Несъзнателно те вярват в края на историята - в това, че повече няма да има никакви социални сътресения, че либералната демокрация и пазарния капитализъм ще властват вечно, а новите технологии ще направят живота ни прекрасен. Те не са виновни. Така им втълпява глобалистката пропаганда от години и в това вярват.
Малко по-различно бъдеще бленуват днешните господари на света - мулти и квази милиардери, швабове, Ротшилди, Гейтсове. Те мечтаят обикновените човеци на земята да се слеят в едно глобално, лесно управляемо “отворено общество”, в което няма раси, полове религии и нации и се радват на това, което им “отпуснат” господарите. Всъщност - те мечтаят за тотална глобална диктатура, мечтаят да превърнат милиарди в разчовечени "крепостни селяни", в които е унищожена всякаква воля за живот, в тяхно собствено стадо добитък, живеещо в постоянен страх от климатични промени, нови пандемии, нашествие на извънземни и всякакви други “глобални предизвикателства”. И най-важното е тази маса хора най-после да е толкова смазана, че да не им създава никакви проблеми.
В това бъдеще самите богаташи мечтаят само те да се радват на безкрайната си власт и богатства. За тях това е тяхното право, тяхната лична свобода и техния “край на историята”. Общо взето - мечтаят за един свой “Елизиум”, независимо дали ще е в космоса или на земята, един рай, в който само те си живеят щастливо и не се месят с тълпата от бедни “подчовеци”. Мечтаят само те да се възползват от достиженията на новите технологии. Мечтаят да живеят стотици години благодарение на наномедицината, генетични подобрения и смяната на органи, да създават идеалните си деца чрез модифициране на ДНК, а функциите по поддръжка на луксозния им живот да са поети от машини с изкуствен интелект.
Историята, обаче ни показва, че нещата едва ли ще се развият по този начин. Има достатъчно примери от миналото как мечтите на богатите не се сбъдват и тв също плачат .
Първата индустриална революция - парната машина, механичния стан и доменните пещи бяха изкуствения интелект и роботите в началото на XIX век.
Пример - изобретението на парната машина от Джеймс Уат направи хиляди фабриканти свръхбогаташи. Единствените им проблеми бяха колко карата диаманти да купят на съпругите и любовниците си. Същата нова технология, обаче превърна Англия от началото на XIX век в една ужасна антиутопията, описана прекрасно в романите на Чарлз Дикенс. Богаташите си живееха пребогато, а масата безработни (благодарение на същата парна машина) бяха натикани в т.нар. работнически домове. Там мъже и жени живееха разделени като стадо животни , да не би да се разплодят без знанието и разрешението на господарите, и получаваха по една супа на ден.
Тогава фабрикантите също са си мислели, че това е край на историята и че тяхното богатеене и власт ще е вечно. Обаче не стана така.
Напротив - още във втората половина на XIX век масата хора постепенно заживяха материално по- добре. И "вината" за това не беше в щедростта и добротата на богаташите, нито в парната машина и доменните пещи, а в страха на капиталистите, че може да се простят не само с богатствата си, а и с главите си.
Тогава бунтовете и революциите, базирани на идеите на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, заедно с появилото се синдикално движение уплашиха милионерите и те бяха принудени да отделят много по-голяма част от печалбите си за заплати на работниците.
По същото време, за да парира марксизма, канцлерът Ото фон Бисмарк в Германия наложи т.нар. държавен социализъм, в който работниците получиха държавни здравни и пенсионни осигуровки, а децата им ходеха в държавни детски градини.
Безспорно е, че социализма, независимо от мимикриите си, промени света, като принуди озверелите от алчност тогавашни капиталисти да превърнат работниците си в нормално живвещи хора.
По-късно, доколко успешно, доколко не, в Русия победи социалистическа революция. Но социализмът вече беше пуснал корени навсякъде. В Западна Европа също беше управляващ строй, дори и в мимикриите му в италианския фашизъм и германския националсоциализъм.
Безспорно тези системи бяха много далеч от идеала, допуснаха се огромни грешки, насилие и реки от кръв. Но е доказано, че човек не може да създаде напълно идеално общество. Не сме ангели, управлявани от Бог, а тленни хора, живеещи в грешен свят. Затова пък първите неуспешни социалистически опити ни научиха кое и как не трябва да се прави.
Въпреки това в тези ранни социализми имаше в голяма степен социално равенство. Индивидуализмът беше изкоренен, за сметка на колективизма или етатизма.
По- късно, чрез създаването на запад на социалната държава на всеобщото благоденствие (welfare state) почти се осъществиха идеите за свобода, братство и равенство. Това също беше социалистическа система, в която имаше доста справедливо преразпределение на благата. Социалната държава властваше в Европа и САЩ до 80-те години на XX век и беше успешна алтернатива на болшевизма. Именно тя създаде средната класа и високия жизнен стандарт на запад.
После, след унищожението на класовия враг в лицето на социалистическата система, социализмът и социалната държава на запад бяха подменени от идеите на Милтън Фридман и Фридрих фон Хайек. Те наложиха неолиберализма - системата, чиито основен лозунг беше “държавата да я няма и всеки да печели колкото може повече, както намери за добре”, тоест - отново индивидуализъм, отново алчност, точно като в началото на XIX век.
Този строй властва и днес, превърна се в глобализъм, тоест система за глобална власт на гигантските транснационални корпорации и техните собственици милиардери. Затова и светът отново се раздели на много бедни и малко, но много богати, а богатите мечтаят за споменатия по-горе свой Елизиум. По тези причини днес се тресем от напрежение и тътнещи социални и дори геополитически конфликти.
Тъй като с просто око се вижда, че неолиберализмът ни води към погибел, светът отново има нужда от социализъм. Той вероятно ще е от нов тип. Задачата му няма да е по-лесна. По-тежка ще е.
Обаче аз съм оптимист - както се появиха Маркс, Бисмарк и Кейнс, така и сега ще се появят нови мислители, нови революционери, които да "вкарат в пътя" алчните милиардери и с помощта на достъпни на всички нови технологии да създадат нови нива на социална справедливост и масово благополучие. Вече имаме опит, сили и средства да го постигнем.
В бъдещето можем и трябва да отидем всички заедно. Всяка система, действаща на базата на потисничеството, индивидуализма и социалния дарвинизъм, ще ни държи постоянно в миналото, а светът ще бъде раздиран от нови бунтове, въстания и революции.
