/Поглед.инфо/ Днес русофобията е инструмент на геополитическата експанзия. Но тя е много стара емоция на страх, която няма нищо общо с разума.
При засилването на конфронтацията между двата геополитически полюса след извършения фашистки преврат в Киев и избухването на гражданска война в Украйна наблюдаваме релефно връщане в глобален план на явлението „русофобия”. То се превръща в ежедневие на световните медии като недодялана и груба пиар схема. Естествено, най-вече на тези, които напълно се контролират от евроатлантическия геополитически полюс. Всяка една фобия е някакъв вид параноя. Шумната ненавист говори и за определен страх. Руският император Александър III казва: „Русия няма съюзници… Всички се страхуват от нашата грамадност”.
Патологичната форма на русофобия е ярък израз на умствена недостатъчност и мирогледна непълноценност. Яростните защитници у нас на Сталин до 1989 година днес са непримирими евроатлантици. И бесни русофоби. Това, че видни западни автори лансират русконенавистни постановки, не значи, че те могат да се ползват като обективно настроен „камертон” от тези, които желаят да разсъждават логично. Русофобията не носи стихиен характер. Нито е спонтанна. Тя има организиран и целенасочен характер. Обикновено е и добре платена. Днес нейни ясно очертани центрове са САЩ и Великобритания. Английският вестник „Гардиън” от време на време осъжда шумната кампания в десните медии за дискредитирането на руското правителство:
„Русофобите в САЩ и техните съюзници във Великобритания правят всичко възможно” срещу Русия, при това не защото ги „вълнуват правата на хората”, а защото „независима Русия пречи за осъществяването на техните планове за постигане на световна хегемония”.
Стартът за изработването на интелектуалните и художествените основи на русофобията, както и плановете за нейната реализация, е даден на Запада преди векове. Началото е, когато Русия се възражда след татарското иго във вида на Московското царство. Неговото укрепване е в периода на възцаряване на Иван IV (Грозни). В общата русофобия може да се отдели американската. Тя е най-млада и олицетворява геополитическата конкуренция. Бившият директор на ЦРУ Алън Дълес разработва геополитиката на русофобията. Днес за нейното реализиране се ползват най-новите постижения на науката и техниката в информационната сфера.
Геополитиката на русофобията е система от политически мерки и стратегически операции (информационни, идеологически, финансово-икономически и други), насочена за изкривяване на руската история, дискредитиране на руските национални лидери и герои, реализиране на информационно-духовен геноцид на руския народ като държавообразуващ фактор на Русия. Основната цел е унищожаване на руската държавност.
Британската русофобия е най-стара и има ясно изразен геоикономически аспект. Дългогодишна битка за имперски коридори. Германската русофобия се появява периодично. Тя има военнополитически признаци. В русофобията се открояват три основни акцента. Ненавист към властта, но не по принцип. Само по отношение на тази власт, която служи като „арматура” на суверенната руска държава. Тази, която възстановява геополитическата субектност на Кремъл. С това се обясняват патологичните изблици на омраза към сегашния президент на Руската федерация Владимир Путин. А когато руската държава при Борис Елцин бе в процес на разпад, тя бе определяна като „демократична” от глобалните медии, контролирани от евроатлантическия геополитически полюс. Естествено, православието като духовна съставна на Русия е също на мушката. Не са пожалени и традиционните дореволюционни религии в страната.
С времето русофобията се превръща в мироглед. В инструмент на идеологическа експанзия и преформатиране на „жизнените интереси” и пазари в полза на Запада. Векторите на русофобията не се стесняват с времето. Те се разширяват. В средата на XIX век руският поет Фьодор Иванович Тютчев в писмо до своята дъщеря пише: „В явлението русофобия за принципи и дума не може да става. Тук действат само инстинкти и именно природата на тези инстинкти следва да си разясним”.
Българската русофобия като цяло е дело на „приятелите на долара” у нас. Тя е добре заплащана и е начин за препитание. Не липсват объркани или неграмотни хора, които с удоволствие „споделят” във Фейсбук примитивни русофобски заготовки по конкретни теми. Например т.нар. „украински Голодомор”, „трагедията в Катин”, „завещанието на Петър I”, „тиранинът и кръволок Иван Грозни” и други. Не липсват и примитивни изделия на „черна дезинформация”, която по дефиниция е 100% лъжа. Един от големите проблеми на българския елит, създаден предимно от Андрей Луканов in vitro, на база социалистическа антиселекция, наречена шуробаджанащина и връзкарство, са масовото невежество и непознаването на световната и българската история. Най-комичното е, че българските русофоби повтарят като папагали постановките на Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Владимир Ленин, от една страна. От друга, са смъртни врагове на комунистите! Има нещо шизофренично. Много често става въпрос за обикновено невежество. Какво ли не правят парите в период на икономическа криза и задълбочаваща се мизерия у нас.
Прочетете цялата статия в бр. 14 на списание a-specto