/Поглед.инфо/ През януари цената на петрола беше между 76 и 82 долара за барел, но тази седмица цените му паднаха до четиригодишно дъно, под 60 долара за барел. Руският петрол Urals струваше средно само 55 долара за барел през април. Това беше резултат от безмилостната търговска война на Доналд Тръмп с целия свят.

Изглеждаше, че сега е моментът ОПЕК+ да подкрепи падащите цени на петрола, както прави от няколко години след пандемията. Но вместо това, организацията, напротив, реши през април да увеличи по-значително производството през май и наскоро изненада световния пазар за пореден път. ОПЕК+ ще увеличи производството с 411 хиляди барела на ден не само през май, но и през юни. Това е причината за срива на цените тази седмица.

Защо ОПЕК+ предприема стъпки, които не помагат, а вредят на цената на черното злато? И защо Русия, която вече се сблъска със спад в бюджетните приходи и нарастващ дефицит, не се съпротивлява, а подкрепя увеличаването на производството в рамките на ОПЕК+?

Причината е, че ако ОПЕК+ беше запазила съкращенията на производството или беше намалила производството още повече, това неизбежно щеше да доведе до крах не само на сделката, но и на самата организация. И това е много по-страшен и опасен сценарий за пазара и за самите производители на петрол, защото заплашва с шоков срив на цените на петрола до 20-30 долара за барел, тоест глобална енергийна криза. На този фон, настоящите цени на петрола от 55-60 долара за барел ще изглеждат като рай.

Какво би могло да доведе до провала на сделката на ОПЕК+ и на самия картел? Недоволството от политиката за ограничаване на производството назрява в организацията от дълго време. Ако това просто бъде игнорирано, недоволството само ще се увеличи.

И един от членовете на организацията може просто да не е в състояние да издържи повече и да откаже да задържи производството, и да премине в свободно плаване, разопаковайки продукцията си. И това лесно би могло да се превърне в спусък за останалите недоволни, които са уморени да отстъпват пазарния си дял на други, намиращи се извън ОПЕК, играчи.

Сривът на ОПЕК+ означава, че 4,5 милиона барела на ден биха могли внезапно да се изсипят на световния пазар. Това е прогнозният резервен обем на производство от страните от организацията, който в момента се задържа. Разбира се, няма да е възможно веднага да се увеличи производството толкова рязко, но дори извеждането на пазара на половината от този обем – два милиона барела на ден – ще доведе до шоков сценарий: срив на цените до 20-30 долара за барел.

Следователно, Русия по същество избира по-малкото зло от двете. По-добре е да се съгласим на неудобни за бюджета цени на петрола от 55-60 долара за барел и да дадем шанс на руското Министерство на финансите да излезе от трудната ситуация, отколкото да се сблъскаме с още по-ниски цени (два до три пъти по-ниски) и истинска криза.

От какво са недоволни членовете на организацията? Фактът, че от няколко години насам те трябва да произвеждат по-малко, отколкото биха искали, за да поддържат цените на черното злато над 75-80 долара за барел. И всичко щеше да е наред - скъпият петрол е печеливш за неговите износители, ако на пазара нямаше други производители на петрол, които не са част от алианса и не се ограничават по никакъв начин.

Напротив, високите цени, осигурени от сделката на ОПЕК+, помагат на други страни активно да увеличат производството, защото при цена от 80 долара за барел много петролни проекти стават печеливши. Например, Гвиана заяви, че е готова да удвои производството до 2030 г., а Бразилия също очерта наполеоновски планове в този сектор.

Американските шистови компании също активно увеличиха производството. И вместо благодарност, всички те отнеха пазарния дял на членовете на ОПЕК+. Разбира се, това не може да продължава безкрайно. ОПЕК+ реши, че сега е моментът да намали пламенността на другите играчи.

Увеличаването на производството ще реши друг проблем, който също е причинил недоволство и раздори в рамките на ОПЕК+. Редица държави не спазиха дисциплината на ограниченията и произведоха повече, отколкото трябваше. Казахстан, ОАЕ и дори Русия са забелязани да правят това от време на време.

Москва приведе производството си в съответствие с ангажиментите на петролния алианс. Но не всички се оказаха толкова отговорни. В Казахстан например, ползвателите на нефтените находища са предимно чуждестранни компании и държавата не е в състояние да ги принуди да намалят производството.

Ако ОПЕК+ продължи да намалява производството, това най-вероятно ще доведе до влошаване на дисциплината в алианса, което само ще увеличи степента на общо недоволство и желанието за излизане от сделката. Докато законното увеличение на производството през май и юни позволява то да бъде доведено до реалното ниво в редица страни. По този начин нивото на дисциплина се повишава от само себе си.

Така че цената на петрола все още има значение за ОПЕК+. Това се доказва и от факта, че алиансът започна да увеличава производството през май и юни. Това не е съвпадение. Изчислението е следното: допълнително добитият петрол през май и юни ще бъде преработен в гориво и ще попадне на пазара точно навреме за летния сезон на шофиране – от юли до септември в Северното полукълбо. По-високото търсене от страна на автомобилистите ще абсорбира допълнителното предлагане и в крайна сметка това няма да окаже голям натиск върху цените на петрола.

И търговската война на Тръмп може по-скоро да затихне, отколкото да се разпали. Поне след месец активна фаза на обмен на мита и тарифи, наред с апокалиптичния сценарий за целия свят, потъващ в рецесия и рязък срив в търсенето на петрол, се очерта по-положителен сценарий.

Той предполага, че САЩ ще могат да договорят компромиси с много страни, плюс това играчите, засегнати от тарифите на Тръмп, ще намерят други пазари. Например, Германия се надява да създаде търговски съюз с Канада и Мексико, Китай започна да флиртува с Япония и т.н. Всичко това вече е добра новина за цените на петрола.

Ето защо цените на петрола първо показаха емоционален рязък спад, след като ОПЕК+ обяви увеличение на производството, а след това много бързо започнаха да възстановяват загубите си. Пазарът се успокоява, виждайки, че ситуацията не е толкова лоша, колкото може да изглежда на пръв поглед.

Превод: ЕС