-пропускливи за външна политическа власт и ги превръща в области на взаимосвързаност и конкуренция. Конкуренцията за регулаторни, технически, икономически – и следователно геополитически – сфери на влияние се засилва. В стратегически важния континентален регион Европа-Азия Китай, Русия, Турция и Иран се съревновават с ЕС и Съединените щати за влияние.“

Затова изглежда, че чисто техническите въпроси преминават в категорията на политическите. Електромрежовата инфраструктура, особено под формата на интегрирани електрически мрежи, формира политически и социално-икономически отношения между два или повече центъра, както и между центровете, от една страна, и перифериите, от друга.

Самите центрове се дефинират тук като инфраструктурно и индустриално наситени пространства (включително тези извън сферата на влияние на една страна), характеризиращи се с висока плътност на икономически и социални транзакции, регулаторна и политическа хомогенност и ниска степен на пропускливост за външни геополитически сили.

Перифериите, напротив, се характеризират с лоша инфраструктура, слаба индустриализация, нестабилни социално-икономически условия, слаб или никакъв център на политическа гравитация, висока степен на пропускливост за външна геополитическа сила и силни центробежни сили.

Следвайки теорията за социално-икономическите мрежи, центрове и периферии могат да бъдат свързани по няколко начина. Центърът може да бъде свързан с няколко зони по периферията си. В същото време два или повече центъра могат да бъдат свързани помежду си чрез общо периферно пространство. Също така е възможно няколко центъра, всеки със собствена периферия, да съществуват един до друг само с хлабава връзка помежду си. Различните групировки център-периферия отразяват различни геоикономически баланси на силите и геополитически прогнози.

Междусистемните връзки, както и електрическите мрежи и синхронните енергийни системи не само засягат енергийните взаимоотношения; те също оформят връзката между център и периферия като вектори на връзка и интеграция. Чрез своя проект „Един пояс, един път“ Китай насърчава глобална визия за глобалната енергийна взаимосвързаност.

Появяват се нови центрове на привличане, а перифериите се трансформират от гранични пространства в свързващи пространства.

Континенталната зона, простираща се от Европа до Азия, се характеризира със специална динамика. От една страна, вече има три международни силови съюза и силови центрове, а именно съюзите ЕС, Русия и Китай. От друга страна се разработват нови междусистемни връзки и електрически мрежи, а нови хъбове като Иран, Турция и Индия стават все по-активни в изграждането на трансгранична инфраструктура за електроснабдяване.

Въпреки че съществуват на различна дълбочина, интеграционните тенденции на електроенергийната индустрия в трите макрорегиона показват сходни характеристики: с появата на нови центрове на тежестта перифериите се превръщат от гранични пространства във взаимосвързани пространства. В резултат на това границите на старите пространства се размиват, докато се създават нови големи пространства. По такъв начин, старото геополитическо противостояние на континенталния център и морската периферия забележимо отслабва.

Следователно в пространството на Евразия има консолидация около определени енергийни центрове и засилване или отслабване на сътрудничеството в зависимост от политическия климат.

Така страните от ЕС се опитват да създадат свой собствен затворен пазар, въпреки че някои от тях все още са зависими от доставките на електроенергия от Русия. И докато има политически причини за преминаване към други мрежи, съществуват редица технически ограничения, които пречат това да се случи бързо. Така през 2022 г. естонските власти обявиха, че няма да бъдат изключени от руската електрическа мрежа до 2025 г.

В друг регион, напротив, виждаме консолидация на взаимодействието по тази линия. През януари 2013 г. Мохамад-Али Фарахнакиян, съветник по международните въпроси на министъра на енергетиката на Иран, каза, че иранската компания е получила одобрението на Русия, Азербайджан и Иран да разработи проект за синхронизиране на енергийните мрежи на трите страни. „След окончателното одобрение на проекта ще започне работа по синхронизацията на енергийните системи“, увери той.

Разработката на проекта, по неговите думи, предвижда проучване на икономическите, техническите и екологичните компоненти. Резултатите от проучването и разработката бяха прехвърлени на съответните ведомства на трите държави.

Обещаващ е и проектът CASA-1000, който включва свързване на страните от Централна Азия с Афганистан и Пакистан и търговия с електроенергия по международни стандарти.

Превод: ЕС

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?