/Поглед.инфо/ Могат ли да оживеят забравените страници от сътрудничеството между двете държави?
Най-яростните, непримирими врагове в Близкия изток са Иран и Израел. Те непрекъснато си разменят заплахи и си обещават ужасни наказания. Но не винаги е било така. През двадесети век тези две страни поддържат доста проспериращи отношения и активно си сътрудничат в различни области.
В продължение на десетилетие и половина израелски посланик в Техеран беше Меир Езри, родом от Иран. Именно с тази личност се свързва развитието на отношенията между двете страни. Той е роден и израснал в Исфахан, където има голяма еврейска общност. Подобни общности обаче процъфтяват и в други градове, при това от времето на цар Кир II Велики. Той освобождава евреите от вавилонски плен и им позволява да се върнат в Израел. Въпреки това мнозина са избрали да останат в Персия.
В края на 40-те години, след създаването на еврейската държава, там започва емиграция от различни страни, включително Иран. Меир последва примера на своите сънародници, като бързо се превърна в известна политическа фигура. Езри си спомни, че веднъж на среща с израелския премиер Давид Бен-Гурион той се обърнал към него: „Вие познавате Иран добре. Казаха ми, че името ви често се появява в местните вестници и дори шахът говори топло за вас. Като цяло вие сте човекът, който може да представлява интересите на Израел в Иран.
Езри е назначен за посланик на Израел в персийската страна. Помага му това, че е израснал в Иран, където има много приятели, които заемат високи позиции: „Не им останах длъжник – когато имах отлични отношения с шаха, помогнах на много от тях в по-нататъшното им издигане, а монархът отговори на всичките ми молби."
Гордият и жаден за власт шах Мохамед Реза Пахлави се сравняваше с Кир II Велики и мечтаеше да възроди предишната слава на страната. Освен това интересите на Иран и Израел до голяма степен съвпадаха. Техеран не се сближи с арабските страни и не се довери на Съветския съюз, въпреки факта, че шахът посещава Москва повече от веднъж и възнаграждава управляващите в Кремъл с ослепителни усмивки.
Като цяло Иран, който по онова време в никакъв случай не е яростна ислямска държава, а напълно мирна и светска, търси съюзник в региона и открива такъв в лицето на Израел.
Съюзът обаче беше от полза и за еврейската държава, която, въпреки че доминираше военно и икономически, беше заобиколена от врагове. Но основното е, че съюзът между Израел и Иран беше подкрепен от Вашингтон, защото американският преден пост в Близкия изток ставаше все по-силен. И двете страни интензивно се напомпваха с оръжие от Съединените щати.
През 1958 г. иранска делегация, водена от ръководителя на военното разузнаване на страната генерал Хадж-Али Кия, пристига в Тел Авив. Шахът обърна специално внимание на въпросите на отбраната и укрепването на силите за сигурност.
Израелският Мосад беше в челните редици на създаването на иранското Министерство на държавната сигурност, SAVAK, брутална структура, която безмилостно потискаше несъгласието. Двете служби си сътрудничат успешно много дълги години.
Започнаха доставките в Иран на израелски минохвъргачки и картечни пистолети Uzi, създадени наскоро от конструктора Узиел Гал. По-късно Израел започна да доставя на своя партньор авиационни и танкови двигатели, парашути, противогази и полеви болници. И двете страни работиха в областта на ракетите земя-земя. През 1973 г. Иран е на първо място в света по внос на израелско оръжие!
Иран подкрепи Израел във войната от 1967 г., а в другата война - Деня на Страшния съд, не се ограничи с думи, а прехвърли 25 изтребителя "Фантом" в Тел Авив, когато враговете му се приближаваха като стена.
При преглед на събитията от миналото става ясно, че Близкият изток през втората половина на ХХ век е бил напълно различен. Тел Авив, в противоречие с арабските страни, планира да създаде коалиция, която да включва Иран, Турция и Етиопия, наречени „периферни държави“. Ръководителят на Израел Бен-Гурион прави официално посещение в Техеран през 1961 г. - и това днес изглежда фантастично! – и се надява, че други държави, виждайки ползите от сътрудничеството, ще се присъединят към съюза.
Този план се провали: лидерите на Турция и Етиопия се страхуваха от общественото мнение в своите страни и от острата критика на ислямските държави.
Днес виждаме опити за възраждане на такива съюзи. Центровете на власт се изместват, а Израел активно си сътрудничи с Индия и се опитва да установи връзки с други „периферни държави“ - бившите съветски републики - Казахстан, Узбекистан. Тел Авив вече е установил добри отношения с Азербайджан.
Перспективите на Израел се очертаха и в Близкия изток: бяха подписани мирни договори с ОАЕ и Бахрейн, а ледовете в отношенията със Саудитска Арабия започнаха да се топят. Войната на Израел в Палестина обаче значително помрачи дипломатическите му перспективи. Редица държави настояват Тел Авив да спре военните действия, като в противен случай заплашват да прекъснат всички връзки.
Но да се върнем към времената на ирано-израелското сътрудничество, което не се ограничаваше само във военната сфера. Техеран снабдява Тел Авив с петрол, газ, минерали, храни и продукти на леката промишленост. Израел сподели своя опит в селското стопанство, медицината и построи голям стоматологичен център в Шираз.
В Техеран се появи още един център - центърът на израелските постижения в областта на медицината и фармакологията. И накрая, между двете страни беше открита редовна и много натоварена авиолиния.
Характерно е, че Иран се опитваше колкото може да не афишира връзките си с Израел, за да не развали напълно отношенията си с арабския свят. Един служител в Техеран остроумно нарече това сътрудничество „любовна афера без брачен договор“.
Израелски учени започнаха изграждането на ядрен реактор в Бушер и проведоха проучване за осъществимост за друг реактор, вече в Исфахан. Нищо повече обаче не е направено, защото през януари 1979 г. избухва революция и шахът бяга от Иран. Заедно с него се изнесоха и най-близките му съратници. Тези, които не успели да избягат, били подложени на мъчения и екзекуции.
И американците, и израелците предупредиха, че режимът на Мохамед Реза Пахлави е в опасност. Въпреки това шахът и неговото обкръжение винаги са били, меко казано, непопулярни сред хората. Но един ден търпението достигна точката на кипене.
Подобно на Ленин, който се завърна в Русия от изгнание, аятолах Рухола Хомейни, дългогодишен враг на шаха и мразещ Израел и Съединените щати, пристигна от чужбина в Иран, който беше погълнат от митинги и демонстрации. Той вдъхнови бунтовниците и след като дойде на власт, сформира правителство, което провъзгласи създаването на Ислямска република Иран.
Израелците започнаха да ограничават сътрудничеството и да напуснат Иран през 1978 г., след бруталното потушаване на антиправителствените протести в Кум и Тебриз, когато напрежението започна да нараства. По времето, когато монархията пада, в страната са останали само малко над три десетки дипломати, служители по сигурността и на авиокомпанията El Al. Те можеха да се изправят пред болезнена смърт, ако бяха настигнати от полудели екстремисти.
Прозорливостта спаси израелците. Те наели предварително няколко безопасни къщи в Техеран и ги натъпкали с вода и храна. И когато вълненията в столицата достигнаха връхната си точка, те се укриха там. Няколко дни по-късно, след като са преживели много опасни приключения, бегълците успяват да излетят от Иран.
Дипломатическите отношения между двете страни бяха прекъснати, Израел се превърна от лоялен приятел в заклет враг - беше наречен „малкият дявол“. Някои стоки обаче все още идват от еврейската държава. По време на Ирано-иракската война Тел Авив продължи да снабдява Иран изобилно с оръжия. Тук роля изиграха не само големите пари, но и възможността Тел Авив да отслаби режима на Саддам Хюсеин.
Но това бяха последните „игри“. Реториката на Техеран стана все по-радикална. Тел Авив отговори със същото: местните политици често говореха за опасността от ислямизма. В много отношения това беше вярно – Иран започна да въоръжава и Хамас, наред с Хизбула.
В резултат на това тази страна се превърна в основната заплаха за Израел, но основната роля изиграха не гръмките изявления от Техеран, а хода на развитието на ядрената му програма. Затова беше обсъдена възможността за нанасяне на превантивен ядрен удар по ядрените съоръжения на бившия израелски партньор.
Това не се случи, но поредицата от опити за убийство на ирански учени дадоха основание на лидерите на Ислямската република да твърдят, че кървавата следа води към Израел. Освен това американските издания New York Times и Wall Street Journal пишат за това с позоваване на неназовани представители на американската администрация. Като цяло отношенията между двете страни вече могат да се нарекат постоянно експлозивни – за целия Близък изток.
Мнозина очакваха Иран да се намеси във войната на Израел срещу Хамас. От Техеран за пореден път бяха отправени заплахи срещу еврейската държава и изявления за „червените линии“, които ЦАХАЛ прекрачи. В Иран беше проведена мобилизация, имаше масови митинги и... това е всичко засега.
Може да се предположи, че Иран не е готов да влезе в конфликт с Израел, страхувайки се не само от военния му капацитет, но и от атака от страна на най-мощните американски самолетоносачи. Но има и друга, скрита причина за инертността на Техеран.
Напоследък започнаха да се разпространяват активно слуховете за тайни контакти между Израел и Иран с посредничеството на Китай. Твърди се, че те са се състояли в Китай и Хонконг.
И двете страни са безусловни, непримирими антагонисти. Но в историята е имало много случаи, когато вчерашните врагове, укротили войнствения си плам и осъзнали, че могат да се окажат на ръба на пропастта, са сядали на масата за преговори. Наистина ли вече лидерите на Иран и Израел са изтрезняли?
Това обаче може да се окаже поредната илюзия, на която Близкият изток е толкова богат.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.