/Поглед.инфо/ Римокатолическата църква е една от най-големите и богати организации в света. Стойността на Католическата църква се оценява на около 30 милиарда щатски долар(1. Michigan Journal of Economics. The Finances Behind Vatican City, 22.05.2024, вж. https://sites.lsa.umich.edu/mje/ 2022/05/24/ the-finances-behind-vatican-city, Последно влизане 20.05.2024).. Заедно с това според World Factbook на Централното разузнавателно управление CIA през 2013 г. приходите на Ватикана са 315 млн. долара, а разходите му достигат 348 млн. ам. долара(2.The World Factbook, 30.05.2024, вж.cia.gov/the-world-factbook/countries/holy-see-vatican-city/ #economy, Последно влизане 28. 05.2024).

Въпросът за наличието на големите финанси на Светия престол представлява една от тайните на Католическата църква, които не получават официално разкриване. Въпреки непрозрачността на финансовата сфера, историята потвърждава обвързаността на Западната църква с редица тъмни организации – масонски групи и други представители на подземния свят.

Настоящата разработка съсредоточава своето внимание върху два аспекта от живота на Католическата църква – нейното взаимодействие с еврейската фамилия Ротшилд и финансовите скандали на църквата от XX в. Цел на курсовата работа е да предостави по-голяма яснота върху проблематичната роля на Католическата църква в съвременния свят.

Източникът на парите на Католическата църква и връзката с клана Ротшилд

Източникът на „Големите пари“, които захранват политическата машина на Католическата църква, се крие в нейните взаимоотношения с еврейската банкерската фамилия Ротшилд (или, по-точно, с братята Джеймс (Джеймс Майер де Ротшилд (1792-1868) – германско-френски банкер и основател на френския клон на известната фамилия Ротшилд. Той е петият син и най-малкото дете на Майер Амшел Ротшилд – основател на банковата династия Ротшилд) и Карл Майер де Ротшилд (Карл Майер де Ротшилд (1788-1855) – брат на Джеймс де Ротшилд; основател на неаполския клон на банкерската фамилия.). Влиянието на фамилията върху Ватикана датира от първата половина на XIX в., когато Ротшилд дават огромни парични заеми на Светия престол.

След Наполеоновите войни в Европа сe издига еврейската банкерска фамилия Ротшилд. Нейните потомци се установяват в няколко европейски властови центъра, включително католическите Виена и Неапол. Една от държавите, на които Виенският конгрес възстановява суверенитета, е Папската държава, временно владение на Светия престол. В годините след нейното възстановяване обаче финансите на Светия престол западат(3.Posner, Gerald. God's Bankers: A History of Money and Power at the Vatican. „Simon and Schuster“, 2015, p. 12).

През 1831 г. кардинал Бартоломео Капелари е избран за папа под името Григорий XVI. По това време фам. Ротшилд са смятани за надеждни в консервативните кръгове на Европа, тъй като са работели с австрийското правителство за стабилизиране на финансите след Наполеоновите войни. През същата година се появяват слухове, че Рим ще се обърне към сем. Ротшилд за заем. Действително, на 30 ноември 1831 г. Алесандро Торлония (действащ от името на Светия престол) след проведени преки преговори с Джеймс Майер дьо Ротшилд подписва споразумение. Така, през 1832 г. влиза в сила споразумението с Ротшилд за отпускане на заем на Светия престол в размер на 400 000 паунда (равностойни на 4,7 млрд. паунда през 2023 г.(4. Пак там). По този начин Джеймс Майер де Ротшилд, ръководител на френската банка Ротшилд, става официален папски банкер. Неговият брат Карл Майер де Ротшилд, който живее в Неапол и е по-близо до Рим, се среща с папа Григорий XVI през януари 1832 г. Тук Карл Майер е удостоен с лентата и звездата на военния константински орден „Свети Георги“(5. Wikipedia. The Free Encyclopedia: Rothschild loans to the Holy See, вж. в https://en.wikipedia.org/wiki/Rothschild_loans_to_the_Holy_See#cite_note-refs-2).

Вторият заем между Католическата църква и фамилията Ротшилд е сключен по време на мандата на папа Пий IX (известен още като „Пио Ноно“) в началото на 50-те години на XIX в. със същите членове на семейство Ротшилд след краха на краткотрайната революционна Римска република на Джузепе Мацини (Джузепе Мацини (1805-1872) –италиански юрист, философ и политически активист от Генуа; привърженик на учението на карбонарите /масонско общество/, под чието въздействие изгражда своите революционни идеи. През 1848-1849 г. за кратко става премиер на новосъздадената Република Рим, която скоро бива разгромена) и възстановяването на папските държави, които в такъв критичен момент се нуждаели от финансиране.

По този начин Католическата църква се обвързва дълбоко и трайно с една от най-влиятелните банкерски фамилии, които чрез предоставяне на заеми към различни страни имат за необявена цел да осъществят световно господство, т.е. Католическата църква се превръща в активен участник в геополитиката на света.

Съвременното финансово състояние на Католическата църква

Централна роля в съвременните финансови дела на Католическа църква играе Институтът за религиозни дела (Institutum pro Operibus Religionis), още наричан Ватиканската банка – частна финансова институция, разположена във Ватикана. Основана през 1942 г. с намерението да пази и управлява имущество, предназначено за религиозни или благотворителни дела, банката приема депозити само от католически институции и индивидуални притежатели на сметки, които са свързани с църквата. След това тя управлява тези пари и предоставя услуги по същия начин, както другите банки.(6. Stewart, Emily. TheStreet: How Rich Is the Catholic Church? It's Impossible to Tell, 22.09.2015, вж. в https://www.thestreet.com/opinion/how-rich-is-the-catholic-church-it-s-impossible-to-tell-13295788).

През 60-те години на XX в. италианските медии разкриват доказателства, че Ватиканът е инвестирал в структури, които са в пряко противоречие със свещената мисия на църквата, включително Istituto Farmacologico Serono – фармацевтична компания, която произвежда хапчета за контрол на раждаемостта(7. Weir, Keziah. Vanityfair: The Vatican’s Secret Role in the Science of IVF, 29.04.2024, вж. в https://www.vanityfair.com/style/story/pope-secret-history-ivf) и Udine – производител на военни оръжия. Западната църква е свързвана и със сделки с нацистко злато по време на Втората световна война(8. Stewart, Emily. TheStreet: How Rich Is the Catholic Church? It's Impossible to Tell, 22.09.2015, вж. в https://www.thestreet.com/opinion/how-rich-is-the-catholic-church-it-s-impossible-to-tell-13295788)

Друго тайно престъпление е свързано със срива на Banco Ambrosiano през 1982 г., в която Ватиканската банка е основен акционер. Италианската банка фалира, след като предоставя необезпечени заеми на стойност 1,4 млрд. долара на фиктивни компании в Латинска Америка. В центъра на разследването на сделките ѝ е това, което „Ню Йорк Таймс“ описва като „близки, но двусмислени“ отношенията(9. Lewis, Paul. The New York Times: Italy‘s Mysterious, Deepening Bank Scandal, 28.07.1982, вж. в https://www.nytimes.com/1982/07/28/world/italy-s-mysterious-deepening-bank-scandal.html) между президента на Ambrosiano Роберто Калви и архиепископ Пол Марчинкус, директор на Ватиканската банка. След скандала Калви е намерен мъртъв, обесен на мост, което до голяма степен се смята за инсценирано самоубийство.

Преди десет години Ватиканът е въвлечен в още един финансов скандал, когато монсеньор Нунцио Скарано – счетоводител в банката, управляваща инвестициите на Църквата в недвижими имоти, е арестуван при опит да вкара контрабандно в Италия 20 млн. евро (26 млн. долара през 2013 г., когато заговорът е разкрит), под претекст, че операцията се извършва от името на корабоплавателната фамилия д'Амико. Той казал на властите, че щял да спечели 2,5 млн. евро от сделката. За първи път разследващите са предупредени за него, когато той съобщава за откраднати картини от апартамента си и полицията открива луксозна квартира, пълна до тавана със скъпи прsоизведения на изкуството и мебели, за които монсеньорът, който получава малка заплата като член на духовенството, твърди, че са подаръци (10. Post Staff Report. New York Post: Vatican priest arrested for plot to smuggle $26 million from Switzerland, 28.06.2013, вж. в https://nypost.com/2013/06/28/vatican-priest-arrested-for-plot-to-smuggle-26-million-from-switzerland/).

Изброените слсучаи представляват едва повърхността на задкулисните действия, които Ватиканът предприема в името на „свещената си мисия“.В допълнение към казаното, авторът на книгата„Сред развалините: Упадъкът и падението на Римокатолическата църква“ (Among the Ruins: The Decline and Fall of the Roman Catholic Church, 2017) Пол Уилямс твърди: „Ватиканът става най-големият акционер в три големи банки – Banco di Roma, Banca Commerciale Italiana и Credito Italiano – и в седемдесет и шест други банки в цяла Италия. Една от най-престижните от тези банки е Banco Ambrosiano в Милано. Ватиканът придобива и две големи застрахователни компании с общ капитал от 30 млн. долара и девет по-малки застрахователни компании с общ капитал от 10,7 млн. долара.

В областта на промишлеността Ватиканът запазва контрола си върху Italgas, която доставя природен газ на тридесет и пет италиански града. Към 1968 г. Italgas произвежда над 680 млн. куб. м. газ годишно с капитал от 59 млн. долара. Тя става собственик и на гигантска телекомуникационна фирма, наречена Societa Finanziavia Telefonia, основен доставчик на телефонни и телеграфни услуги с годишна печалба над 20 млн. долара.

Една от първите следвоенни придобивки на Ватикана е Finsader – стоманодобивен комбинат, сред чиито дъщерни дружества са:

  • Alfa Romeo;

  • Finmeccanica – холдингово дружество за тридесет и пет фирми, специализирани във всяка фаза на инженерството (включително производството на ядрени оръжия);

  • Finmare, която управлява линии за пътнически превози;

  • Terni Company, която произвежда стоманени изделия;

  • Italsider, която произвежда чугун, стоманени слитъци и тръби.

Друга придобивка е Montedison, която е специализирана в минното и металургичното производство, фармацевтиката, електроенергията и текстила. През 1968 г. въпросното предприятие реализира продажби в размер на 854 млн. долара и нетна печалба от 67 млн. долара.

Едно от най-печелившите нови участия на църквата е SNIA-Viscosa, водещ производител на текстил, който през 1968 г. разполага с капитал от 90 млн. долара и показва годишна печалба от 15 млн. долара.

За да защити богатството си, църквата е обвинявана, че създава юридически лица, така скривайки реалните приходи и активи на епархиите.“(11. Harfield, Dick. Quora: Is the Catholic church as wealthy as it seems?, вж. в https://www.quora.com/Do-the-Rothschilds-own-the-Catholic-Church).

Съветът за приобщаващ капитализъм към Ватикана

В последните десет години папа Франциск на пръв поглед се бори за провеждането на усилени реформи във Ватиканската банка, целящи по-голяма прозрачност и изкореняване на тъмните операции в нея. В действителност обаче, главата на Католическата църква целенасочено сътрудничи за изграждането на огромна система за контролиране на световните финанси, съсредоточени в ръцете на основните банкерски фамилии – Ротшилд и Рокфелер.

Въплъщението на тази цел се осъществява на 8 декември 2020 г., когато бива основан Съветът за приобщаващ капитализъм към Ватикана (The Council for Inclusive Capitalism With The Vatican) – историческо ново партньорство между някои от най-големите инвестиционни и бизнес лидери в света – от една страна, и Ватикана – от друга. Той проповядва нуждата от спешно обединяване на моралните и пазарните императиви, за да може да се реформира капитализмът в мощна сила за благото на човечеството. Под „моралното“ ръководство на папа Франциск и кардинал Питър Търксън, който оглавява Дикастерията за насърчаване на всеобхватното човешко развитие във Ватикана (Dicastery for Promoting Integral Human Development), и „вдъхновен от моралния императив на всички вероизповедания“, Съветът приканва компании от всякакъв мащаб да използват потенциала на частния сектор, за да изградят „по-справедлива, по-приобщаваща и устойчива икономическа основа за света“(12. Newsroom. Bank of America: The Council for Inclusive Capitalism With The Vatican, a New Alliance of Global Business Leaders, Launches, 08.12.2020: <https://newsroom.bankofamerica.com/ content/newsroom/press-releases/2020/12/the-council-for-inclusive-capitalism-with-the-vatican--a-new-all.html). Съветът се ръководи от основна група глобални лидери, известни като „Пазители на приобщаващия капитализъм“, които се срещат ежегодно с папа Франциск и кардинал Търксън. В ръцете на тези лидери се намират повече от 10,5 трилиона долара в управлявани активи; компании с пазарна капитализация над 2,1 трилиона долара и 200 милиона работници в повече от 163 държави. Пак там.

В речта си пред „Пазителите“ папа Франциск заявява: „...Вие приехте това предизвикателство, като търсите начини да накарате капитализма да се превърне в по-всеобхватен инструмент за цялостно човешко благосъстояние“(13. Council for Inclusive Capitalism).

Членовете на съвета имат ангажимента да продължат да насърчават приобщаващия капитализъм, приканвайки предприятията по целия свят да се присъединят към тях. Част от „пазителите“ включват(Пак там):

  • Аджай Банга, президент и главен изпълнителен директор на Mastercard

  • Оливър Бате, председател на управителния съвет на Allianz SE

  • Лейди Лин Форестър де Ротшилд, основател и управляващ партньор на Inclusive Capital Partners

  • Алекс Горски, председател на борда и главен изпълнителен директор на Johnson & Johnson

  • Алфред Кели, председател и главен изпълнителен директор на Visa Inc.

  • Брайън Мойнихан, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Bank of America

  • Деана Мълиган, президент и главен изпълнителен директор на Guardian Life Insurance Company of America

  • Роналд П. О'Хенли, президент и главен изпълнителен директор на State Street Corporation

  • Раджив Шах, президент на Rockefeller Foundation

  • Тиджан Тиам, член на борда на директорите към Kering Group

  • Дарън Уокър, президент на Ford Foundation

От списъка е видно кой има пряко участие в разпореждането с финансите на Ватикана – Ротшилд, Рокфелер, фондация Форд, корпорацията Стейт Стрийт. Нещо повече, основател на Съвета и негов уравляващ партньор е самата Лин Форестър де Ротшилд(14. Council for Inclusive Capitalism, 19.10.2023, вж. в https://www.inclusivecapitalism.com/news-insights/council-for-inclusive-capitalism-announces-lynn-forester-de-rothschild-as-ceo/,последно влизане 01.06.2024).Тя заявява: „Капитализмът е създал огромен глобален просперитет, но също така е оставил твърде много хора назад, довел е до деградация на нашата планета и не се ползва с широко доверие в обществото. Този съвет ще последва предупреждението на папа Франциск да се вслушаме във „вика на земята и вика на бедните“ и да отговорим на исканията на обществото за по-справедлив и устойчив модел на растеж“(Пак там).

От изложеното дотук може да бъде изведено заключението, че дейно съучайствайки в Съвета за приобщаващ капитализъм към Ватикана, Римо-католическата църква се превръща в ключова фигура в развитието на световната геополитика. Проповядвайки загриженост за благосъстоянието на планетата и материалната задоволеност на всеки човек, тя прикрито изпълнява геоикономически ходове, облагодетелствайки един ограничен кръг от хора, в основата на който стоят фамилиите Ротшилд и Рокфелер. С други думи, притежателите на „Старите Големи пари“ посредством „благотворителни кампании в сътрудничество с Ватикана“ всъщност преразпределят своите активи и ги умножават, за да се превърнат те в това, което може да се нарече „Новите Големи пари“.

Заключение

Пропита от духа на егоизма и консюмеризма, Римокатолическата църква представлява платформа, на която влиятелни фамилии и масонски организации провеждат своите срещи, за да чертаят бъдещето на човешката цивилизация. Притежател на невъобразими активи, тя се нарежда сред основните участници, които под предлог на загриженост за света разпределят финансовите потоци на XXI в. Отдавна изгубила църковната приемственост, Римокатолическата църква в съвременния свят вече в пълнота се е превърнала в инструмент на световната геополитика и геоикономика на „Големите пари“.

БИБЛИОГРАФИЯ

  1. Council for Inclusive Capitalism: <https://www.inclusivecapitalism.com/about/>.

  2. Council for Inclusive Capitalism: <https://www.inclusivecapitalism.com/the-moral-imperative-for-inclusive-capitalism/>.

  3. Council for Inclusive Capitalism: <https://www.inclusivecapitalism.com/wp-content/uploads/2020/12/Guardian-Quotes-FINAL.pdf>.

  4. Council for Inclusive Capitalism, 19.10.2023: <https://www.inclusivecapitalism.com/news-insights/council-for-inclusive-capitalism-announces-lynn-forester-de-rothschild-as-ceo/>.

  5. Harfield, Dick. Quora: Is the Catholic church as wealthy as it seems?: <https://www.quora.com/Do-the-Rothschilds-own-the-Catholic-Church>.

  6. Lewis, Paul. The New York Times: Italy‘s Mysterious, Deepening Bank Scandal, 28.07.1982: <https://www.nytimes.com/1982/07/28/world/italy-s-mysterious-deepening-bank-scandal.html>.

  7. Michigan Journal of Economics. The Finances Behind Vatican City, 22.05.2024: <https://sites.lsa.umich.edu/mje/2022/05/24/the-finances-behind-vatican-city/>.

  8. Newsroom. Bank of America: The Council for Inclusive Capitalism With The Vatican, a New Alliance of Global Business Leaders, Launches, 08.12.2020: <https://newsroom.bankofamerica.com/content/newsroom/press-releases/2020/12/the-council-for-inclusive-capitalism-with-the-vatican--a-new-all.html>.

  9. Posner, Gerald. God's Bankers: A History of Money and Power at the Vatican. изд. „Simon and Schuster“, 2015, стр. 12.

  10. Post Staff Report. New York Post: Vatican priest arrested for plot to smuggle $26 million from Switzerland, 28.06.2013: <https://nypost.com/2013/06/28/vatican-priest-arrested-for-plot-to-smuggle-26-million-from-switzerland/>.

  11. Stewart, Emily. TheStreet: How Rich Is the Catholic Church? It's Impossible to Tell, 22.09.2015: <https://www.thestreet.com/opinion/how-rich-is-the-catholic-church-it-s-impossible-to-tell-13295788>.

  12. The World Factbook, 30.05.2024: <cia.gov/the-world-factbook/countries/holy-see-vatican-city/#economy>.

  13. Weir, Keziah. Vanityfair: The Vatican’s Secret Role in the Science of IVF, 29.04.2024: <https://www.vanityfair.com/style/story/pope-secret-history-ivf>.

  14. Wikipedia. The Free Encyclopedia: Rothschild loans to the Holy See <https://en.wikipedia.org/wiki/Rothschild_loans_to_the_Holy_See#cite_note-refs-2>.