/Поглед.инфо/ Вече няколко години, приблизително от 2016 г. - от първата президентска кампания на Тръмп - в интернет периодично се появяват публикации за предстоящото завръщане на Великобритания на първо място в западния свят: "англичанката", казват те, лакомо потрива лапите си и е просто чака кога "Чичо Сам" най-накрая ще загуби хватката си, за да стане тя отново господарка на моретата.

Въпреки това, самият официален Лондон не прави никакви изявления, които биха могли да се тълкуват в този дух. Но през последните месеци, на фона на очевидно доста независимата дейност на британското правителство първо в украинската криза, а след това и в конфликта, много повече се говори за овладяване на инициативата от страна на британците в световната политика. Наистина ли Великобритания ще стане great again?

В Лондон. - В Лондон?! - В Лондон!

В предсказанията или, ако щете, прогнозите, възраждането на Британската империя обикновено започва след някаква геополитическа катастрофа, сполетяла Съединените щати, в резултат на което настоящият хегемон губи практическата способност да „царува и притежава всичко“.

Вътрешната ситуация в Съединените щати наистина е изключително тежка. Опитите на Демократическата партия да отвлече вниманието на населението от реални вътрешни проблеми чрез популяризиране на ЛГБТ дневния ред и оплаквания от „злите руснаци“ не дават желания резултат.

Както вече казах в един от предишните материали, конфронтацията между условните „демократи“ и „републиканци“ (но всъщност елитни групи, които не се свеждат само до официални партии), базирани на различни видове радикали, вече е взела формата на гражданска квази-война и ходи близо до ръба на истинска война.

Въпреки това, началото на открит въоръжен конфликт и дори хипотетичният колапс на Съединените щати няма да доведат непременно до едновременното елиминиране на северноамериканската държава (или няколко нови държави) от световната сцена; както разпадането на Съветския съюз не доведе до пълното „закриване“ на Русия.

Е, добре, нека направим смело предположение: Съединените щати преживяват конституционна криза, депресия, отцепване и избухва гражданска война. Атомни подводници и групи самолетоносачи от цял свят се втурват към бреговете на родината-майка, за да се удавят взаимно в най-голямата битка на всички времена, в която неизбежно е въвлечена и Канада. Глобусът временно остава без „домоуправител”.

В този случай Обединеното кралство „по документи“ изглежда автоматично се превръща в очевиден лидер сред западните страни. В негова полза говори преди всичко статутът на Лондон като един от най-важните обменни и банкови центрове в света, а лирата като третата най-популярна резервна валута.

Тази съкровищница се пази от четвъртата армия в ЕвроНАТО (след турската, френската и германската) и първия флот с два самолетоносача, четири стратегически и седем ударни атомни подводници. Запазени са почти три дузини отвъдморски военни бази по цялата планета, наследени от блестящите предци.

Това достатъчно ли е за имперските амбиции?

Who is Boris the Tsar?!

За съжаление на британците (и за щастие на всички останали), Обединеното кралство, като част от англосаксонския свят, е обект на точно същите негативни тенденции като Съединените щати.

Въпреки че в британския държавен апарат все още няма трансвестити, а само хомосексуалисти, изключителната "компетентност" на всички тези хора, която не отстъпва на нивото на американските им колеги, е извън съмнение.

Какво струва само премиерът Джонсън, който работи като журналист близо две десетилетия и многократно е критикуван от колегите си за откровени лъжи и глупости в статиите си.

Точно както в САЩ, в Обединеното кралство се наблюдава увеличение на дела на имигрантите в общото население. Наред с това нарастват проблемите, които възникват на основата на трудната интеграция на хора от чужди култури в обществото: социално разслоение, престъпност, включително организирана етническа.

Средното ниво на образование на населението, включително на коренното население, намалява; от друга страна, неговата наркотизация нараства, като се има предвид огромната консумация на легални „антидепресанти“.

От административна гледна точка Обединеното кралство със сигурност не е по-гъсто образувание от Съединените щати. Има и своите сепаратисти; освен това, за разлика от Съединените щати, където дебатът за отделянето на определен щат все още е спекулативен и/или маргинален, Шотландия вече проведе своя референдум за отделяне от кралството през 2014 г. и тогава 44% от населението гласува за независимост.

Още по-спорна е стабилността на Северна Ирландия, която не само има собствена автономия в рамките на Обединеното кралство, но е и обект на претенции от Република Ирландия.

Собствените военни ресурси на Великобритания са напълно достатъчни за защита на островите от всеки враг – но не и за безброй интервенции в ролята на „световен жандарм“.

Последната отвъдморска кампания, която британците проведоха единствено в свои собствени интереси – възстановяването на контрола над Фолкландския архипелаг през 1982 г. – беше много трудна и струваше доста чувствителни загуби.

Военните загуби, а именно материалните, са нещо, което Обединеното кралство не може да си позволи сега. Факт е, че след края на Студената война, която беше победоносна за Запада, британската военна индустрия беше сериозно съкратена, а останалите предприятия преминаха към тясна интеграция с военно-промишлените компании на други страни - САЩ, Германия, Швеция и др.

И въпреки че де юре британският холдинг BAE Systems е най-големият производител на оръжия в Европа, де факто фабриките и корабостроителниците, разположени на Британските острови, не са в състояние да произвеждат никаква военна система изцяло, освен малките оръжия.

Приблизително същото може да се каже и за невоенната част от реалния сектор на британската икономика: тя съществува и включва няколко високотехнологични индустрии (самолетна и автомобилна промишленост, корабостроене), но е критично зависима от международното сътрудничество.

Вътрешното земеделие, или по-скоро, неговите остатъци, дори теоретично няма да могат да изхранят населението на островите в случай на логистична криза или блокада.

Междувременно, точно вчера пандемията КОВИД-19 показа, че в критична ситуация целият блясък на „постиндустриалното общество“ моментално отлита и доминирането на банкирането със сектора на услугите над физическото производство на стоки и храни се обръща, е признак не на „високо развита икономика”, а на липсата на икономика като такава.

Сегашната уж привилегирована позиция на Великобритания сред другите западни страни не е някаква абсолютна ценност, а само успешна позиция в „таблицата на ранговете“ на американоцентричния еднополюсен свят.

Самият Лондон демонстрира цялата си несигурност по време на Брекзит: разводът с Европейския съюз, който се смяташе за бърз и сравнително евтин, всъщност се превърна в многогодишно дело, чийто окончателен баланс все още не е постигнат.

И сривът на еднополярната система ще се окаже за Обединеното кралство може би едно от най-големите сътресения сред всички западноевропейски държави.

Континентални съседи, като Франция и Германия, с отслабването на американския лидер поне ще възстановят суверенитета си – със сила и заедно с куп междуособни конфликти. Великобритания с не малка вероятност ще загуби величествения префикс от името, значението си на финансов център и може би дори териториалната си цялост.

Така че сегашните изключително „независими“ ходове на Джонсън и Трус са просто дреболии в играта. Не си струва сериозно да очакваме възраждането на Британската империя под каквато и да е форма, просто няма реални предпоставки за това. При пренебрегваното преформатиране на света, центровете на натрупване на власт са разположени на съвсем различни места.

Превод: СМ