/Поглед.инфо/ Конфликтът между Иран и Израел спря. Засега…
Обявено е, че военният конфликт между двете страни е прекратен. Оптимистичното изявление, направено предния ден от президента на САЩ Доналд Тръмп, обаче можеше да е просто празен въздух - от Тел Авив дойде съобщение за изстрелването на ракети от Ислямската република. И - заплаха за ответен удар. Бих искал да вярвам, че това са последните залпове от краткотрайна, 12-дневна война. Но надеждите, уви, са несигурно нещо.
Дори предварителните резултати от последната касапница в Близкия изток са потресаващи – ядрената програма на Иран може би вече е в минало време. Военната структура на страната е понесла сериозни загуби. Много градове в Ислямската република са разрушени, хиляди хора са останали без дом. Болниците са пренаселени, в гробищата са се появили нови гробове…
Израелците гледат с удивление и ужас руините на домове, училища, спортни съоръжения, културни центрове и отбранителни съоръжения. Жителите на страната скърбят за загиналите и съчувстват на ранените. В цялата 77-годишна история на еврейската държава тя никога не е преживявала такъв шок…
И двете страни вероятно ще се обявят за победители и ще заявят, че всички цели са постигнати. В действителност нищо от това не е вярно. Резултатът от конфликта е кърваво равенство, поредното реми до следващата шахматна партия.
Тръмп е наричан главен миротворец. Но той може да се счита за такъв само с известна доза ирония. В края на краищата, първо, по негова заповед, американските военновъздушни сили бомбардираха ядрените съоръжения на Иран. Това, очевидно, беше най-спешният призив за мир!
След това Тръмп се обади на неназовани лица в Катар и ги помоли да предадат предложение за прекратяване на огъня на лидерите на Иран. Е, и самият президент на САЩ постигна споразумение с израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Но, както се казва, има нюанси. Иранският външен министър Абас Арагчи наскоро посети Москва, където се срещна с руския президент Владимир Путин. Разбира се, те обсъдиха актуални събития в Близкия изток, но подробностите от разговора останаха неизвестни.
Сега можем да предположим, че Путин и Арагчи сигурно са се споразумели за нещо, което скоро да стане реалност. И се оказва, че Иран е бил убеден да прекрати огъня не само от Тръмп и хората от Катар, но и от президента на Русия.
Но защо беше решено конфликтът, който заплашваше да ескалира в дългосрочна война, да се прекрати точно сега?
Нека захвърлим илюзиите и не изричаме банални, изтъркани думи за многобройни жертви, разрушения, човешко страдание и надвисналата хуманитарна катастрофа.
Конфликтът беше прекратен, защото Ормузкият проток, през който търговските кораби плаваха мирно и тихо в продължение на векове, се превърна в център на тревожно внимание . Иран, чиито ядрени съоръжения САЩ бомбардираха с огромни бомби , реши да си отмъсти и да блокира жизненоважния маршрут за световна енергия.
По този начин той определено щеше да създаде хаос на търговските пазари, да повиши цените на петрола, както и на неговото превозване, на корабните застраховки. А контурите на поредната икономическа криза вече се очертаваха на хоризонта…
Основните доставчици на петрол – Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства, Ирак – бяха ужасени от заплахите на Иран. Държавите, чиито икономики рискуваха да замръзнат без внос на енергия, бяха напрегнати. Основните потребители на петрол – Япония, Южна Корея, Индия – бяха сериозно уплашени. А Китай, който до голяма степен задоволява икономическите си интереси благодарение на Ормузкия проток, беше сериозно озадачен.
Никой обаче не успя да повлияе на ситуацията. Всички очакваха развръзката с тревога.
Планът на Иран беше одобрен от парламента на страната. Но върховният лидер на Ислямската република, аятолах Хаменей, не се произнесе окончателно. Той дълго размишляваше и очевидно не само върху съдбата на Ормузкия проток.
Носят се слухове, че се готви заместник на възрастния и тежко болен Рахбар . Синът на Хаменей, Моджтаб, както и Хасан Хомейни, внук на вдъхновителя и лидер на Ислямската революция от 1979 г., се борят за неговото място. Първият, подобно на баща си, е хардлайнер, докато вторият се застъпва за облекчаване на ограниченията, обвързващи Иран...
Зашеметяващото начинание на Техеран със сигурност би могло да нанесе сериозен удар на враговете му - Франция, Великобритания, Германия. Но самият Иран също би понесъл ужасни загуби от износа на петрол, който в големи количества - около два милиона барела на ден - преминава през Ормузкия проток.
Известно е, че продажбата на черно злато е най-важният източник на доходи за Ислямската република. И ако Иран загуби приходите от този износен артикул, тогава страната, изтощена от дългогодишни санкции, би преживявала наистина тежки времена...
САЩ предупредиха Техеран, че няма да толерират затварянето на Ормузкия проток. И нямаше съмнение в това – Вашингтон щеше да действа без никакви съмнения при подбора на усилията и средствата, защото финансовите му интереси бяха изложени на риск, а Америка не прощава на никого за това.
Особено след като Доналд Тръмп дойде на власт в Белия дом, който нарича всякакви действия просто сделки – той продава всичко и купува всичко.
Иран имаше с какво да отговори на евентуален нов удар от САЩ – залпове от многобройните си ракети по територията на военните бази на Пентагона в Близкия изток. Нещо повече, тяхната ефективност беше доказана с разрушителните удари по територията на Израел.
И Техеран вече беше започнал да действа, обстрелвайки американски военни обекти в Сирия, Ирак и Катар. Но това беше по-скоро демонстративна атака, която не причини никаква вреда на янките. Изглеждаше, че Техеран се подиграва с Америка, ядосва я с малки закачки, опитвайки се да вкара в ярост избухливия Тръмп.
Иран вероятно е способен да нанесе значителни щети на САЩ, но е силно съмнително, че би могъл да спечели войната с могъщата Америка. Освен това Ислямската република е видимо изтощена от израелските въздушни удари по важни предприятия и ключови военни обекти. Въпреки това от Техеран последваха изявления, че е готов за продължителна война.
Все пак, човек може да говори каквото си иска. Но е очевидно, че Техеран на практика нямаше адреси за помощ. Само вездесъщите йеменски хусити, които с готовност се включват във всяка близкоизточна битка, се предложиха да помогнат на Ислямската република. Но въпреки войнствения си плам, те не са в състояние да окажат сериозна подкрепа на Иран.
Русия има споразумение за стратегическо партньорство с Иран, но в него не се споменава за взаимна военна помощ в случай на нападение срещу някоя от страните. Но, както вече беше казано, в Кремъл вероятно са били казани много важни, необходими думи, които са послужили за основа на прекратяването на огъня.
...Когато всичко висеше на косъм, а Иран поддържаше заплашителна тишина, трафикът през Ормузкия проток беше ограничен във времето и се осъществяваше само през светлата част на денонощието – поради заглушаването на GPS, комуникацията с корабите се губеше. Това заплашваше с аварии и бедствия. Броят на корабите беше забележимо оредял, много корабособственици се страхуваха, че небето над огромния воден басейн ще трепери от ракетни залпове.
Сега тревожността е малко по-утихнала, но разбира се, не е изчезнала напълно. В края на краищата конфликтът между Иран и Израел не е приключил, а е само спрял. Но дори и това е под съмнение.