/Поглед.инфо/ Военно-политическата обстановка в света е напрегната. Това се изостря от факта, че САЩ не бързат да вземат предвид законните интереси на Руската федерация, както и на другите държави, обявени за врагове от Вашингтон. Но Москва не изисква нещо необичайно: иска да преместят своите ракети и летища, насочени към руски градове и да не напредват до прага ѝ. Такава близост води до риск, наред с други неща, з случайно изстрелване на ракета поради техническа неизправност, която при кратко време на полет дори няма да позволи свързване по „горещата линия“, за да се предотврати ответен удар. Това означава, че ще доведе до началото на ракетно-ядрена война.
Върхът на цинизма и лицемерието е последното изявление на американския съветник по националната отбрана Джейк Съливан, което заплашва страната ни, ако Русия разположи контингент от свои войски в Латинска Америка. „Ако Русия се движи в тази посока, ние ще реагираме решително на това“, каза съветникът. Тоест американците могат, но Русия не може? Или американските "господари на живота" искаха сражение докрай?
На ум идват думите на Сталин, изречени от него на тържествено събрание, посветено на 24-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция на 6 ноември 1941 г.: „Ако германците искат да водят война на изтребление, те ще я получат“. Фразата на Сталин е посрещната с бурни, продължителни овации, стана крилата. Във Вашингтон, Лондон и други западни столици не помнят това, забравят и замазват с пропаганда историята за победата във Втората световна война на Червената армия, която преминава от Москва до Берлин.
И сега, 76 години след Победата, нашият народ отново е лишен от правото на спокоен живот. Възможно е да се оцени дейността на руското ръководство в страната по различни начини, но искането му да гарантира сигурността на народа, самото съществуване на народа намира отговор в страната и подкрепата на всеки, където и да живее.
Опасността от унищожение в огъня на ядрена война не идва само от западните граници. В Азиатско-Тихоокеанския регион се формира „Източно НАТО“, в който се вкарват Япония, Австралия и други сателитни държави на САЩ. Това произтича от загубата на способността на Вашингтон да служи ефективно като световен жандарм. Появата на нови видове оръжия у обявените за противници на САЩ страни, с които американците не разполагат, кара последните по-активно от преди да включват високотехнологична Япония в разработването на такива оръжия. В същото време САЩ се стремят да променят характера на японските въоръжени сили, превръщайки ги от спомагателни в бойни. Задачата е в оперативните планове за военни действия срещу КНР и Руската федерация да бъдат включени японските „сили за самоотбрана“, които са достигнали нивото на водещите световни армии и флоти.
Това е в интерес на десницата в Страната на изгряващото слънце, която все по-откровено заявява желанието си да преразгледа резултатите от Втората световна война, да премахне „срамното за самурайската нация“ клеймо да бъдеш победен. Оттук и призивите на екстремистките сили на Япония за придобиване на ядрени оръжия, ударни самолетоносачи, ракетни оръжия, кибернетични и космически системи за военни цели. За това, че днес не става дума за никаква "самоотбрана", свидетелства преразглеждането на стратегическата програма за изграждане и използване на въоръжените сили на страната, като им се даде ясно изразена настъпателна посока. Управляващата Либерал-демократическа партия събира съгласието на мнозинството от населението за премахване от конституцията на Япония ограниченията за натрупване на военна мощ на държавата. Пример за това, че оттук нататък японските въоръжени сили биха предприели нападение срещу съседни държави в случай на сериозни междудържавни проблеми, е намерението на премиера Фумио Кишида и неговия кабинет да легитимират правото на Япония за превантивни удари срещу вражески бази.
Всичко това предизвиква безпокойство сред съседните на Япония държави, включително Русия, и ги кара да полагат допълнителни грижи за гарантиране на сигурността на своите граници. Тези дни в Източния военен окръг се извърши внезапна проверка на бойната готовност на войските. Министерството на отбраната на Руската федерация отбеляза, че е необходима внезапна проверка за оценка на готовността на войските да изпълняват задачи след прехвърляне на дълги разстояния. Особено внимание ще бъде отделено на възможностите на транспортната инфраструктура за придвижване на военни и техника. В определените райони поделенията и подразделенията на ПВО ще трябва да отработят широк спектър от задачи за организиране на всестранна подкрепа и да изпълнят контролно-изпитателни упражнения по учебни цели с тактически упражнения и бойна стрелба на дистанционни полигони.
Планови стрелби се провеждат и в части от групировката на въоръжените сили на Сахалин и Курилските острови. Тези учения, които не представляват заплаха за съседна Япония, както на суша, така и на море, се използват от Токио като досадно напомняне на руското правителство за „непризнаването“ на руския суверенитет в Южните Курилски острови. От японската столица отново е изпратен „дипломатически протест“ до Москва, в който се посочва, че Япония счита за „неприемливи учения и други форми на засилване на военното присъствие на Русия на четирите северни острова“.
Докато край западните границите на Русия под фалшиви лозунги за „руската заплаха” НАТО редовно провежда провокативни учения, подходите на американски кораби към териториалните води и подходите на бомбардировачи към въздушното пространство на Руската федерация, американците и японците в Далечния изток предизвикателно разработват съвместни операции в непосредствена близост до руска територия.
Има много примери как Япония, заедно със САЩ, провокира нашите военни в Далечния изток, по-специално в района на Сахалин и Курилските острови. Според руските медии преди време се проведе учение, в което участваха два американски стратегически бомбардировача Б-1Б “Лансър” и шест японски изтребителя. Отбелязва се, че маневрите са се провели над Японско море, близо до югоизточната част на остров Хокайдо. Действията на японците и техните съюзници станаха толкова предизвикателни, че руското МВнР в края на декември беше принудено да обяви силен протест на японското правителство във връзка с японско-американските учения близо до руските граници. Москва подчерта упоритото нежелание на Токио да вземе предвид руските опасения за сигурността.
Във връзка с подобни недружелюбни и провокативни действия на границата с Руската федерация, уверенията на японските лидери в желанието им да развият „добросъседски отношения на сътрудничество“ с Русия и да разрешат съществуващите проблеми „с мирни дипломатически средства“ изглеждат най-малкото неискрени. В тази връзка исканията за предоставяне на гаранции за сигурност на Русия трябва да бъдат отправени и към враждебната към страната ни японско-американска коалиция.
Превод: В. Сергеев