Почти веднага обаче се появиха съобщения, че Израел е регистрирал изстрелване на ирански ракети след обявяването на прекратяване на огъня. Самият Иран дава не по-малко объркващи сигнали: министърът на външните работи заявява, че са решили да прекратят огъня, но същевременно дава странни обяснения, че това „не е прекратяване на огъня, а просто прекратяване на огъня“. Израел, междувременно, изразява готовност да продължи военните действия.
По този начин няма яснота дали войната наистина е спряла. Ситуацията се утежнява от потока от взаимно изключваща се информация. Иран вероятно все още анализира случилото се: дали ударите по военните му бази са били предупреждение? Достигнаха ли ракетите целите си? Кои обекти бяха ударени в Иран и Израел? Има ли вътрешни разногласия в ръководството на тези страни?
Виждаме толкова много противоположни наративи, че бих се въздържал от прибързани заключения. Започнала ли е Трета световна война или е свършила? Или това е просто разпалване, при което са преминати нови „червени линии“ и ядрените съоръжения на Иран са атакувани отново - първо от Израел, а след това и от САЩ?
Според мен всичко това не вещае нищо добро. Намираме се в състояние на Трета световна война, която, веднъж започнала, не може просто да свърши. Ако погледнем какво се случва в дългосрочен план, ще видим, че събитията се развиват с колосална скорост, подобно на „спин“-а в квантовата механика - частица, въртяща се толкова бързо, че не я забелязваме.
Тази неистова скорост на световните събития, умножена с огромен брой фейкове и наративи, обслужващи едни или други политически интереси, води до факта, че третата световна война започва с неистова скорост и „завършва“ със същата скорост. И понякога е неясно какво повече има в това - краят или началото, всичко е едно много бързо и „спинообразно“ въртене.
Затова не бих бързал да обобщавам и да правя окончателни заключения за случилото се. Същността на случилото се може да бъде разбрана едва когато процесът достигне своя логически предел, а това очевидно не се е случило сега.
Изглежда е необходимо да се постави случващото се в по-широк контекст, да се помисли за фундаменталните сили, които движат историята, за концепцията за суверенитет и вземане на решения. Липсва ни философия на наблюдаваната политическа картина. Всички бързат да коментират, опитват се да влязат в тенденциите, а никъде няма философско разбиране.
Мисля, че е необходимо да се дистанцираме от случващото се сега. Може би само тогава ще можем наистина да разберем какво се случва.
