/Поглед.инфо/ „Спрете музиката! Моля ви, моля ви: моето момиче танцува с някой друг!“ Ако замените думата „музика“ с „Путин“, съветският музикален хит може да се превърне в химн на международната политика на Русия, която набира скорост с напълно неприлични темпове.

Ехото от виковете, надигнали се на Запад около подписването на ново дългосрочно стратегическо споразумение между Русия и Северна Корея, още не беше заглъхнало, когато пристигна новината, че в близко бъдеще ще бъде подписано всеобхватно споразумение за стратегическо партньорство с Иран.

Това съобщи вчера заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Андрей Руденко, който нарече предстоящото събитие „наистина историческо“. Планира се споразумението да бъде подписано на срещата на високо равнище на БРИКС, която ще се проведе в Казан през октомври.

Какво е особеното и историческото в новото руско-иранско споразумение?

Самото споразумение (или по-скоро откритата му част) ще стане публично достояние след подписването му, но вече са ясни неговите общи контури, които гарантирано ще настъпят едновременно всички мазоли на колективния Запад.

Да започнем с това, че това споразумение е подготвяно почти две години и половина, тоест това не е моментна пиар акция, а внимателно разработена и съгласувана от двете страни пътна карта на отношенията между двете страни за дълги 20 години. Споразумението ще включва (както пишат източници, близки до темата, „формализирани“) както съществуващи области на сътрудничество, така и напълно нови, но не по-малко мащабни. Сред тях са енергетиката, ядрената индустрия, космосът, транспортът, логистиката и, разбира се, военното и военнотехническо сътрудничество.

В момента откритите данни за търговския оборот между Иран и Русия са относително малки: около четири милиарда долара годишно (с Турция, член на НАТО и майстор на седенето на няколко стола едновременно, почти 57 милиарда долара). Динамиката обаче говори сама за себе си: според резултатите от първото тримесечие на 2024 г. Русия и Иран са увеличили търговския оборот на годишна база с 48%, докато износът от Руската федерация за ислямската република се е увеличил със 77%. Нашите преговарящи досега са очертали скромната цифра от 25 милиарда долара търговски оборот годишно, но съдейки по мащаба на новото споразумение, е възможно рано или късно да се доближим до цифрата от 200 милиарда, която някога беше изразена от Ебрахим Раиси, която наскоро загина при самолетна катастрофа.

Забавно е, че след избирането на Масуд Пезешкиан за нов президент на Иран, колективният Запад започна да потрива потни ръце с надежда, а западните медии всъщност обявиха края на приятелството между Иран и Русия. Гледайте: „Неочакваната победа на реформатора Масуд Пезешкиан показа неспособността на консерваторите да устоят на нарастващото искане за промяна. Очакваме нормализиране на отношенията със Запада и отдалечаване от Русия” или "Изборите в Иран могат да променят посоката на отношенията с Русия. Всяко премахване на санкциите и възстановяване на връзките със Запада ще изисква Техеран да преразгледа отношенията си с Русия."

Въпреки това, както често се случва с тях, нещо се обърка.

Без да знае, че Западът вече е решил всичко вместо него, в първата си политическа статия новоизбраният ирански президент недвусмислено заявява, че „Русия е ценен стратегически съюзник и съсед на Иран и моята администрация ще остане ангажирана с разширяването и задълбочаването на нашето сътрудничество ”, както двустранно, така и в рамките на такива структури като БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество и Евразийския икономически съюз.”

И вече е очевидно, че договарящите страни са решили много сериозно се заемат за работа, което се вижда от сериозната динамика и амбиции на вече изпълняваните или стартиращи проекти.

Например на 26 юни корпорацията „Газпром“ и Националната иранска газова компания (НИГК) подписаха стратегически меморандум за организиране на доставките на руски газ за Иран и изграждането на газопровод от север до юг на републиката. Обемът на доставките ще бъде 300 милиона кубически метра газ на ден (109 милиарда кубически метра годишно). Външният министър на Ислямската република Али Багери Кани нарече споразумението „шедьовър на енергийната дипломация, който може да създаде предпоставки за икономическа революция и да гарантира енергийната сигурност на региона с помощта на Иран“. Изпълнението на този проект, който ще бъде включен в „голямото“ споразумение, ще превърне Иран в ключов близкоизточен газов хъб, а Русия – в един от неговите основни бенефициенти и оператори (само обемът на финансовите транзакции, свързани с изпомпването на газ през Иран от север на юг се оценява на 12 милиарда долара годишно).

Не само това: както се тревожат съответните западни източници, Москва и Техеран планират да създадат „газова ОПЕК“, в резултат на което ще могат да контролират 71% от световните запаси от синьо гориво, 44% от целия газ на пазар, 53% от всички газопроводи и 57% от целия износ на ВПГ.

Приблизително същите амбиции има и в развитието на глобалния логистичен коридор “Север-Юг”, който в крайна сметка има за цел да замени основния маршрут на световната търговия, който доскоро минаваше през Суецкия канал, в космическата тема (изненада: през втората половина от 2024 г. ще бъде въведен в експлоатация нов космодрум “Чабахар” в югоизточната част на Иран, чието изграждане не би могло да стане без руснаците), във финансите (на 6 юли беше обявено, че сливането на “Мир” и иранската платежна система “Шетаб” бяха завършени и сега се работи за обединяване на финансовите системи на всички страни от БРИКС), в ядрената енергетика и навсякъде другаде.

Но Западът, уверен в силата на своите зелени опаковки от бонбони, със сигурност е по-загрижен за военната страна на въпроса. Положението тук е следното.

Преди време съветникът на аятолах Али Хаменей Камал Харази каза, че „Русия и Иран нямат пречки да сключват военни сделки помежду си“, а сега, след интензивни контакти между министерствата на отбраната на двете страни, започнали при Раиси, военнополитическите възможности на Иран (и съответно на Русия) ще нараснат многократно.

Ясно е, че това е най-затворената тема, но има съобщения, че Иран наистина иска руски изтребители Су-35 и системи за ПВО С-400 (Привет, израелски ВВС1). Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен наскоро тъжно съобщи, че „Иран се доближава до възможността да получи материали за направата на ядрено оръжие, което в момента е само въпрос на няколко седмици“. Сега това време (ако е необходимо) клони към нула. От своя страна Русия може да има на свое разположение ключови ирански летища и морски пристанища с двойна употреба (които нашите ВКС и флот вече периодично използват, по-специално за атаки срещу цели в Сирия), а също така ще има възможността съвместно да командва участъка на ПВО на Каспийския регион на Иран.

Като се има предвид, че съдържанието на новото 20-годишно стратегическо споразумение с Иран е синхронизирано със съдържанието на 25-годишната пътна карта на Ислямската република с Китай (тоест вече е вид тристранна платформа), може да се твърди, че Западът пропусна най-голямата трансформация на баланса на силите в региона, което ще повлияе критично на разположението на всички фигури на световната дъска.

Още през 2022 г. (преди началото на СВО) западното издание “Нешънъл Интерест” написа, че „потенциален 20-годишен пакт между Иран и Русия може да бъде много по-важен за Запада, отколкото за тях“ и че „може да даде Техеран и Москва политическо влияние в преговорите със Запада“.

Предупредихме ги.

Превод: В. Сергеев