/Поглед.инфо/ Президентските и парламентарните избори в Тайван, насрочени за 13 януари, може да се превърнат в най-интересното международно събитие в началото на новата година. Сама по себе си почти непризнатата Китайска република с население от 23,5 милиона души едва ли би предизвикала такъв интерес от световната общественост. Дори значителната й икономическа тежест (2/3 от БВП на Русия) и ключовата й роля в производството на мощни чипове едва ли биха оказали голямо влияние върху информационните потоци, които „измиват“ войните в Украйна и Близкия изток.

Някои експерти обаче прогнозират избухването на нова голяма война именно заради изборите в Тайван. Такава война наистина е целта на многоходова игра, която се играе от Съединените щати за отслабване на Китай, от който Тайван е неразделна част.

След като обедини Поднебесната империя и провъзгласи Китайската народна република на 1 октомври 1949 г., правителството на Мао Цзедун всъщност продължи военните операции в различни отдалечени райони на страната. Тибет например е окончателно анексиран едва през 1951 г. Имаше и други големи цели за финалните операции на НОАК (Народно-освободителната армия на Китай), включително Тайван.

Над 2 милиона войници и функционери на партията Гоминдан, която управлява Китай от десетилетия и току-що загубила брутална гражданска война от комунистите, избягаха на острова с население от 6 милиона.

Малцина се съмняваха в успеха на подготвения десант на червените войски, особено след като Америка обърна гръб на губещите от Гоминдана и неговия лидер Чан Кайши. Но през 1950 г. започва Корейската война. През октомври Мао Цзедун изпрати най-добрите си сили, за да спаси победения Ким Ир Сен, а американците преразгледаха отношението си към Чан Кайши и изпратиха кораби на 7-ми флот в Тайванския пролив.

Самият остров Тайван започна да се превръща в „непотопяем самолетоносач“, от който американците заплашваха многолюдните градове на съседните крайбрежни провинции на КНР.

Решавайки да „формализира отношенията“, Вашингтон подписа „договор за сигурност“ с Тайпе през 1954 г. и разположи части на военновъздушните сили, флота и морската пехота на острова. Армията на Гоминдана бе превъоръжена с модерни оръжия, започна производството на собствени оръжия, а през 1961 г. дори стартира ядрена програма.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Чан Кайши сериозно се подготвяше за отмъщение на континента и затова остави разпоредба за единството на Поднебесната империя в „Конституцията на Република Китай“, донесена от континента.

След като установи строг военен режим, създаде ефективна система за взаимодействие между публичната и частната икономика, получи щедра помощ отвъд океана, Чан Кайши още през 60-те години превърна Тайван в един от „азиатските тигри“. Нейните успехи бяха в контраст с хаоса на Големия скок напред и Културната революция в континентален Китай, които поставиха началото на чувствата на отделна „тайванска идентичност“.

Комфортното съществуване под американския „ядрен чадър“ може да продължи дълго време. Но Вашингтон видя възможност да хване много по-голяма риба. За да привлекат Китай на страната на Запада, САЩ позволиха Тайван да бъде изключен от ООН през 1971 г., където зае мястото на КНР.

През 1978 г. дипломатическите отношения на Вашингтон с Пекин са установени, а тези с Тайпе са прекъснати. Вярно е, че Конгресът на САЩ прие „утешителен“ закон, който предвиждаше продължаване на доставките на оръжие. Тази вратичка впоследствие помогна за превръщането на Тайван обратно в точка на лост срещу Пекин.

Преминаването на КНР на страната на Запада в конфронтацията със социалистическия лагер по инициатива на Дън Сяопин премахна от дневния ред враждебността към „Червения Китай“ и използването на Тайван за натиск върху него за няколко десетилетия.

Но успехите на политиката на „реформиране и отваряне“, постигната от Дън Сяопин и неговите последователи с помощта на Запада, започнаха да тревожат най-далновидните политици. По време на посещение в Пекин през 2009 г. от тогавашния президент на САЩ Барак Обама, на Пекин беше предложена ролята на "по-малък брат" в глобалния тандем Г-2 между САЩ и Китай.

Китайците обаче вече не бяха доволни от втората роля и след завръщането си във Вашингтон Обама нареди началото на „сдържането“ на КНР. Неговият държавен секретар Хилари Клинтън провъзгласи стратегията „завой към Азия“ и въоръжените сили започнаха да се разполагат в тази част на света.

Военните съюзи в Тихия океан бяха подновени и военните бази в Япония, Южна Корея и Филипините бяха подсилени. За икономическо ограничаване те излязоха с търговския блок за Транстихоокеанско партньорство, в който най-голямата икономика в региона, Китай, не беше поканена.

Разбира се, големи доставки на оръжия за непокорния остров бяха възобновени. ЦРУ започна спешно да създава антикитайски организации, като същевременно се фокусира върху стимулирането на чувствата за „тайванска идентичност“ и превъзходството на „демократичния“ Тайван над „авторитарния“ Китай.“

Изразител на подобни настроения беше Демократическата прогресивна партия (ДПП), която постави курс за „суверенитет“ - окончателното отделяне на Тайван от Средното царство. Сепаратистите печелят изборите през 1968 г. за първи път. Оттогава борбата между ДПП и Гоминдан продължава с променлив успех и следващата битка ще приключи на 13 януари.

Малко вероятно е някакъв резултат от тези избори да доведе до катастрофалните събития, които са толкова желани във Вашингтон. Кандидатът за президент от управляващата ДПП, настоящият „вицепрезидент на Тайван“ Лай Чинг-те, вече обяви липсата на конкретни планове за започване на сложни процедури за обсъждане и особено юридическо оформяне на декларацията за „независимост“. Той предполага, че Тайван вече е независим от Пекин.

Кандидатът на Гоминдан, кметът на главния град на острова, Тайпе, Хоу Юйинг, подчертава, че принципът на „Един Китай“ е ясно записан в настоящата „Конституция на Република Китай“, т.е. на Тайван.

Представляващ новосъздадената Народна партия, Гуо Уен-чие не се възприема като истински конкурент на лидерите на другите две партии. Той също не е привърженик на „независимостта“ и нарича континентален Китай и Тайван „едно семейство“. Като кмет на Тайпе от 2014 до 2022 г. той активно развива контакти с КНР.

Единственият шанс да се изостри ситуацията и да се провокира Пекин към превантивни действия е да се организира бунт на провокатори, подобно на безредиците в Хонконг през 2019 г. Тогава групи екстремисти, предимно млади хора, се възползваха от натрупаното недоволство на населението на специалния административен район Хонконг (официалното име на Хонконг) и организираха погроми в Законодателното събрание, на метрото и гарите и дори завзеха Международно летище Хонконг.

Само „стратегическото търпение“, присъщо на Си Дзинпин, позволи да се откаже от използването на вътрешни войски, разположени на границата, и да се разреши ситуацията.

Междувременно размирниците от Хонконг използваха сценария на тайванските съмишленици. Припомняме, че през 2014 г. групи млади хора превзеха сградата на парламента в Тайпе и нахлуха в администрацията на президента Ма Инджоу, ръководител на партията Гоминдан. Той се сближи с КНР и насърчи споразумение за улесняване на „континенталните“ инвестиции в Тайван.

Изключително изгодно за бизнес средите и населението на острова, това споразумение рязко отслаби позициите на сепаратистите от партията ДПП. Сепаратистите спечелиха този кръг от конфронтация. През 2016 г. ДПП спечели президентските избори и оттогава Тайван се ръководи от Цай Инг-вен.

Липсата на бързи и драматични промени в Тайпе, какъвто и да е резултатът от настоящите избори, няма да означава липса на последствия в регионалната и дори глобалната ситуация. Китайската военна намеса е практически изключена, очевидна истина, която Си Дзинпин потвърди на Байдън по време на среща в Сан Франциско.

Максималният възможен отговор дори на неблагоприятни събития е кратка икономическа блокада на острова, подобна на тази, последвала пристигането на Нанси Пелоси през август 2022 г. Американците също няма да стигнат по-далеч от движението на групи самолетоносачи близо до Тайван и в Южнокитайско море.

В бъдеще събитията ще се развиват в зависимост от резултата от изборите. Победата на сепаратистите ще доведе до допълнително влошаване на военното и икономическото положение от двете страни на Тайванския пролив. Китайските самолети и кораби все по-често ще извършват маневри, демонстрирайки готовността си за постигане на обединение не само с мирни средства.

Търговско-икономическите връзки могат да бъдат засегнати, чийто обем е впечатляващ - инвестициите на тайванските фирми на континента надхвърлят 200 милиарда долара, а двустранната търговия през 2022 г. възлиза на 320 милиарда долара.

Повече от милион тайванци са постоянно в Китай - бизнесмени, инженери, лекари, учители, артисти. Буквално в навечерието на изборите Пекин обяви някои ограничения за тайванските компании...

Победата на привържениците на китайското единство според формулата на Дън Сяопин „една държава, две политически системи“ не само ще облекчи военното напрежение, но и ще се върне към увеличаване на взаимноизгодното бизнес сътрудничество. Изграждането на автомагистралата Пекин-Тайпе може да бъде символ на връщане към нормалността.

Предвижда се Тайванският пролив да бъде пресечен през подводен тунел с дължина около 120 километра. Китайците вече са разработили технологии за такива конструкции при изграждането на надводния подводен мост Чжухай-Хонконг. Цената от 50-60 милиарда долара е доста разумна. Всичко, което е необходимо, е политическо решение от двете страни.

За Вашингтон победата на сепаратистите ще означава продължаване на използването на „тайванския лост“ за оказване на натиск върху Пекин.

Американските стратези ще се опитат да привлекат Пекин в „тайванския капан“ и да го накарат да нанесе превантивен удар срещу „освободените сепаратисти“. Повторение на „украинския сценарий“ е малко вероятно, но не е изключено.

Победа за разумни сили може да накара Вашингтон да се откаже от разиграването на картата на Тайван и „зачитането на волята на тайванците“ може да се превърне в удобен претекст за прекратяване на скъпата и неефективна намеса в делата на Китай. Губещите от ДПП бързо ще бъдат забравени. Предателството на стари клиенти винаги е било любима техника в арсенала на Америка. Това вероятно е нещо, за което хората мислят в днешния Тайпе преди изборите на 13 януари.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.