/Поглед.инфо/ Предстоящата 2024 година ще бъде по-трудна за целия свят от 2023 година. Това не е прогноза, а тенденция - от 2020 г., пандемичната година, всяка следваща година е по-тежка от предходната. А през 2024 г. изборният фактор ще се добави към вече продължаващите войни и кризи. Да оставим настрана нашите мартенски избори – те просто ще бъдат референдум за доверието към Путин. Но останалите обещават да добавят турбуленция.

Избори ще се проведат в повече от една четвърт от страните по света, които съдържат и по-голямата част от световното население. И това не са обикновени страни - Русия, Индия, САЩ, Великобритания, Европейския съюз, Индонезия, Пакистан, Южна Африка. Тоест гласоподавателите ще си кажат думата – и при цялото глобално разочарование от демократичните процедури, значението на предстоящите плебисцити през следващата година ще бъде наистина голямо.

А разочарованието е свързано с манипулация – въпреки че институцията на общите избори в повечето страни няма дори сто години (защото преди това на Запад има различни цензи – от имуществени до полови), хората многократно са виждали как управляващите елити (наследствени, олигархични, кланови) манипулират не толкова с гласовете си, колкото с подбора на кандидатите за власт. Блокиране на номинирането на нежеланите, създаване на всякакви съюзи, извиване на ръцете на победителите. Въпреки това във времена на всеобща турбуленция както резултатите от изборите, така и последствията от манипулацията могат да бъдат най-неочаквани.

Вниманието на всички е насочено към президентските избори в Тайван, които ще се проведат на 13 януари. Никога досега резултатът от гласуване на Острова не е предизвиквал такъв фурор - защото конфронтацията между САЩ и Китай не е достигнала сегашното си ниво. В Америка умишлено се лансира темата за „китайската заплаха“: предполага се, че Пекин може да е толкова недоволен от последиците от изборите, че да се готви за военно превземане на Тайван. Видите ли, ако кандидатът на сегашната управляваща Демократична прогресивна партия Лай Цинде (вицепрезидент и кмет на Тайпе) спечели и ако той реши да обяви законната независимост на острова (сега Тайван смята себе си за продължение на Република Китай , който съществува на континента до 1949 г.), тогава Китай ще атакува, Америка ще трябва да се намеси и ще започне война между САЩ и Китай - това е приблизително американската провокация. Това е именно провокация, тъй като Китай в момента не планира да анексира Тайван с военни средства. Пекин го смята за част от КНР и чака да постигне мирно обединение по схемата на Хонконг (една държава, две системи). Там са готови да чакат не безкрайно, а доста дълго време, но Съединените щати не искат да дадат инициативата на китайците: те трябва да запазят Тайван отделен от Китай в дългосрочен план. Съединените щати не могат да чакат, защото Китай изгражда флот и в средносрочен план ще може просто да изтласка американците от тайванските води, да блокира острова и да го принуди да се предаде.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

В същото време Вашингтон отчасти наистина се опасява, че в условията на нарастваща глобална турбуленция Китай може в близко бъдеще да реши да поеме по пътя на силата - и тогава САЩ ще загубят не само най-важния лост за натиск върху Китай, но и но и пред такива важни за тях страни като Япония и Южна Корея. Китай многократно е заявявал, че няма намерение да връща Тайван със сила, но американците не вярват и с изявленията и действията си на практика провокират Пекин. Въпреки това можем уверено да прогнозираме, че Си Цзинпин няма да се поддаде на провокация - да не говорим за факта, че дори Лай Цинде да спечели, тайванците ще бъдат достатъчно умни, за да не обявят независимост. А кандидатът на партията “Гоминдан” Хоу Юй, който е още по-малко склонен към авантюри, също има шансове да спечели.

Други ключови избори ще бъдат в ислямския свят на Южна и Югоизточна Азия, които ще се проведат през следващия месец и половина в три държави с общо население от 700 милиона души. Бангладеш гласува на 7 януари, Индонезия (най-голямата държава в ислямския свят) гласува на 14 февруари, но най-взривните избори ще се проведат на 8 февруари в Пакистан. В единствената мюсюлманска ядрена сила партията на Имран Хан, бившият премиер, който беше отстранен от власт през пролетта на 2022 г., върви уверено към победа. Опитаха се да го вкарат в затвора, да му попречат да участва в изборите, да го убият, но той упорито се опитва да се върне на власт. Хан се противопоставя на семейни политически кланове от двете най-големи провинции, но избирателите имат много претенции срещу тях поради корупция и шуробадажанащина. Победата на Имран Хан практически не подлежи на съмнение, но не е ясно как армията, която има огромно влияние и неведнъж е вземала властта в свои ръце, ще се държи, за да спре политическите дрязги. Ако този път тя реши да се намеси, това може да доведе до тежки последици за една и без това изключително нестабилна държава, която има много проблеми със съседите си. Най-важният от които, Индия, ще гласува през април-май - и победата на партията на Нарендра Моди е почти неизбежна. Това ще му даде трети мандат като министър-председател и ще засили неговото вътрешно и международно влияние.

През лятото ще дойде ред на Европейския съюз: в началото на юни ще избират Европейския парламент. Въпреки ограничените му правомощия, вотът ще бъде много важен барометър за европейските настроения - и кризата на тяхното доверие в сегашната форма на европейска интеграция. Укрепването на десните консерватори и евроскептиците е практически гарантирано – те ще станат не по-малко от третата по големина група (фракция) в Европейския парламент. Обединените сили на партиите на Льо Пен, Мелони, Орбан, “Алтернатива за Германия” и други десни партии ще могат не само да повлияят на работата на ЕП, но и по-шумно да настояват за промяна на курса във вътрешно и външно -руско направление. А много лошите резултати за партиите от управляващата коалиция в Берлин могат да доведат до нейния крах и предсрочни избори в самата Германия.

Времето на изборите във Великобритания все още не е ясно - те със сигурност ще се проведат преди края на годината, а може и през лятото. Резултатът вече е почти ясен: дори чудо не може да обърне пълното поражение на консерваторите. Лейбъристите ще се върнат на власт в нова държава - те управляваха преди това в периода преди Брекзит - и веднага ще се изправят пред проблема с шотландския сепаратизъм.

Но проблемите на островните англосаксонци бледнеят пред американските им събратя по глобализация: на 5 ноември в САЩ ще има избори. Това, разбира се, са основните избори за годината, но не заради влиянието на Щатите, а заради вътрешнополитическата криза, която се задълбочава от 2016 г. насам. Тогава победата на Тръмп шокира американския елит, но успяха да го победят през 2020 г. Сега ще има трети тур - и всичко сочи към неизбежна победа на бившия президент. Естаблишмънтът не е в състояние да предотврати реванша му, което не само ще задълбочи разцеплението в американското общество, но и заплашва да стартира процеса на делегитимиране на изборната институция, президентството, а след това и разпадането на самите Съединени щати. И дори все по-вероятното убийство на Тръмп няма да спре този процес.

През 2024 г. промените, които вече са в ход в света, ще набират скорост – универсални, мащабни, революционни. Съотношението на силите в геополитическата картина се променя все по-отчетливо – лющят се парчета боя, очертават се контурите на бъдещето. Светът се променя - и този процес вече не зависи от нашето желание или избор.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.