/Поглед.инфо/ В Молдова антиправителственият митинг беше оглавен от избрания президент на републиката Мая Санду. Нейните поддръжници поискаха разпускане на кабинета на министрите, предсрочни парламентарни избори и обещаха нови протестни акции.
Социалистическата партия, от която беше номиниран действащият държавен глава Игор Додон, колкото и да е странно, не е против предсрочните избори. Дали в републиката започва период на вътрешна нестабилност, дали ще започне следващият сезон на уличната политика, се опита да разбере РИА Новости.
Прекрачи в бъдещето
На 6 декември фермерите, възмутени от плановете за увеличаване на данъците, се придвижиха до столицата със селскостопанската си техника. Докато обсъждаха дали да отидат до центъра или да изчакат, тълпата от площада на Великото народно събрание се разотиде – митингът, на който се изказа избраният президент Мая Санду, приключи.
Хората поискаха оставката на сегашното правителство на Йон Чику и предсрочни избори, както и отмяна на законите, приети наскоро от парламента. Санду спази думата си: тя поиска „помощ от народа“.
Ден преди това беше одобрен проект на документ, според който Службата за информация и сигурност – тоест разузнаване и контраразузнаването – ще се подчинява не на държавния глава, а на законодателния орган.
Санду използва обичайната реторика: "Всички, които правят пари от гражданите на Молдова, се обединиха срещу неизбежните промени. Те възнамеряват да ни удържат в миналото. Искаме държавата да прекрачи уверено в бъдещето, да се превърне в силна държава, в която крадците и корумпираните чиновници си получават заслуженото."
На събитието присъстваха пламенни поддръжници на избрания лидер. Те извикаха: „MаяСанду е нашият президент“, „Мая Санду и народа заедно“, носеха знамената на Румъния и Европейския съюз. Някой разгърна плакат „Искаме главата на Додон“, по съобщения на пресата. Но дори и този лозунг да не звучеше на площада, то през лятото опитите на опозицията да отстрани президента бяха описани по телевизията като желание да получат главата му.
Александър Слусар, един от лидерите на партията „Платформа на достойнството и истината“, която е част от „проевропейския“ блок ACUM, обяви следващия митинг. "В четвъртък, 10 декември, Конституционният съд ще одобри мандата на г-жа Санду. След това хората трябва да поискат оставката на правителството. Тогава пътят към предсрочни избори ще бъде отворен", увери политикът.
Партията на социалистите (PSRM), от която беше номиниран Додон, коментира уличната активност на опонентите. Те се съгласиха, че е необходимо да се борим с корупцията, но припомниха, че лозунгите "Долу мафията" се крещят от онези, при чиято власт се е случила така наречената измама на века – изнасянето на над милиард долара в чужбина.
„Гражданите не разбират защо Павел Филип, Андриан Канду, Дорин Чиртоака и други, които завзеха държавата през 2010 г. и допуснаха маса безобразия и злоупотреби, се маскират сега като т. нар. Борци срещу мафията“, илонизираха от партията.
Що се отнася до предсрочните избори, социалистите настояваха за тях много преди те да станат мейнстрийм в страната.
Нека погледнат в собствената си градина
Поредната политическа криза в Молдова избухна във връзка с президентските избори. На втория тур Санду спечели, получавайкиспечелвайки почти 58% от гласовете - срещу 42-те на Додон. Състезанието, гласуването и последвалите събития бяха пълни с драматизъм.
Санду беше подкрепена от лидера на наднационалната Европейска народна партия, бившия председател на Европейския съвет и бивш министър-председател на Полша Доналд Туск - той записа видеоклип с директна агитация на румънски език. „Когато ме попитат кой ще доведе Молдова до успех, веднага отговарям:„ Мая Санду “, каза той.
Ренато Усатий, бивш съюзник на Додон, премина към страната на Санду. Заедно с нея и други политици той изготви отворено писмо до Брюксел – до върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Хосеп Борел, до генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович-Бурич и директорът на Службата за демократични институции и правата на човека на ОССЕ Ингибьерг Солрун Гисладотир.
Документът обаче засяга не отношенията с Европейския съюз, а компетенциите на молдовската Централна избирателна комисия: ЦИК по това време решава колко избирателни секции да се отворят извън републиката и къде точно.
"Това е борба срещу мошеничеството този, който я ръководи, - Додон. Трябва да спрем процеса и да осигурим представителното гласуване на гражданите", се казва в колективния апел.
Ако "проевропейските" политици се тревожеха, че резултатите от изборите ще бъдат повлияни от гражданите, живеещи в Русия и Приднестровието, то Додон обвини противниците си в организирането на масово гласуване на имигранти в западните страни.
"Има все повече сигнали, че е имало транспорт - автобуси, които довеждат хора до избирателните секции. Всеки, който крещи за фалшификации в Приднестровието, нека погледне първо в градината си", заяви Додон между двата тура.
Той поиска от Генералната прокуратура да преследва онези, които пречат на жителите на непризнатата Приднестровска република (ПМР) да отидат в отворените за тях избирателни секции на десния бряг на Днестър. Всъщност по време на втория кръг в село Върница например имаше сблъсъци между полицията и активисти, които блокираха пътя и не допускаха приднестровците до урните.
След победата Санду заяви, че руските миротворци трябва да бъдат изтеглени от региона, като ги заменят с гражданска мисия с мандат от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Ръководителят на ПМР Вадим Красноселски смята, че по този начин тя отвлича вниманието от въпросите, които са наистина важни за Кишинев и Тираспол.
Партията на комунистите (ПКРМ), която се оглавява от бившия президент на страната Владимир Воронин, всъщност се оттегли от събитията. Но тя не можа да устои да не критикува: „Скандали и хаос в парламента, мащабни митинги по време на карантина - всичко това е следствие от най-голямата безотговорност, която и двамата участници в противоконституционното състезание, наречено„ президентски избори “, демонстрират пред смаяното молдавско общество.
Хроничната нестабилност
Санду е разбираем и разпознаваем популист, казва Александър Костин, заместник генерален директор на Института за национална стратегия. "Сега тя"напомпва“ името и образа си с политически капитал, включително с гръмки изявления. Няма обаче предпоставки за остра криза, която може да завърши с Майдан. Няма бенефициенти", подчертава той.
Системата се преформатира в републиката, но политиците не казват нищо ново и убедително за бъдещето на страната. В това отношение, според експерта, Молдова е подобна на Украйна и дори на Армения: в условията на идеологически вакуум печелят популисти като Владимир Зеленски и Никол Пашинян.
"Додон също беше победен, защото не можа да обясни какви са ползите от проруския курс. Но трябва да се вземе предвид: републиката не е от особена стойност за ЕС, тя отдавна е асоциирана с Европейския съюз. Няма за какво да се борим", посочва Костин.
"От друга страна , Русия има силни позиции в Молдова и Приднестровието. Има мироопазващи сили с легален и легитимен статут, потвърден от всички, включително и от европейските сили. Затова провокациите са малко вероятни - как завършват атаките срещу руските миротворци, всички си спомнят от събитията от 2008 г."
Ръководителят на аналитичното бюро на проекта SONAR-2050 Иван Лисан отбелязва: Молдова изпитва постоянна политическа и икономическа турбулентност от 2009 г. насам. "Това е хронична нестабилност, а сега навлиза в нов кръг на криза.
Очевидно нещата вървят към предсрочни избори, където победител ще бъде този, който успее да мобилизира електората. Социалистите правят точно това, като същевременно „изпълняват плана“ за приемане на популярни законопроекти в рамките на една седмица", обяснява експертът.
Наследството на съюзниците играе срещу "проевропейския" новоизбран президент, добавя Лизан. Преди това те се опитаха да ограничат силите на Додон. Ситуацията се е променила, но ако тенденцията за ограничаване на правата на лидера продължи, тогава Санду ще стане церемониална фигура, смята политологът.
Що се отнася до приднестровския конфликт, Тираспол и Кишинев имат общи икономически интереси. Никой не се нуждае от война и Санду ще може да я разгърне само под пряк натиск от куратори от Запада.
Превод: ЕС