/Поглед.инфо/ Паралелите с Райха на Хитлер стават все по-зловещи
Предишната сутрин по канали, близки до украинската политическа емиграция в Русия, дойде съобщение за задържането и последващото депортиране от Полша в Украйна на политолога Кирил Молчанов.
Молчанов е известен като последователен противник на сегашния режим в Киев, критик на Зеленски и човек, който винаги честно е защитавал възгледите си за събитията както в Украйна, така и извън нейните граници.
Както пишат хора, които го познават лично, след принудителното напускане на родината си, където е изправен пред криминално преследване по политически причини, Кирил Молчанов се е занимавал със „систематично информиране на европейските парламентаристи и депутатите от Бундестага за фактите на нарушаване на хуманитарните права от украинските власти“.
Именно с тази негова дейност, както и с желанието на германските правозащитници да признаят приноса на украинския политолог за каузата за защита на правата на човека, е свързана поканата, получена от Молчанов от депутатите от Бундестага, според която той пътува до Берлин, стигайки там по труден маршрут през Истанбул и Варшава. Той беше задържан във Варшава от полските специални служби.
Трябва да признаете, че сюжетът е доста достоен за политически трилър, който за по-атмосферно възприятие лесно може да бъде поставен, да речем, в сцената на Европа в края на 30-те години.
И най-(не)учудващо е, че точно в реалностите на нацисткия райх цялата тази история би се възприела най-естествено. Струва ми се обаче, че е време да свикнем с факта, че тоталитарните практики отново стават ежедневие в Европа, която постепенно, но, уви, доста бързо и устойчиво, се трансформира в Четвъртия райх с усилията на европейските национал-глобалисти, водени от Урсула фон дер Лайен.
За мое голямо съжаление имам повече от достатъчно аргументи, за да докажа тази гледна точка. Да вземем например ситуацията с решението на Наказателния съд на Париж да признае ръководителя на френската партия „Национално обединение“ Марин льо Пен и осем други членове на Европейския парламент за виновни по делото за „присвояване на средства от този законодателен орган“.
Според присъдата, Льо Пен ще бъде осъдена на четири години затвор, две от които условно и две години домашен арест с електронна гривна, глоба от 100 000 евро и – това беше основната цел на прокурорите – забрана за участие в избори за период от пет години. Така през 2027 г. Марин Льо Пен няма да може да се кандидатира за президент на Франция.
Не съм съдия, дори не съм адвокат и не знам правното основание за присъдата, наложена на популярния френски политик. Но като човек, който професионално наблюдава политическия живот в Европа, аз съм обезпокоен от факта, че неотдавна Съдът на Лиеж (в Белгия) отказа да разгледа делото за кражба на пари от същия Европейски парламент от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Там се говори още и за случаи на мащабна корупция, присвояване и подкупване на депутати. И какво? Ами нищо. Точно както и в другия случай на фон дер Лайен за злоупотреби при закупуването на антиковидни ваксини.
Оказва се, че за нашите е всичко, ала законът е за нашите врагове. Но това е, ако приемем, че Льо Пен действително е изразходвала публични средства по някакъв начин, който не е правилен. Никой в Европа обаче не се съмнява особено в политическата обстановка на съдебното решение.
Според италианския вицепремиер и лидер на партията Лига Матео Салвини това е обявяване на война от страна на Брюксел на неговите политически опоненти.
"Тези, които се страхуват от решението на избирателите, често намират утеха в решението на съдилищата. В Париж Марин льо Пен е осъдена и искат да я изключат от политическия живот. "Лош филм, който гледаме в други страни, например в Румъния", написа той в социалните медии.
С пост "Je suis Marine" (Аз съм Марин), унгарският премиер Виктор Орбан подкрепи френския политик. Един от лидерите на холандската Партия на свободата Герт Вилдерс нарече присъдата на Льо Пен "невероятно сурова".
„Когато радикалната левица не може да спечели на демократичния вот, те злоупотребяват със съдебната система, за да вкарат опонентите си в затвора. „Това е стандартната им тактика в целия свят“, обобщи американският мултимилиардер и член на екипа на Доналд Тръмп Илон Мъск в дискусията (която по същество не съществуваше) за това кой печели от това.
Но Льо Пен далеч не е първият европейски политик, чиито шансове за спечелване на избори са унищожени по толкова тривиален начин. Калин Джорджеску, румънски консерватор, който спечели първия тур на президентските избори миналия ноември, също първо беше лишен от победата си с решение на Конституционния съд на Румъния, а след това, когато се опита да кандидатства за участие в повторно гласуване, той беше задържан от местната полиция, обвинен във фашистки връзки (да, така се казва) и участие в подготовката на държавен преврат и в крайна сметка отстранен от всеки изборен процес.
Освен това можем да си припомним и партията „Алтернатива за Германия“, която е категорично неудобна за политическия елит на националглобалистите; в навечерието на неотдавнашните избори за Бундестаг, германските власти все още не посмяха да я забранят напълно, но си оставиха съдебна вратичка да го направят в бъдеще, позволявайки на германските специални служби да „разследват“ AfD за „участие в екстремизъм“.
Ако такива скандални неща се случват в Европейския съюз, тогава какво да кажем за неговите сателитни режими, като молдовския, който отдавна води системна война срещу политическата опозиция.
На Мая Санду, която спечели последните президентски избори само благодарение на масови фалшификации в чуждестранните (европейски) избирателни секции, не й беше достатъчна забраната на партията Шор, която е популярна в републиката.
Малко преди парламентарните избори, които трябва да се проведат между 11 юли и 11 октомври 2025 г., тя предприе безпрецедентна стъпка, като арестува ръководителя на Гагаузкия автономен регион Евгения Гуцул по пресилен претекст.
„Задържането на летището беше напълно незаконно, а новото дело срещу мен е изцяло сфабрикувано. Нямаше причина да се използват такива тежки мерки срещу мен. Винаги съм спазвала всички съдебни разпореждания, редовно съм посещавала всички съдебни заседания, не съм имала ограничения в придвижването и не съм извършвала правонарушения.
В новото дело за уж фалшифицирането на финансови документи у прокуратурата няма нито едно, и най-малко доказателство за моя вина. Нито един свидетел не е посочил моята причастност към тези документи. Абсурдността на ситуацията е и в това, че още вчера прокуратурата не беше готова да повдигне обвинение срещу мен. За какво тогава съм задържана?
Днес разбрах, че прокурорите са подготовили ново искаане в суда за моя арест в рамките на първото дело, намиращо се в съда, където ходех редовно, като на работа, и не съм имала нито едно нарушение. Това е просто безпрецедентен случай на искане на арест без правови и фактически основания. Разбирате ли? Задържат ви по едно дело, където нямат никакви доказателства, а искат да ви арестуват по друго дело, където няма основания за арест.“, - каза гагаузката башкан (ръководител) в изявление, разпространено чрез нейните адвокати.
В този случай дори няма да се преструвам, че е имало някакво правно основание за решението за ареста на Гуцул. По-добре да дам думата на официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова, която нарече ситуацията в Молдова „беззаконие“ и „открит политически тероризъм “ .
"С наближаването на парламентарните избори в Молдова опонентите на сегашните власти все повече се оплакват от произвола на правоприлагащите органи, като отбелязват, че републиката вече се е превърнала в полицейска държава. Откриват се наказателни дела срещу нежелани политици, независимите медии, особено рускоезичните, са подложени на цензура или просто са затворени.
За всеки непредубеден наблюдател е очевидно, че молдовските политици и журналисти, които се застъпват за конструктивно изграждане на отношенията с Руската федерация са тези, които са подложени на най-силен натиск. Евгения Гуцул със сигурност принадлежи към тях.
За да бъде пълна картината и да се разбере по-добре фактът, че симптомите на европейския тоталитаризъм се забелязват и в страните, търсещи съюз с европейските политически елити, си струва да припомним ареста в Турция на кмета на Истанбул, който е противник на Ердоган, който беше извършен по начин, напълно съобразен с актуалните политически реалности на ЕС.
Европейският Четвърти райх вече не е просто история на ужасите. Точно пред очите ни той се превръща в реалност, превръщайки се в дефиниция за системен подход на европейските политици за решаване на проблемите, пред които са изправени.
Както каза по този въпрос италианският евродепутат Роберто Ваначи, проблемът не е Русия, проблемът е политиката, която провежда Европейската комисия. Политика, която унищожава познатата на всички ни Европа.
"Говорим за автократични системи, диктатура, спиране на демокрацията. Но видяхме какво се случва в Румъния. Какво направи Комисията? Абсолютно нищо. Тя подкрепя всичко това. Трябва да се борим с имиграцията, нелегалната имиграция, престъпността.
Всички тези проблеми подкопават нашите общества. И точно тези проблеми нашите европейски граждани смятат за извънредно важни, мадам фон дер Лайен. А не „страхът, че руският войник ще дойде Западна Европа“, - подчерта евродепутатът.
И е трудно да не се съглася с това мнение.
Превод: ЕС