/Поглед.инфо/ Списъкът от събития, вследствие на които светът се е преобръщал пред очите на обикновения човек, са много. Промените носят със себе си многостранен характер, който насочва народите, а по-късно и оформилите се общества, към съвсем други посоки на развитие, от тези, които статуквото е предначертало. Когато „промяната“ в обществените нагласи бива обект на дискусия, в много редки случаи не бива спомената Френската революция от 1789 г., която сякаш „изтиква“ напред идеите на Просвещението от средата на XVIII в. Погромът на Наполеонова Франция през второто десетилетие на XIX в. пък довежда до изграждането на Метерниховата система в Европа, донякъде възприета, но заменена с политиката на балансьора Бисмарк около петдесет години по-късно. Друг пример за грандиозна обществена промяна е строежът на следвоенния биполярен свят след капитулацията на Третия Райх през 1945 г., когато светът се разделя на две- едната част-под „шапката“ на СССР, а другата- под „шапката“ на САЩ.

Особено за всички тези политически събития е, че те биват предшествани от кардинални промени в структурата на стопанството и икономическата мисъл. Въвеждането на машини в текстилното производство дава началото на Първата индустриална революция през XVIII в. в Европа, а през 1776 г. бял свят вижда „Богатството на народите“ на Адам Смит- произведение, което, по мнение на много учени, преобръща схващането за развитието на световното стопанство.

Само четиридесет години преди Първата световна война (1914-1918) „избухва“ и Втората индустриална революция, която се характеризира с масово производство благодарение на въвеждането в употреба на конвейерната линия1, изобретяването на двигателя с вътрешно горене и широкия добив на полезни изкопаеми. През 1867 г. Карл Маркс публикува първия том на „Капитала: критика на политическата икономия“, която се опира, но и оспорва идеите на Адам Смит и Дейвид Рикардо2 и довежда до промяна в схващането за политическите и икономическите отношения в световен мащаб.

Репарациите, наложени на Германия след загубата в Първата световна война и победата на болшевиките след Октомврийската революция от 1917 г.3 в Русия, показват, че либералното развитие на световното стопанство преди войната е невъзможно. В продължение на единадесет години светът преживява просперитет в икономически аспект. На политическата сцена се появява един сравнително „млад актьор“- САЩ. Тогава се оформя тяхното индустриално лидерство. Около половината от световната промишлена продукция през този период идва от САЩ. Символ на този подем са автомобилите „Форд“ и материалното задоволяване на американските граждани.

Въпреки всичко това този „празник на живота“ бива прекъснат по драматичен начин на 29 октомври 1929 г.4, тъй като цените на борсата в Ню-Йорк рухват. Това събитие дава началото на Голямата депресия, продължила до 1933 г., когато кризата започва да отшумява. Нивата на местното производство се съкращават близо 2 пъти, а безработицата обхваща ¼ от активното население на САЩ. Основната мярка, която взема правителството на президента Хувър (1929-1933) е налагането на мито на над двадесет хиляди вносни стоки.

Множество историци считат, че основната последица на Голямата депресия е влошаването на икономическия климат в целия свят, което пък, от своя страна, е причина за появата на крайно десни режими в Европа и началото на Втората световна война (1939-1945).

Както споменах по-горе, през първото десетилетие след капитулацията на нацистка Германия светът се разделя на две части. Бихме могли да ги характеризираме като противопоставяне на „запад-изток“, „демокрация-тоталитаризъм5“, „капитализъм-антикапитализъм6“.

Вследствие на решенията, взети от Тримата големи на конференцията в Ялта през 1945 г., България попада в зоната на влияние на антикапитализма (т.е. на СССР). Естествените последици на това мероприятие са кардиналните промени, случили се в българското общество през първото десетилетие след „социалистическата революция“ от 1944 г. След референдума от 1946 г., когато царството е трансформирано в република, думите на Георги Димитров че „за 15-20 години трябва да се постигне онова, което други народи при други условия са постигнали за цяло столетие7“ се превръщат едва ли не в закон за целия народ. Определено скоростта на тези промени може да се определи като „светкавична“, а резултатът е, че все пак в началото на 80-те години на XX в. България се превръща в страна със своя собствена индустрия, но и със свои дълбоки икономически зависимости8.

Някъде към началото на 80-те години, обаче, „проповедниците“ на социализма9 се обръщат срещу своята идеология. Те започват да се усещат като собственици на благата, създадени след 1944 г., но не могат да узаконят стремлението си към юридическото им придобиване точно по идеологически причини. Аналогично е желанието и на комунистическата върхушка в СССР, което довежда до „демонтажа“ на структурите на СЦИЕ10, разпускането на СИВ и Варшавския договор, и изчезването на Съветския съюз от картата на света.

„Капитулацията“ на СССР довежда до края на Студената война, което се ознаменува с падането на Берлинската стена- символ на една вече отминала епоха.

Заедно с настъпилото демократизиране на бившия антикапиталистически блок, настъпва времето за прилагане на реформи или т.нар. „преход от планова към пазарна икономика“.

За реализирането на прехода новите реформатори11 от цяла Източна Европа залагат на либералните икономически идеи на Милтън Фридман за незабавна „шокова терапия“, изразяваща се в освобождаване на цените и валутата, рязко намаляване на държавните субсидии и незабавна приватизация и либерализация на производството и търговията. Резултат от тези „далновидни“ реформи, започнали през 1991 г., е, че, например, България успява да възстанови равнището на реалния БВП от 1989 г. едва през 2006 г.

От 1989 г. до края на т.нар. нулеви години станахме свидетели на безпрецедентна концентрация на политическата и икономическата власт в ръцете на политическия и финансов елит на Съединените щати и отчасти на Западна Европа. Неолибералната икономическа парадигма, издигнала на пиедестал стремежа към дерегулация на пазара, служеше като параван пред масите, а зад него беше унищожена промишлеността в СЦИЕ с всички произтичащи от това последици12, а 1% от населението на САЩ се сдоби с над 65% от печалбата в съвкупния национален доход13 от 2002 г. до 2007 г.

В резултат на кредитната експанзия, започнала в САЩ през 80-те години на XX в., нарушенията в областта на корпоративното управление14 и гореспоменатата липса на контрол от страна на държавата върху финансовите пазари, през 2008-2009 г. светът навлезе в тежка финансова и икономическа криза, от която не може да се отърси и до ден днешен.

Днес, почти 10 години след началото на Голямата рецесия, виждаме един кардинално променен в политически аспект свят. Икономическата криза удари Европейския съюз в неговото сърце- еврото, което се смяташе за основната стопанска спойка между страните от Еврозоната. Кризата в Гърция, Испания, Португалия и Италия отслаби позициите на ЕС на световната арена, но за сметка на това показа първите пробойни в замислената програма за евроинтеграция.

През 2011 г. светът навлезе в серия от политически кризи, които много често биваха следвани от тежки военни конфликти. Младежките протести в Тунис се прехвърлиха в Египет, където от власт беше свален Хосни Мубарак, а в Либия, след тежки бомбардировки от страна на НАТО, се прекрати 42-годишното управление на Муамар Кадафи, жестоко убит при опит за бягство.

На 15 март 2011 г. на фона на гореспоменатите събития в Сирия започнаха широкомащабни антиправителствени протести, които към края на с. г. прераснаха в гражданска война. Въоръженият конфликт в Сирия придоби международен характер, тъй като опозицията беше подкрепена от Турция, Франция и САЩ. Желанието за сваляне на режима на Башар Асад на последните бе толкова голямо, че доведе до тежка милитаризация на конфликта. Тогава се появи една нова заплаха за човечеството- терористичната групировка ИДИЛ. По мнението на руския политически елит тя е възникнала вследствие на действията на западната антиправителствена коалиция в региона, а зародишът се крие в Ирак още от 2003 г., когато отново НАТО свали режима на Саддам Хюсеин чрез масирана военна акция.

Прави впечатление, че всички тежки, кървави конфликти през последните години започват, от една страна, с желанието на народите за промяна на обществения модел в техните страни, а от друга- с износа на демокрация от САЩ и нейните съюзници (а може би сателити) от НАТО. Така започнаха протестите на Майдана след преустановяването на преговорите по евроинтеграцията на Украйна от страна на местното правителство. Това активно мероприятие доведе до присъединяването на Крим към Русия и обявяването на независимост от страна на Донецка и Луганска област.

Събитията в Сирия, Киев, присъединяването на Крим към РФ, войната в Донбас, Брекзит, терористичните атаки в САЩ, ЕС, Турция и Русия доведоха до остра вълна на недоволство и недоверие към световните институции и „цивилизования“ западен свят. За сметка на това на световната арена излязоха „нови играчи“ като Русия и Китай, които, със своите действия, оспориха хегемонията на САЩ и заявиха за себе си като алтернатива на неолибералната доктрина.

За никого не е тайна, че светът през 2017 г. е в разгара на тежка, всеобхватна криза, която не би могла да бъде преодоляна посредством неолибералното схващане за свободен пазар, параванът, наречен „права на човека“, който служи точно за такава „демократична“ интервенция като, например, тази в Украйна или пък диктувани програми за икономически реформи от световни, глобалистки институции като МВФ или Световната банка.

На Мюнхенската конференция по сигурността през 2017 г. външният министър на Русия, Сергей Лавров, даде много точно определение за генезиса на проблемите, пред които е изправен светът:

„Кризата на този световен модел бе запланирана тогава, когато концепцията на икономическата и политическата глобализация бе замислена основно като инструмент за обезпечаването на ръста на елитния клуб на държавите и тяхното доминиране над всички останали“15

Неравенството, политическата нестабилност и неработещата донякъде дипломация доведоха до появата на политици от ново поколение, антисистемни играчи, които са ориентирани към възстановяването на устоите на националната държава и интересите на обикновеното население. Така за президент на Съединените щати бе избран Доналд Тръмп главно заради социалното неравенството и обедняването средната класа, чиито номинални доходи стагнират от 80-те години на XX в. На стария континент евроскептицизмът се превърна тема, обсъждана в медиите всеки ден, а Брекзит постави под съмнение бъдещето на ЕС. Във Франция с много добър резултат на изборите за президент се представи Марин льо Пен от Националния фронт, известна с желанието си страната да напусне ЕС и да възстанови пограничния контрол със своите съседи.

След действията на българското правителство на пасивна, поддържаща позиция на икономическите санкции срещу Русия, оттеглянето на подкрепата за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, растящото неравенство в обществото и провалите на идеите за реформи, с които второто правителство на Бойко Борисов дойде на власт, логично и в унисон с вълната на недоволство по целия свят, за държавен глава на България бе избран несистемен играч- Румен Радев.

Този уводен исторически ракурс има за цел да представи не само ситуацията от международна гледна точка, в която се намира България през 2017 г., но и да покаже икономическите и политическите промени, потвърждаващи теорията на Николай Кондратиев за дългите вълни16.

От началото на Първата индустриална революция през втората половина на XVIII в. може да се отделят циклични колебания на вече зародилите се капиталистически общества. За разлика, например, от сезоните, тези вълни не се открояват със строга периодичност. Затова Кондратиев ги нарича вълни, чиято поява зависи от ред фактори.

Фундаменталната причина за зародиша на всяка вълна е появата на нова основа на технологичното развитие (ядрото, генериращо икономическата промяна), представляваща промяна във факторите от веригата на производствения цикъл, който включва добива на ресурси, всички стадии на преработването им и тяхното пласиране за удовлетворяване на съответните нови потребителски нужди.17 Около 100 години продължава жизненият цикъл на всяка технологична основа, периода на доминирането и е между 30-50 години, а продължителността на всяка вълна се оценява на 45-60 години.

Фиг. 118

Както стана известно, продължителността на икономическите цикли не е фиксирана. Няма точна дата на началото и края им. Характерно е, че фазата „зародиш“, същинската смяна на технологичната основа (в оранжево, фиг. 1), е съпътствана със социално-икономически трусове, поява на нови икономически парадигми и възход на държави от периферията, които генерират настъпилите промени или първи ги долавят.

По време на фазата „подем“ (в зелено) благата, създадени въз основа на технологичната основа поевтиняват, стават универсални, а световното БВП расте.

На фиг. 1 е показана смяната на петте дълги вълни на Кондратиев (1770-2010г.), както и формиращата се нова вълна (2010-2040г.).

Първата вълна (1770-1830 г.) се характеризира с появата на текстилното машиностроене и утвърждаването на текстилната промишленост. Водеща страна в появата на технологичната основа е Великобритания19, която според официалната позиция на историците достига до лидерството си в Европа вследствие на свободната търговия, която реализира.

В този период избухват Войната за независимост на северноамериканските колонии на морската империя (1776 г.) и Френската революция (1789 г.) като резултат от разпадащия се феодален строй.

Втората вълна (1830-1880 г.) се опира на парната машина като ядро на технологичната основа. Тогава се заражда и железопътният транспорт, който спомага за по-лесното придвижване на хора, стоки и услуги. Великобритания остава начело на световното икономическо лидерство, но държави като Германия, Франция и САЩ също показват динамична стопанска активност в унисон технологичните „трендове“.

Преди втората вълна Европа става арена на Наполеоновите войни, възникването на Метерниховата система и Кримската война (1853-1856 г.). Производството се концентрира в крупни предприятия, зараждат се акционерните дружества, а ролята на държавата в икономиката е минимизирана.20

Движещият фактор в третата вълна (1880-1930) електродвигателят и тежкото машиностроене. САЩ, Великобритания, Германия и Франция остават лидери в технологично отношение.

Политическите събития от този период преминават през обединението на Германия (1871 г.) и Италия (1871 г.), Руско-турската война (1877-1878 г.), Първата световна война (1914-1918 г.) и Октомврийската революция.

Четвъртата вълна се отнася към периода 1930-1970 г. Нейното ядро се формира от двигателя с вътрешно горене и нефтохимическата промишленост. Вследствие на Втората световна война и изчезването на колониалните империи центрове на технологичното развитие стават СССР, САЩ, Западна Европа и Япония.

Петата кондратиевска вълна (1970-2010), чието ядро е съставено от цифровите и информационните технологии, довежда до заличаването на СССР от световната карта, установяването на капиталистически отношения в СЦИЕ, възхода на Китай и страните от Югоизточна Азия и, най-вече, заплахата от световния тероризъм и социалното неравенство.

През последните 27 години България се превърна в обект на всички големи изменения в световната политико-икономическа конюнктура като понесе загуби от икономически, социален и културен характер. Тези тежки факти се доказват от световната и местната статистика. Според индекса на човешко развитие на ООН (ИЧР)21 през 1990 г. България е заемала 27-мо място в класацията за най-развити страни в света. Вследствие на макроикономическите и политическите решения, взети още по времето на перестройката в СССР, България, при все това, че към 2017 г. се намира в „клуба на богатите“22, през 2015 г. заема 56-то място в класацията на ООН.

Постепенно България се превърна от субект на историята и политически фактор в обект и икономически придатък на запада. Палитрата от случващото се в световен мащаб и навременните политически решения на българското ръководство са факторите, от които зависи накъде ще поеме страната. Засега перспективата е стремглаво надолу.

____________________

1 Конвейерната технология се използва за пръв път в кланиците в Чикаго през 60-те години на XIX в.. По-късно тази технология е възприета и от Хенри Форд. – Б. авт.

2 „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“ (1817 г.) - Б. авт.

3 До 1929 г. в СССР наричат революцията „Октомврийски преврат“. – Б. авт.

4 Този ден е известен още като Черният вторник. – Б. авт.

5 Подготвяйки се и пишейки този труд и с оглед на събитията в световната политика през последните 5 години, понятията „демокрация“ и „тоталитаризъм“ все повече се размиват. Особено понятието „демокрация“. По-нататък в работата ще обясня защо стигам до този извод. – Б. авт.

6 Т.е. социализъм. – Б. авт.

7 Пети конгрес на БКП. Стенографски протоколи. С., 1949, стр. 199. – Б. авт.

8Подробна информация относно стопанското развитие на България в периода 1878-1989г. ще бъде изложено в глава 2.

9 Т.е. номенклатурата. – Б. авт.

10 Страните от Централна и Източна Европа

11В повечето случаи бившата късна комунистическа номенклатура или т.нар. „перестройчици“ от времето на М.С. Горбачов. – Б. авт.

12 Тези последици ще бъдат детайлно изучени в глава 3 от настоящето изследване. – Б. авт.

13 Стиглиц, Дж. (2014). Цената на неравенството. София: „Изток-Запад“, гл. 1. – Б. авт.

14За повече информация вж. Стиглиц, Дж. (2014). Цената на неравенството. София: „Изток-Запад“, гл. 2, стр. 71. – Б. авт.

15 https://www.youtube.com/watch?v=9DIkgW6BWE0

16 Вж. Кондратьев Н. Д., Яковец Ю.В., Абалкин Л.И. (2002). „Большие циклы конъюнктуры и теория предвидения. Избранные труды“. М. : Экономика, http://noocivil.esrae.ru/pdf/2012/1/879.pdf

17 http://www.glazev.ru/econom_polit/270/

18 Източник: http://www.glazev.ru/econom_polit/270/ , Глазьев С.Ю. (2016) „Экономика будущего. Есть ли у России шанс?“. „Книжный мир“.

19Относно икономическата политика на Великобритания вж. глава 1 от настоящата работа.

20 Този период е добре описан от Дикенс посредством героите от неговите романи- Оливър Туист и Дейвид Копърфилд.

21 Източник: http://hdr.undp.org/en/content/human-development-index-hdi

22 Т.е. ЕС и НАТО