/Поглед.инфо/ Ислямска република Иран е изправена пред нов вътрешнополитически катаклизъм. Президентът Ибрахим Раиси загина при самолетна катастрофа в северната част на страната. Сега предсрочните избори трябва да се проведат в рамките на 50 дни. Според експертите все още е трудно да се говори кой може да кандидатства за този пост, но трагедията може да доведе до редица вътрешнополитически последици.

Иранските власти потвърдиха смъртта на президента на страната Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер. Това съобщи вицепрезидентът Мохсен Мансури в социалната мрежа “Екс”. Той придружи снимката на държавния лидер с надпис: „Ние принадлежим на Аллах и ще се върнем при Него“.

Освен ръководителя на републиката, на борда на хеликоптера са били външният министър Хосейн Амир Абдолахян, губернаторът на провинция Източен Азербайджан Малек Рахмати и петъчният имам на град Тебриз Мохамад Али Але Хашем, пише иранското издание “Мер”. Според ръководителя на Червения полумесец Пир Хосейн Коливанд никой от тях не е успял да оцелее.

Първите съобщения за инцидента пристигнаха в неделя около 16:00 часа московско време. Ебрахим Раиси, придружен от делегация, се е завръщал от Азербайджан, където заедно с Илхам Алиев участва в церемонията по пускането в експлоатация на ВЕЦ “Худаферин”. Катастрофата е станала в иранската гранична провинция Източен Азербайджан.

Министърът на вътрешните работи на републиката Ахмад Вахиди каза, че твърдото приземяване е станало поради лоши метеорологични условия. По думите му в деня на излитането на полета е имало гъста мъгла, на мястото на трагедията са изпратени 16 спасителни екипа, но работата им е била затруднена и от планинския релеф на територията.

„Ситуацията в района на авиационния инцидент в северозападната част на Иран беше тежка - тя се определяше от термична депресия“, коментира Новости Евгений Тишковец, водещ специалист в метеорологичния център “Фобос”. Той отбеляза, че по време на валежи видимостта се влошава до един до три километра, в облаци - до няколкостотин метра. Поривите на вятъра са достигали до 10-15 метра в секунда, в планините на места до 21 метра в секунда. По думите на метеоролога полетите в планината при такива метеорологични условия са забранени.

На този фон началникът на Генералния щаб на иранските въоръжени сили Мохамад Багери призова за използване на всички налични сили на армията в издирването. Той също така добави, че в операцията могат да участват и специалисти от Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР). В резултат на усилията на правителството четири спасителни екипа успяха да стигнат до предполагаемото място на катастрофата.

Съседни Армения и Азербайджан предложиха помощ в издирването. Анкара също оказа подкрепа в операцията по търсене и спасяване. Турските власти изпратиха на мястото на трагедията хеликоптер със система за нощно виждане и БПЛА. На свой ред руският президент Владимир Путин нареди да бъдат изпратени два самолета и хеликоптера с група от 50 специалисти в Иран. Москва също изрази готовност да окаже максимално съдействие при издирването.

В понеделник сутринта турският дрон “Акънджи”, предоставен от Анкара, предаде координатите на определен „източник на топлина“ близо до село Тавел, където в крайна сметка беше намерен разбилият се летателен апарат. Ройтерс отбелязва, че Раиси е използвал американски хеликоптер “Бел-212”, способен да развива скорост от 190 км/ч. Неназован републикански служител подчерта, че апаратът е напълно изгорял.

След новината за смъртта на Раиси президентът Владимир Путин изпрати телеграма до аятолах Сейед Али Хаменей, в която нарече починалия истински приятел на Русия, направил много за отношенията между двете страни. „Той с право се радваше на високо уважение от своите сънародници и на значителен авторитет в чужбина. Като истински приятел на Русия, той даде безценен личен принос за развитието на добросъседските отношения между нашите страни и положи големи усилия за извеждането им на ниво стратегическо партньорство“, се казва в сайта на Кремъл.

Руският лидер също поиска да предадат думи на искрено съчувствие и подкрепа към семейството и приятелите на покойния президент и всички загинали в това ужасно бедствие. „Пожелавам на тях и на целия ирански народ душевна сила пред лицето на такава тежка, непоправима загуба“, завърши Путин.

Външният министър Сергей Лавров също изрази съболезнования. „Винаги ще помним тези изключителни политически фигури като истински патриоти на Ислямската република, които твърдо защитаваха интересите на своята държава и отдадоха живота си на самоотвержено служене на Родината“, цитира обръщението му ТГ-каналът на дипломатическото ведомство. Той също така подчерта, че Раиси и Абдолахян винаги са били истински приятели на Москва.

„Дълбоко натъжен и шокиран от трагичната смърт на президента на Ислямска република Иран, Ебрахим Раиси. Неговият принос за укрепване на двустранните отношения между Индия и Иран винаги ще се помни“, написа индийският премиер Нарендра Моди в “Екс”. Индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар отбеляза, че е шокиран от смъртта на Раиси и неговия колега Абдолахян. „Нашите съболезнования на техните семейства. Ние подкрепяме народа на Иран в този трагичен час“, заяви той.

Пакистан обяви ден на траур за смъртта на Раиси в знак на солидарност с Техеран. Арменският премиер Никол Пашинян изпрати телеграма до духовния лидер на Иран Али Хаменей и изрази съболезнования за смъртта на делегацията на президента на републиката.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро заяви, че е шокиран от новината за смъртта на Раиси, която смята за образцова и необикновена личност. На свой ред Израел побърза непублично да увери Техеран в собствената си невинност в бедствието.

Междувременно западните медии започнаха активно да обсъждат самоличността на възможния наследник на президента на страната. Така изданието “Политико” предполага, че позицията на държавен глава може да бъде заета от сина на духовния лидер на Иран Моджтаба.

Първият вицепрезидент Мохамад Мохбер временно ще поеме отговорността за управлението на републиката. Предвижда се извънредни избори да се проведат през следващите 50 дни.

Ебрахим Раиси е роден на 14 декември 1960 г. в Машхад. Още като студент той подкрепя идеите за сваляне на монархията. През 1978–1979 г. участва в Ислямската революция. От 1980 г. той работи в съдебната служба в предградията на Техеран, а по-късно става прокурор на Карадж. През годините той ръководи Генералния инспекторат на Иран и наблюдава дейността на изпълнителната власт.

От 2019 г. той е върховен съдия на страната. На тази позиция той инициира разработването на законопроекти за защита на жените от домашно насилие и стартира кампания за борба с корупцията. През същата година той е включен в санкционните списъци на САЩ и ЕС за нарушаване на правата на човека.

Ебрахим Раиси за първи път се кандидатира за президент през 2017 г., но загуби от Хасан Роухани, който беше преизбран за втори мандат. Той спечели изборите през 2021 г. с повече от 60% от гласовете. Раиси принадлежеше към ултраконсервативното политическо крило, беше привърженик на твърдата линия в отношенията със Запада, но при това не възрази срещу възстановяването на ядреното споразумение с Иран.

„Сега основната задача на иранските сили за сигурност е да намерят отговор на въпроса какво се е случило. От това ще зависи много“, подчерта политологът Марат Баширов в канала си в “Телеграм”. Той припомни, че на 13 май Иран и Индия подписаха споразумение за експлоатацията на пристанището Чабахар. Ню Делхи възнамерява да развие пристанище на югоизточното крайбрежие на страната покрай Оманския залив, за да осигури маршрут за транспортиране на стоки до Афганистан и страните от Централна Азия, заобикаляйки пристанищата Карачи и Гвадар в Пакистан. Стойността на договора, сключен ще бъде 370 милиона долара.

Тогава във Вашингтон, коментирайки споразумението, заплашиха Делхи със санкции. „Всяка организация, всеки, който обмисля да сключва бизнес сделки с Иран, трябва да е наясно с потенциалните рискове, на които е изложена, и потенциалния риск от санкции“, каза говорителят на Държавния департамент на САЩ Ведант Пател. Боширов нарича споразумението „удар върху контрола на транспортните коридори от страна на Щатите“. „И изведнъж една седмица след подписването Раиси умира“, посочи Баширов съвпадението.

Самолетната катастрофа повдига много въпроси. „Основният от тях е: как беше позволено на президентския самолет да лети при такива метеорологични условия?, казва Лана Раванди-Фадаи, ръководител на Източния културен център на Института по източни изследвания на РАН, водещ изследовател във ВШИ и доцент в Руския държавен хуманитарен университет. Според събеседницата вече има теории, че трагедията е станала по вина на израелски или американски диверсанти.

„Много иранци се опитват да намерят доказателства за това, припомняйки предишни изявления на политици от Тел Авив и Вашингтон. Но все още няма официални обвинения. А самите израелци твърдят, че нямат нищо общо със случилото се“, уточни Раванди-Фадаи.

Тя смята за важно, че Турция се притече на помощ на Иран, който изпрати свои алпинисти и спасители, а също така предостави високотехнологичен дрон, благодарение на който беше възможно да се определи мястото на бедствието. „Руските власти също протегнаха ръка за помощ“, добавя тя.

„Като цяло иранското общество е шокирано от смъртта на президента и висши служители. В понеделник вечерта много хора се помолиха за здравето на Раиси и неговите спътници”, каза експертът. Според нея трагедията ще обедини местната общност. На този фон тя не очаква дестабилизация в Ислямската република.

„Основните лостове на властта в Иран не са в президента, а в духовния лидер. Следователно страната ще продължи да функционира стабилно, въпреки трагедията. Мисля, че правителството ще овладее ситуацията. Вицепрезидентът Мухамад Мохбер, който между другото е привърженик на добрите отношения с Русия, вече е назначен за изпълняващ длъжността президент. След 50 дни в Иран ще се проведат предсрочни президентски избори, които според мен консерваторите ще спечелят“, прогнозира Раванди-Фадаи.

В иранската държавна система президентът не е държавен глава, напомня и Фьодор Лукянов, главен редактор на списанието „Русия в глобалните дела“. Тази функция се изпълнява от духовния лидер – аятолах. Президентът всъщност ръководи само изпълнителната власт.

„Той се избира с гласуване, но с етап на предварителен идеологически подбор и отсичане на неприемливи за системата кандидати. По този начин се запазва плурализмът в избора, но многообразието се ограничава в рамките на позволеното“, подчертава политологът.

„Президентските избори не са просто процедура за одобряване на избрани кандидати, има истинска конкуренция и борба, резултатът от президентския вот може да не е такъв, какъвто предпочита върховната духовна власт“, посочва той. Лукянов дава пример с ръководителите на Иран Хатами и Ахмадинеджад, които заеха поста против волята на управляващата група. „Благодарение на сложната система на управление и контрол, както и до известна степен на дублиране на функции, работата на държавния апарат е доста устойчива на сътресения, както се случи сега, и не се получава властови вакуум. Същата тази сложност и наличието на групи с различни интереси обаче увеличава рисковете от нарушаване на вътрешния баланс. Освен това вътрешната ситуация в Иран, меко казано, е далеч от идеалната от доста време насам“, подчертава Лукянов.

Подобна гледна точка споделя и Владимир Сажин, сътрудник на Института по ориенталистика на РАН. Според него смъртта на Раиси може да предизвика политическа борба във висшите ешелони на властта в Иран. „Нещо повече, онези сили, които организираха протести срещу държавната система през 2022-2023 г., могат да се възползват от ситуацията и да започнат да предприемат определени стъпки за дестабилизиране на ситуацията“, добави говорителят.

Сажин обаче изключва възможността за политически преврат в Иран. Президентът в републиката се избира веднъж на четири години с всеобщо избирателно право и на практика изпълнява функциите на министър-председател, припомня експертът. „Тоест президентът е главният изпълнител на задачите, поставени от върховния лидер“, уточни анализаторът. Според събеседника иранското общество се е отнасяло към Раиси по различен начин. „Едни го възприеха като много слаб политик, други го подкрепяха“, уточни той.

Рано е да се говори кой ще стане нов президент на Иран, смята експертът. „Първият вицепрезидент Мохамад Мохбер ще действа до изборите. Той е близък до аятолах Хаменей и се ползва с абсолютното доверие на върховния лидер. Но сред консервативното крило има много известни и авторитетни политици“, обобщава Сажин.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София