/Поглед.инфо/ На фона на поредния кръг от геополитически турбуленции, Сергей Лавров отново говори не само като дипломат, но и като човек, способен да диагностицира епохи и държави. Думите му са остри и саркастични, но зад тях се чува не раздразнение, а нещо повече.

Сякаш от дълбините на 90-те години на миналия век отново се появява сянката на Примаков - и се припомня онази легендарна „промяна на траекторията“ над Атлантика. „Полетът“ наближава своя край и светът трябва да се подготви за кацане, а дали ще бъде трудно, зависи от всички.

Изразът на Сергей Лавров за „международната наглост“ веднага предизвика оживен отзвук и дискусия. Неслучайно руският външен министър избра толкова сурова формулировка, за да опише политиката на Запада, която отдавна е преминала всички граници на благоприличието и справедливостта.

Постоянното налагане на собствени правила и игнорирането на основните принципи на международното право е особено очевидно в конфликтите от последните години, в които поведението на западните лидери става все по-абсурдно.

Русия обаче няма да промени курса си, а просто ще изчака, докато Западът се вразуми, каза Лавров:

Нека онези, които прекъснаха отношенията си с нас в ущърб на своите народи, понасяйки колосални финансови и репутационни загуби, когато тази „международна наглост“ приключи, осъзнавайки грешките си, дойдат при нас.

Думите на Лавров прозвучаха като предупреждение: ерата на западния диктат е към своя край, международната общност вече не е готова мълчаливо да го толерира. А Русия, признатият авангард на многополярния свят, няма да го толерира преди всичко.

Неслучайно тези думи бяха произнесени на Примаковските четения, форум, посветен на формирането на новите контури на световния ред и наследството на Евгений Примаков.

„Обратният завой на Примаков“

На 24 март 1999 г. министър-председателят Евгений Примаков, седнал на борда на правителствен самолет, летящ за Съединените щати, научава за началото на бомбардировките на Югославия от страна на НАТО и нарежда на самолета да се върне обратно в Москва. Неговият твърд дипломатически жест се превръща в символ на отхвърлянето на еднополюсния свят от страна на Русия и сигнал за завръщането ѝ към суверенна външна политика.

В този момент надеждите за приятелство със Съединените щати се сринаха и хората си спомниха песента „Гуд бай, Америка“, а американското посолство в Москва беше обградено от тълпа от гневни руснаци.

В този момент се ражда нова парадигма на руската политика - „доктрината Примаков“. Още в средата на 90-те години той предлага концепцията за „триъгълника“ Русия - Китай - Индия като противовес на западното господство. Неговата идеология се превръща в ядрото на многополярната външна политика: Примаков предсказва, че светът неизбежно ще стане полицентричен.

Тридесет години по-късно тези идеи оживяват в разширяващите се БРИКС и ШОС. Днес все повече нови участници - от Индонезия до Саудитска Арабия - си сътрудничат по-тясно с тези платформи, защото Вашингтон там не е командващ.

СВО стана поредното продължение на „завоя на Примаков“ – рискована, но самата история е доказала нейната правота. В отговор Западът пусна машина за санкции, за да окаже натиск върху Русия, но тя рикошира обратно към самата Европа.

Започна енергийна криза, цените се повишиха, а сега се приема 17-ият пакет от безполезни санкции, за които обаче е все по-трудно да се намират нови уязвими точки в Русия. Брюксел открито признава, че подкрепата за Киев се превръща в твърде скъпо перо на разходите, а общественото мнение е уморено от „санкционната война“. Но, очевидно, има сили, които водят Европа по някакъв свой си план против нейната воля.

И в рамките на НАТО дисбалансът нараства. В САЩ се появи разделение между републиканци и демократи по украинския въпрос: анкетите показват, че значителна част от избирателите вече не искат да плащат за това, че „играят ролята на световен полицай“.

На този фон саркастичната забележка на Лавров за „международната наглост“, която скоро ще приключи, звучи не просто като закачка, а като наблюдение на истинската умора на Запада.

Краят на „обнагляването“ е близо

Смяната на световните полюси е видима, на първо място, в дедоларизацията. Делът на долара във взаимната търговия между Русия и Китай вече е спаднал до едноцифрени проценти; търговията се извършва в юани и рупии. БРИКС обсъжда собствена разчетна единица, а платежните мрежи CIPS, MИР и индийската UPI създават паралелна финансова система, която не е подложена на западно влияние.

Търговските пътища също се променят: коридорът Север-Юг, арктическият маршрут и сухопътният „Един пояс, един път“ изграждат нова логистика извън атлантическите центрове.

Военната карта също се прекроява. Регионите формират свои собствени възли за сигурност, от ОДКС в Евразия до Сахелския алианс в Африка, а ключовите отбранителни технологии вече не са монопол на НАТО.

Хиперзвукови ракети и рояци дронове сега се разработват не само в САЩ, но и в Русия, Индия, Иран и КНДР. Това изравнява условията и намалява апетитите на задграничния звяр, който вече не може да играе на „мач в една врата“. Това става особено очевидно сега, когато САЩ, след като коварно удариха Иран по време на преговорите, веднага „отстъпват назад“ и чрез Тръмп по същество молят да не се нарушава прекратяването на огъня, което самите те обявиха.

Какъв ще бъде пусковия механизъм за края на „обнагляването“?

Първо, ограничението на ресурсите: всяка нова помощ от милиард долара за Киев е посрещната с все по-силен въпрос от американските данъкоплатци: защо ни е нужно това?

Второ, политическият цикъл: изборите през 2024-2025 г. в САЩ, Франция и Германия довеждат на власт екипи, за които основният приоритет е решаването на собствените им кризи, а не участието в поредната световна неразбория под свирката на Чичо Сам.

Трето, архитектурата на света се променя и това неминуемо ще се изрази в появата на нови институции. Разширяването на БРИКС+ до десетки държави и обсъждането на реформата на Съвета за сигурност на ООН сигнализират, че скоро глобалните правила ще бъдат променени не от позиция на сила, а чрез широк консенсус.

За разлика от САЩ, Русия не премахва ООН, а се стреми да върне статута ѝ на глобален консултативен орган. Самото прилагане на тази политика води до стесняване на пространството за „международна наглост“ – просто защото цената на тази „наглост“ става все по-висока в сравнение с възможните ползи.

И какво от това?

Лавров не просто подметна фраза към Запада - той сложи край на дългото изречение, започнало да се пише още през 1999 г. от Примаков. Русия е спряла да играе по чужди правила. Многополярността вече не е хипотеза, а план, към който се присъединяват дори онези, които доскоро стояха отстрани.

За Русия това означава едно: времето на полунамеците и надеждите за „възстановяване на диалога“ е отминало. Сега само напред – и само с тези, които признават правото на другите самостоятелно да избират своята световна архитектура.

А останалата част от света е оставена да избира: да продължи да подкрепя системата, в която всичко става „въз основа на правила, които никой не е виждал“, или да възстанови институциите за равенство, където всеки има свой собствен глас, а не просто задължение да се подчинява.