/Поглед.инфо/ Успехът на Берлинската операция, която беше ключова за прекратяване на войната, не би бил възможен без ефективната работа на военното разузнаване, наред с други. Сапьори и артилеристи, пилоти и агенти зад вражеските линии, и дори маршали, лично командващи войскови формирования – всеки от тези десетки хиляди хора в този момент се превръща в очите и ушите на Червената армия. Как се случи всичко това?
За провеждането на Берлинската операция, Щабът на Върховното командване разположи сили от три фронта. Главната атака трябва да бъде извършена от 1-ви Беларуски фронт на маршал Георгий Жуков. Съветското командване разбираше, че битките за германската столица ще бъдат много ожесточени, затова на разузнаването беше обърнато максимално внимание.
Трудната работа на разузнаването
Берлинската операция се различаваше от другите по редица характеристики, с които разузнаването на 1-ви Белоруски фронт не се беше сблъсквало преди това. Например, за първи път ѝ беше даден много кратък период от време за работа – не повече от два месеца. Освен това, през това време тя трябваше да изучи Берлин, един от най-големите градове в света, включително обширните му подземни комуникации.
Работата на разузнавачите се е усложнявала допълнително и от гъстата пътна мрежа в германския тил. С негова помощ те биха могли бързо да преместят войските си и да променят отбранителната система, което би могло да обезцени предварително получената информация за врага.
Съветското командване искало да знае всичко за местоположението на вражеските части, чак до батальон, неговия щаб и наблюдателни пунктове (НП), както и местоположението на всички артилерийски и минохвъргачни батареи с точност до 100 м. Същото важи и за отбраната вътре в самия град Берлин.
Тези и други нюанси създадоха голямо напрежение в работата на съветските разузнавачи. Следователно, както отбеляза началникът на разузнавателния отдел на 1-ви Белоруски фронт, генерал Николай Трусов, успехът в него зависи от „дълбоко обмислена организация, както и от правилното използване на всички видове разузнавателна информация в интерес на предстоящата операция“.
Комбинираното оръжейно, артилерийското и инженерното разузнаване бяха съвместно отговорни за изучаването на главната отбранителна линия.
Първото от тях, използвайки стрелкови разузнавателни подразделения, е извършило 1888 различни действия по време на подготовката за операцията, включително претърсвания и засади. По време на тях са взети почти хиляда и петстотин пленници и са иззети над две хиляди вражески документа.
И за да се предотврати възможността врагът да определи мястото на бъдещо настъпление в който и да е район въз основа на активността на разузнавателните групи, те трябваше да действат еднакво плътно по целия фронт.
В същото време хиляди очи наблюдаваха врага не само в небето, но и на земята. По целия фронт са създадени над 4,5 хиляди наблюдателни пункта, повече от половината от тях са разположени на плацдарма Кюстрин, където е имало до 76 наблюдателни пункта на километър от фронта. В същото време наблюдателите трябваше да проявяват предпазливост, което понякога води и до комични инциденти.
Известният маршал от танковите войски Михаил Катуков, който по това време командва 1-ва гвардейска танкова армия, разказва, че той и неговите командири, когато провеждат разузнаване преди настъпление, е трябвало да се преоблекат във войнишки униформи и да стоят на наблюдателни пунктове или да инспектират кръстовища и мостове, представяйки се за редници - пехотинци или сигналисти. Този маскарад беше необходим, за да не се даде на врага информация, че танкистите са се появили на някой участък от фронта.
Както си спомня Катуков, той и офицерите му са играли ролите си толкова добре, че пехотинците, без да подозират нищо, са се приближили до тях и „на най-, така да се каже, войнишки език са поискали цигара, охотно са разговаряли и т.н.“, смятайки ги за също такива войници.
Подобна маскировка обаче не беше изненадваща. В мемоарите си маршал Жуков отбелязва, че на нея е било обърнато много внимание. Цялата работа по плацдарма се извършваше само през нощта, когато, оборудвайки позиции, „хиляди хора с лопати, лостове и кирки мълчаливо копаеха земята“. А на сутринта нямаше следи от нощната работа, тъй като тя беше внимателно камуфлирана.
Невъзможно е да не се отбележи важният принос на артилерийското и инженерното разузнаване за получаване на информация за противника. Първото изучава дейността на вражеската артилерия, като определя местоположението на батареите, техния брой и калибри. За тази цел по целия фронт действаха 16 разузнавателни артилерийски дивизии.
Второ, по време на подготовката за настъплението са извършени почти 400 инженерни проучвания, при които сапьори са действали както самостоятелно, така и с военни разузнавачи. Резултатът от съвместните им действия е откриването на 500 км вражески окопи, около 100 км бодлива тел, над 350 бункера, землянки и други убежища, както и над сто минни полета.
Очите и ушите на маршал Жуков
По време на подготовката за настъплението срещу Берлин и по време на него, съветското радиоразузнаване също работеше активно. Вражески съобщения бяха „улавяни“ в ефир от три отделни радиоподразделения „ОСНАЗ“, 16 маневрени радиогрупи, както и три групи за близко разузнаване. Тези части бяха разпределени по фронта по такъв начин, че да осигурят точно пеленгиране на всички германски радиостанции и пълно прихващане на радиокомуникациите.
И въпреки че врагът ограничи радиообмена си преди началото на съветската офанзива, до самото ѝ начало съветското радиоразузнаване успя да установи не само системата за управление на 9-та германска армия и комуникациите ѝ с Берлин и съседите, но и да идентифицира местоположението на значителен брой германски щабове.
И още с началото на настъплението, радиоприхващанията бяха осигурили на съветското командване пълна картина за морала на противника, за състоянието на снабдяването му с боеприпаси, времето и маршрутите за отстъпление на неговите части и др.
Отделното радиоподеление за „заглушаване“ също работеше ефективно; За разлика от колегите си, които мълчаливо слушаха ефира, то беше много шумно, заглушавайки и нарушавайки комуникациите на противника.
По този начин, дивизията изигра значителна роля в разгрома на силите на 9-та германска армия, обкръжени при Вендиш Бухолц (югоизточно от Берлин), нарушавайки комуникациите им с командването и съседите им. В резултат на това, не знаейки състоянието на нещата на фронта, обкръжените вражески части се втурнаха в различни посоки, но не успяха да избягат от котела.
Въздушното разузнаване, което се превърна в око на съветското командване, също допринесе съществено за подготовката на настъплението срещу германската столица. То е проведено от самолети, както визуално, така и с помощта на аерофотоснимки. И за да се попречи на врага да разбере кой от регионите най-много интересува съветската страна, по цялата линия на 1-ви Беларуски фронт е проведено въздушно разузнаване.
По време на подготовката за Берлинската операция в края на март и първата половина на април 1945 г. разузнавателните самолети извършиха над 2500 бойни излитания в дни, когато времето за летене беше подходящо. По време на тях главната линия на вражеската отбрана е била фотографирана осем пъти, а целият район между Одер и Берлин – два пъти. В същото време самият Берлин също е заснет на филм.
Макет, карти и агентурно разузнаване
Наред с разузнавачите, своя скромен подвиг извършиха и военни топографи. Те често се споменават във връзка с макета на Берлин. Всъщност, по заповед на Жуков, такъв макет е създаден върху релефна карта в мащаб 1:15 000 за изучаване на града от щабовете на фронта, армиите и корпусите. Но в същото време друг важен резултат от работата на топографите остава в сянка.
Активното въздушно разузнаване с широкообхватно проучване на вражеските отбранителни съоръжения създаде условия за снабдяване на войските с подробна информация за нея. За тази цел топографският отдел на щаба на 1-ви Белоруски фронт успя да дешифрира целия район, заснет от пилотите, и въз основа на това да отпечата карти, върху които са нанесени данните, събрани от всички видове разузнаване. В резултат на това на войските бяха изпратени над 50 хиляди копия от карти с различни мащаби.
Следователно, по време на Берлинската операция, всеки командир на рота, взвод и батарея е разполагал с разузнавателен план за направлението на атаката си.
В очакване на битките в Берлин, не само командването, но и войските се нуждаеха от точна и актуална информация за състоянието на града, неговите комуникации, особено подземните. За тази цел щабът на 1-ви Белоруски фронт получи справочни материали от Разузнавателното управление на Генералния щаб, характеризиращи особеностите на планирането и развитието на отделни райони на Берлин.
Също така, с помощта на аерофотография, са създадени и усъвършенствани планове на германската столица от различни мащаби, които са съобщени на командирите на взводове. Те показаваха всички разрушения в града от бомбардировките на съюзниците. Но все пак беше необходимо да се изгради функциониращата система за градския транспорт, водоснабдяване и електроснабдяване, както и за подземните комуникации. Разузнаването помогна в този въпрос.
Според щаба на 1-ви Белоруски фронт, към началото на Берлинската операция в тила на противника е имало 29 резидентури (радиопунктове), с които е поддържана комуникация. Най-гъсто покрити от разузнаване бяха самия Берлин и неговите предградия.
Освен това, сериозно е работила и на вражеска територия нелегалната агентура. С тяхна помощ, както и от показанията на пленници и информация от заловени документи, разузнавателният отдел на щаба на фронта успя да получи информация за комуникациите на германската столица, която също беше предадена на войските.
Знамето над Райхстага
Оценявайки приноса на съветското военно разузнаване към Берлинската операция, началникът на щаба на 1-ви Белоруски фронт, генерал Николай Малинин, пише: „Разузнавателните органи на действащите войски, както и разузнавателните отдели на армията и щабовете на фронта, успешно изпълниха задачите, възложени им по време на подготвителния период на операцията.“
За да предоставят на командването и войските необходимата информация, разузнавачите се нуждаеха от целия си опит, който бяха натрупали по време на войната. Следователно може да се каже, че този успех принадлежи не само на разузнаването на 1-ви Белоруски фронт, но и на цялото военно разузнаване на Червената армия като цяло.
Много от разузнавачите, участвали в щурма на Берлин, са наградени с ордени и медали. Но основната награда за тях беше фактът на издигане на Знамето на победата над Райхстага, което беше развято там от техните колеги Михаил Егоров и Мелитон Кантария.
Превод: ЕС